първия ден от Новата година моите хора ще те заведат там!
Доволен, Гавейн също весело се разсмял:
— Благодаря, сър, за добрата вест, много ти благодаря и за любезността. Щом вече съм приключил търсенето, с радост мога да остана тук и да бъда на ваше разположение.
А господарят на замъка казал:
— Тогава през следващите три дни аз ще отида с коня си на лов в гората. А пък ти, понеже идваш от далечен път и си преживял много, ще останеш в замъка ми и ще си отдъхнеш на воля. Докато ловувам, жена ми ще се грижи за тебе и ще ти прави компания.
— Наистина съм ти много благодарен — казал Гавейн. — Това е най-добрият начин, по който бих могъл да прекарам с радост трите дни преди срещата със Зеления рицар.
— Така да бъде — съгласил се господарят на замъка. — И понеже все още е време за забавления и шеги, нека сключим една весела сделка: аз ще се закълна всяка вечер да ти донасям това, с което се сдобия в гората, а ти в замяна ще ми даваш онова, с което се сдобиеш в замъка. Нека си дадем дума, че ще постъпим така, каквито и да са последствията, каквото и да се случи.
— Съгласен съм от все сърце! — засмял се Гавейн. И двамата се заклели.
На следващата сутрин господарят на замъка заминал на лов за елени в Уирълския и Деламирския лес и много сръндаци и кошути паднали, пронизани от стрелите му.
А Гавейн останал да лежи до късно в меката постеля под балдахина. Спал и се събуждал, и в просъница сънувал много неща, докато господарката на замъка, безшумна като слънчев лъч, дошла, седнала до ложето му и започнала весело да разговаря с него. Те дълго приказвали и дамата изрекла много любовни думи, но Гавейн шеговито и любезно я отклонявал, както всеки истински рицар трябва да се отнася към съпругата на човека, оказал му гостоприемство.
— Бог да те поживи, добри ми сър — казала накрая дамата, — и да те възнагради за веселите думи. Аз обаче силно се съмнявам, че ти наистина си сър Гавейн!
— По какви причини се съмняваш? — попитал разтревожен рицарят, защото се боял, че не се е държал достатъчно любезно.
— Един истински рицар като Гавейн — отвърнала дамата, — който е толкова внимателен и мил към жените, никога не би се бавил така дълго, за да си поиска от една дама целувка на раздяла…
— Бога ми, красавице — казал Гавейн. — след като ти ме караш да го сторя, наистина ще те помоля за една целувка на раздяла. Един истински рицар не би се осмелил да постъпи другояче, от страх да не те разгневи.
Тогава дамата нежно го целунала, благословила го и си тръгнала, а Гавейн станал от ложето и повикал слугата, за да го облече. После ял и пил, и кротко прекарал в замъка целия ден, докато домакинът се прибрал на здрачаване с голям улов.
— Как ти се вижда този дивеч, рицарю? — извикал той. — Заслужавам похвала за ловните си умения, нали? Според уговорката ни всичко това е твое!
— Благодаря ти, приемам подаръка, както се разбрахме. От своя страна, ще ти дам това, което спечелих между тези стени — казал Гавейн, сложил ръце на раменете на господаря на замъка и го целунал с думите: — Вземи моята плячка, аз спечелих само това. Ако бях получил повече, и то щеше да е твое!
— Това е добре — казал домакинът — и много ти благодаря за него! Все пак обаче искам да узная защо и как си получил тази целувка!
— Невъзможно! — отвърнал Гавейн. — Това не влизаше в уговорката ни!
След което двамата весело се засмели и седнали на богатата трапеза.
На другата сутрин господарят на замъка слязъл надолу по склона и тръгнал през долините към мочурищата, защото търсел да убие глиган.
Гавейн обаче останал в ложето си, а дамата отново дошла и седнала до него. Както и преди, тя го предизвикала да й заговори любовни думи, което съвсем не подобавало на дамата на един рицар. Но учтивият Гавейн обръщал всичко на шега и толкова добре се изплъзвал с остроумни забележки, че успял „да спечели“ не повече от две целувки, които получил от развеселената дама, когато тя си тръгвала. А вечерта господарят на замъка се върнал в къщи, положил отрязаната глиганска глава в краката на госта си и казал:
— Е, сър Гавейн, ето ти улова от днес. Нося ти го според уговорката ни. А ти спечели ли нещо, което да ми дадеш в замяна?
