устремно препуснал през Уирълския лес и след още много приключения стигнал до Камелот, където го приветствувал крал Артур. Кралят много се възхитил на разказа му и с почести го поканил да седне на Кръглата маса. От всички рицари, сядали някога около нея, малко били толкова достойни, колкото Гавейн.
2.
ПЪРВИЯТ ПОДВИГ НА СЪР ЛАНСЕЛОТ
В деня преди Петдесетница, една година след като Мерлин направил Кръглата маса, крал Артур и част от рицарите му тръгнали призори от Камелот, за да отидат на лов в гората. Преди да се отдалечат много, на пътя си срещнали ранен рицар, носен от четирима оръженосци. Рицарят стенел като човек, измъчван от силна болка, и когато се обърнал в носилката, всички видели счупеното острие на меч, което стърчало от грозната рана в главата му.
— Кажи ми — попитал го крал Артур — по каква причина лежиш на тази носилка? Знахар ли търсиш, или свещеник?
— Сър — изстенал рицарят, — не търся нито единия, нито другия. Трябва да отида в двора на крал Артур, защото само там могат да ме излекуват от лютата рана. Там ще намеря най-големия рицар в цяла Логрия. Ще си проличи кой е по първия му рицарски подвиг: само когато докосне с ръка раната ми, тя ще зарасне, а и желязото от нея ще излезе. Такъв ще бъде и последният подвиг, който той ще извърши след много години, преди нощта да се спусне над Логрия. Тези предсказания научих от лейди Нимю от Авалон.
Тогава Артур накарал всеки от рицарите поред да опита да излекува раната, но никой не сполучил, дори и Гавейн, най-големият рицар от двора.
— Утре е Петдесетница — казал крал Артур, — а на този ден всички Рицари на Кръглата маса ще се съберат, както са се заклели. Тогава ще потърсим този рицар, макар че през ум не ми минава кой може да е той, щом не е племенникът ми, достойният Гавейн.
После оръженосците занесли ранения рицар в голямата зала на Камелот, където се грижели за него цял ден, докато Артур ловувал в гората.
А на сутринта всички рицари се събрали на празненството и всеки заел мястото си около Кръглата маса, но някои места останали празни — имало рицари, които загинали в бой през изминалата година.
След като новодошлите разказали какви подвизи са извършили през това време и отново се заклели да бъдат верни на възвишените рицарски добродетели, всеки от тях докоснал с ръка ранения в носилката, но не станало нищо.
— Чудо на чудесата! — възкликнал крал Артур. — А ми се струва, че преди да свърши днешното угощение, ще видим още по-голямо чудо!
Тъкмо изрекъл тези думи и отвън изсвирила тръба и в залата влязла на кон Нимю, господарката на Авалонското, езеро — тази, която изпратила Мерлин на дългата му почивка. Зад нея пристъпвали трима много красиви наглед младежи — оръженосци в бели дрехи. Първият от тях бил толкова прекрасен — златокос, широкоплещест и с открито лице, — че всички го гледали онемели, а кралица Гуиневир въздъхнала и от учудване руменината се оттеглила от страните й.
— Идвам при тебе, кралю господарю — казала лейди Нимю, — за да ти доведа моя храненик, сина на крал Пант Гуинедски. С това ще изпълня последната повеля на Мерлин, защото преди да влезе жив под земята, той намери този младеж и му нареди да дойде в твоя двор на Петдесетница, за да те помоли да го посветиш във високия орден на рицарството. Господарю Артур, това е Ланселот, по прозвище Езерни, защото живя много години при мене във вълшебната страна, докато подлият крал Риенс върлуваше из гуинедските земи. Мерлин ти е споменавал неговото име. Погледни! Същото това име се появява изписано със златни букви там, където няма рицар, отдясно на Пагубното място!
Тогава крал Артур станал и тръгнал през залата и като изтеглил меча си Екскалибур, опрял го на рамото на коленичилия Ланселот и му известил, че като стане, вече ще бъде рицар. И понеже около Кръглата маса имало още три празни места на рицари, които били загинали, крал Артур направил рицари и другите двама оръженосци, които дошли с Ланселот — млечния му брат Ектор и братовчед му Лионел.
