— Кралю господарю и мой благородни чичо, изпълни желанието ми! Нека това изпитание се падне на мене, защото все още не съм заличил срама си, все още трябва да докажа, че съм достоен рицар на Кръглата маса, че съм един от юнаците на Логрия!
— Много съм щастлив, че този подвиг ще извършиш ти, скъпи племеннико — отговорил крал Артур.
А Зеления рицар мрачно се усмихнал, скочил от коня си и пресрещнал Гавейн в средата на залата.
— И аз съм изпълнен с радост, че се намери поне един храбрец между всички вас! — рекъл той. — Преди да се споразумеем за условията, кажи ми как се наричаш, рицарю!
— Аз съм Гавейн, син на крал Лот Оркнийски и племенник на крал Артур — бил отговорът. — И се заклевам в честта си на рицар да нанеса само един удар и храбро да посрещна удара, който може да ми нанесеш ти в срок от дванадесет месеца.
— Сър Гавейн — извикал Зеления рицар, — наистина съм обзет от радост, че твоята ръка ще нанесе удара! Ела сега и изпълни обещанието си, а след това аз ще ти кажа кой съм и къде можеш да ме намериш. Вземи брадвата и да видим колко умело можеш да си служиш с нея!
— С удоволствие ще го сторя — казал Гавейн, хванал брадвата с две ръце и я завъртял, докато Зеления рицар се приготвил: коленичил на пода, отметнал дългата си коса напред и оголил врата си за удара. Като напрегнал докрай мишци.
Гавейн се засилил и замахнал толкова рязко, че наточеното острие минало право през плътта и костите, а от каменната мозайка отдолу изскочили искри. Главата на Зеления рицар се търколила от раменете и заподскачала по пода.
Но рицарят не паднал, нито се помръднал, а бързо скочил на крака, протегнал напред ръце, уловил главата си и както я държал за косата, яхнал коня, който го чакал. После, като го подкарал с лекота, сякаш нищо не се било случило, той обърнал лице към Гавейн и му рекъл:
— Гледай да не престъпиш клетвата си и до една година ме намери. Аз съм Рицаря на Зеления параклис, под това име съм известен на север. Ще ме търсиш в Уелс и в Уирълската гора и непременно ще ме откриеш, стига да не си страхливец и да държиш на рицарската си дума.
След като казал това, Зеления рицар в галоп минал през вратата. Изпод копитата на коня му хвърчали искри и той се изгубил в далечината, като все така държал главата си за косата и тя се люшкала напред- назад.
Всички гости стояли онемели и нямали думи да изразят почудата си от необикновеното събитие. Минало доста време, преди залата отново да се огласи от радостен смях по случай празника.
Дните на годината бързо започнали да се нижат. Пролетта раззеленила горите, топлите летни дни потъмнили листата на дърветата, ранната есен ги обагрила в златисточервени цветове, а в деня на Свети Михаил крал Артур събрал в Камелот много от своите рицари и направил празненство в чест на сър Гавейн, който на сутринта трябвало да потегли, за да се подложи на страшното изпитание. Дошли Ивейн, Агравейн и Ерек, Ланселот, Лионел и Лукан Добрия, сър Борс и сър Бедивер, както и Балдуин, главният епископ. Артур и Гуиневир благословили Гавейн и му пожелали сполука.
Гавейн облякъл доспехите си — заоблени, лъскави и инкрустирани със злато, — препасал меча си и взел в ръка брадвата на Зеления рицар. След това се качил на Грингалет, своя боен кон, и потеглил към горите на Южен Уелс. Пред себе си държал щит с петоъгълник в средата — петолъчната звезда, емблемата на Логрия.
И така сър Гавейн потеглил и прекосил Логрия, но не радост търсел той, а смъртоносна опасност, която го чакала в края на пътя му. След много дни стигнал до необитаемите земи на Северен Уелс, преминал през уединени долини и затънтени лесове и често бил принуден да спи нощем на открито под звездното небе, а денем да се сражава с разбойници и диваци.
Мрачна зима го връхлетяла, когато стигнал до северното море. Ангълсийските острови останали вляво от пътя му, а той се добрал през Клуид до Холихед, близо до кладенеца на свети Уинифред на брега на пълноводната река Дий. Прекосил реката недалеч от устието по време на отлив, минал напряко през пустинните пясъци и навлязъл в дивия Уирълски лес. Там странниците били причаквани от безброй грабители и злосторници, спотаени край горски пътеки и отдалечени потоци, в скалисти проходи и зелени долини и Гавейн трябвало да се сражава с всеки, който му пречел да продължи напред.