— Благодаря ти, дето честно спазваш правилата — казал Гавейн. — И аз съответно ще ти дам всичко, което получих през днешния ден!
С тези думи Гавейн хванал господаря на замъка за раменете и го целунал два пъти, като казал: „Сега не си дължим нищо. Днес получих само това и нищо повече.“
— Кълна се в свети Джайлс, че ако върви така, скоро ти направо ще забогатееш! — засмял се господарят на замъка. После двамата седнали на трапезата и до късно яли и пили, а дамата гледала да угажда на Гавейн, като същевременно тайно му хвърляла любовни погледи, на които, като почтен човек, той не отвръщал.
Следващият ден бил последният ден на годината. Гавейн казал, че много иска да яхне коня си и да тръгне да търси Зеления рицар, но господарят на замъка любезно го възпрял, като рекъл:
— Повярвай на рицарската ми дума! Обещавам ти, че в първия ден от Новата година ти ще стигнеш до Зеления параклис много преди да настъпи пладне. Затова утре си поспи до късно, почини си в замъка ми, а аз ще стана в зори и ще отида на лов за лисици. И нека още веднъж да се уговорим, че ще си разменим онова, което всеки от нас спечели през деня. Два пъти те поставих на изпитание и открих, че си почтен. Следва третият път, който е най-важен.
Тогава те отново си дали дума и докато господарят на замъка потеглял с ловната си дружина сред гръмогласния лай на глутницата хрътки, Гавейн спял и сънувал ужасната среща със Зеления рицар, която му предстояла толкова скоро. След малко влязла господарката на замъка, безгрижна като птичка. Тя отворила широко прозореца и в стаята нахлули ясните лъчи на мразовитото слънце. Дамата събудила Гавейн и настояла да я целуне.
Тази сутрин тя била по-прекрасна и от слънцето. Косите й се спускали отстрани на красивото лице, а шията й, по-бяла от сняг, се виждала изпод пухкавата кожа на дрехата. Дамата нежно целунала Гавейн и шеговито го укорила, че е непохватен.
— Трябва да си целият от лед, щом като приемаш само една целувка! Или в Камелот си имаш дама, която те очаква?
— Нищо подобно — сериозно отвърнал Гавейн, — нито една дама досега не е получила любовта ми. Но и ти не можеш да я получиш, защото вече си имаш за стопанин един много по-благороден рицар, отколкото аз изобщо бих могъл да бъда!
— Днес обаче можем да се обичаме — казала дамата. — Нима не можем? А после цял живот ще си спомням, че Гавейн ме е държал в прегръдките си.
— Не, не мога да си го позволя заради рицарската клетва и прославата на Логрия. Иначе ще се опозоря.
Тогава дамата започнала да го упреква и настоятелно го уговаряла, но Гавейн отклонявал внимателно молбите й и запазил честта си на истински логрийски рицар. Накрая тя въздъхнала тихо и го целунала за втори път, като казала:
— Сър Гавейн, ти си честен рицар, най-достойният измежду събратята си. Затова поне ми дай някакъв подарък, който да ми напомня за тебе. Когато мисля за моя рицар, тъгата ми ще се разсейва.
— Уви, нямам какво да ти дам — отвърнал Гавейн. — Тръгнал съм с опасна заръка и не нося нищо със себе си.
— Тогава аз ще ти подаря зелената дантелена панделка от пояса си — казала дамата. — Поне нея вземи от мене.
— Не ми е възможно — отговорил Гавейн. — Не мога да стана твой рицар и да нося твоя панделка.
— Но тя е толкова малка! — казала дамата. — Можеш да я носиш скритом. Вземи я, умолявам те, защото тя е вълшебна и човекът, който я притежава, не може да бъде наранен, дори ако срещу него използуват всички магии на света. Само че я скрий и не казвай на съпруга ми.
Изкушението било твърде голямо за Гавейн и като си представял изпитанието със Зеления рицар, което