През цялото това време раненият рицар лежал на носилката си близо до огъня. А щом се върнал на мястото си, лейди Нимю завела Ланселот до огнището. Тогава Ланселот протегнал ръка и много внимателно хванал счупеното острие. А когато го изтеглил, раната се затворила и рицарят престанал да усеща каквато и да е болка, при което му било дадено последното празно място около Кръглата /маса.
Сетне лейди Нимю ниско се поклонила на крал Артур, целунала много нежно сър Ланселот по челото и с бързи крачки напуснала залата. Някои от по-старите рицари обаче смятали, че не е редно момчето Ланселот да получава толкова почести и да сяда до Пагубното място, след като не е извършило подвиг, нито е изпълнило кралска заръка. Те шепнешком си приказвали неприятни неща за Ланселот, Ектор и Лионел.
Ала крал Артур, както и кралица Гуиневир, обръщали изключително много внимание на сър Ланселот и веднага повярвали, че той наистина е несравнимият рицар, за когото говорел Мерлин. Те обаче не знаели, че един друг новопосветен в рицарството младеж — Мордред, синът на кралицата Фея Моргана, — който също седял в този ден около Кръглата маса, ще стане Камланския предател в онзи все още отдалечен от тях час, когато мракът отново щял да забули Логрия.
А Ланселот, макар че сякаш не чувал нелюбезните неща, които говорели за него някои от рицарите около Мордред, усещал недоволството им и се натъжил. Затова, когато се събудил рано на следващата сутрин, той станал и повикал при себе си братовчед си Лионел.
— Приготви се, мили братовчеде — казал му той, — защото днес ще тръгнем на първия си рицарски поход. Можеш да не се съмняваш, че ще преживеем достатъчно приключения, преди да се върнем обратно в Камелот.
В пълно бойно снаряжение те потеглили през гората. Ту се скривали в сянка, ту излизали на светло и били толкова хубави, че едва ли е имало по-хубави рицари на света. Все по-високо и по-високо се издигало слънцето, все по-силно парели лъчите му, докато на Ланселот така му се приспало, че накрая помолил Лионел да спрат и да си починат.
— Погледни — казал му след малко Лионел, — ей там до гъсталака расте хубава ябълка. И ние, и конете можем да си отдъхнем под сянката й.
— Тъкмо навреме — казал Ланселот, — защото, да си кажа правичката, години наред не съм усещал такава умора!
Те вързали конете си за дърветата и докато Лионел стоял на стража, да не би да ги нападнат разбойници, Ланселот легнал на земята, сложил шлема под главата си наместо възглавница и дълбоко заспал.
Денят бил много горещ и тих и Лионел започнал да клюма, както стоял подпрян на меча си, но изведнъж чул дрънчене на доспехи и видял недалече в полето трима рицари, които препускали като вятър, преследвани от четвърти, доста силен и мощен рицар. Докато Лионел гледал, силният рицар настигнал първо един, после втори от враговете си, докато накрая не повалил всички на студената земя. После слязъл от коня си, метнал всеки напреки на седлото на собствения му кон, завързал го с юздите, отново яхнал коня си и препуснал, като подкарал пред себе си трите коня с позорния им товар.
Когато сър Лионел видял това, той си помислил: „Ето начин да се прославя!“ И без да събужда сър Ланселот, яхнал коня и препуснал в галоп подире им. Много скоро настигнал силния рицар и го помолил да се обърне и да се защищава или незабавно да освободи тримата мъже, които така позорно бил вързал. Тогава силният рицар обърнал коня, вдигнал копието си и връхлетял върху Лионел толкова светкавично, че съборил и него, и коня му на земята. След това слязъл, вързал ръцете и краката на Лионел, метнал го върху коня му, точно както бил направил с другите трима, и отново препуснал след конете.
През това време в Камелот сър Ектор Крайбрежни забелязал отсъствието на млечния си брат Ланселот и на братовчед си Лионел и като решил, че те са тръгнали да търсят приключения, също се стегнал за път и препуснал през гората.
Дълго време яздил, но нямало и следа от тях. Накрая, като срещнал един старец, който бил лесничей, Ектор спрял и го попитал:
— Добри ми човече, знаеш ли наблизо някое място, накъдето може да са тръгнали рицари, за да търсят приключения?