Навсякъде, където минел, той разпитвал за Зеления рицар и за параклиса — Зеления параклис, край който живеел рицарят, — но никой от срещнатите в гората не можал да му помогне в търсенето. Само един храбър рицар би се осмелил да мине оттам, защото Гавейн понасял всички несгоди — и с враговете се справял, и със студа в разгара на зимата.
На Бъдни вечер, след като препускал с Грингалет през блата и мочурища, Гавейн само се молел да намери подслон. Изведнъж на пътя си видял голям парк, в чийто край се намирал хубав замък, разположен на малък хълм над дълбока долина, където течал пълноводен поток. Пред замъка имало красива морава, а от двете му страни растели вековни дъбове. Заобиколен бил с ров и ниска дървена ограда.
„Слава богу — казал си сър Гавейн, — че стигнах преди Коледа до такова хубаво място, а дано и да ме посрещнат достойно…“
— Добри ми сър — извикал той на пазача, който се приближил към портата, след като Гавейн почукал, — моля те да ме пуснеш да вляза. Кажи на господаря на замъка, че съм рицар от двора на крал Артур и минавам оттук на път за поръката, която трябва да изпълня.
Доброжелателно усмихнат, пазачът отворил портата и Гавейн препуснал по подвижния мост, докато спрял в двора на замъка. Там чакали слуги и оръженосци, които му помогнали да слезе от коня, завели Грингалет в яхъра, а Гавейн — в една великолепна зала, където ярко пламтяло огнището. Господарят на замъка дошъл от покоите си и поздравил госта с думите:
— Добре дошъл в моя дом, рицарю! Всичко, което виждаш, е на твое разположение. Ще бъдеш мой уважаван гост толкова дълго, колкото желаеш да останеш в замъка.
— Благодаря, любезни сър — отвърнал Гавейн. — Бог да те поживи за гостоприемството ти!
След това двамата си стиснали ръцете като добри приятели. Гавейн се вгледал в рицаря, който го приел така сърдечно, и си помислил, че замъкът има за господар един чудесен воин. Защото човекът бил висок и широкоплещест, с открито, честно лице, зачервено от слънцето, червенокос и червенобрад. Ръката му била силна, походката — лека, а речта — проста и ясна; точно такъв трябва да изглежда човекът, роден да предвожда храбреци и да управлява обширни земи.
После оръженосците завели Гавейн в една уютна стая в главната кула, където му помогнали да свали доспехите си и го облекли в разкошни надиплени одежди, подплатени с мека кожа. След това се върнали в голямата зала и го сложили да седне до огъня редом с господаря на замъка. Сетне внесли маси, поставили ги върху подпори, застлали ги с тънки бели покривки, наредили отгоре солници и лъжици от чисто сребро, след което донесли ястията и бокалите с вино. Господарят на замъка пил за здравето на сър Гавейн и заедно с всичките си благородници се радвал, че случайността е довела един толкова прославен рицар в отдалечената им обител.
После рицарят завел сър Гавейн в приятна стаичка и го сложил да седне до огъня. След това дошла на посещение господарката на замъка заедно с прислужниците си — прекрасна дама, по-красива дори от кралица Гуиневир. Вечерта преминала във весели шеги, след което завели Гавейн в стаята му, където ярко горели свещи, а до постелята му бил сложен бокал с греяно благоуханно вино, и го оставили да си почива.
Три дни минали в празненства и забавления: танци, коледни песни и веселби. Самата господарка на замъка седяла до Гавейн, пяла му, разговаряла с него и се грижела да се чувствува добре. Вечерта на четвъртия ден господарят на замъка казал на Гавейн:
— Остани по-дълго тук! Цял живот ще се радвам на още по-голяма почит, щом такъв смел и благороден рицар като тебе е бил мой гост.
— Благодаря, добри ми сър — отвърнал Гавейн, — но утре трябва да потегля, за да изпълня важната поръка. Няма как, трябва да съм в Зеления параклис на първия ден от Новата година, пък и предпочитам да удържа на думата си дори ако в замяна бих станал владетел на всички тези земи. Нещо повече, досега не съм срещнал човек, който да ме упъти към Зеления параклис…
Господарят на замъка весело се разсмял.
— Радвам се да чуя това! — извикал той. — В такъв случай можеш да останеш при нае до деня, когато трябва да изпълниш поръката. Зеленият параклис се намира близо до замъка, на два часа път с кон, и на
