от светлина, от което се стичали капки кръв и изчезвали, преди да докоснат пода. Щом жените прекосили залата и обиколили масата, до която били коленичили Персивал и Бланшфльор, във въздуха сякаш се разнесъл сладкият дъх на рози и уханни треви, а когато шествието с Граала за втори път минало през залата, излязло навън и вратата се хлопнала зад жените, сърцето на Персивал било обзето от такова спокойствие, което надминавало всякакво безгрижие и радост.
— Свещеният Граал идва все по-близко до Логрия — казала Бланшфльор. — Не ме питай какво беше това, което видя, защото още не му е дошло времето. И друг рицар, Ланселот Езерни, трябва да прекрачи прага на замъка и да види това чудо. Ала ти, Персивал, си по-блажен от него, защото Ланселот ще стане причина да дойде краят на славната Логрия, макар че в цялото кралство досега не е имало по-достоен рицар от него, като изключим Гавейн. А сега върви в Камелот и чакай идването на Галахад. В деня, когато той седне на Пагубното място, ти отново ще видиш Свещения Граал.
— Лейди, ще отида още сега да го потърся! — казал Персивал и се изправил. — Струва ми се, че това е най-големият подвиг на света, който може да бъде извършен!
— Вярно, най-големият е — отвърнала Бланшфльор, — но все още не бива да го търсиш. В деня, когато славата на Логрия достигне своя разцвет, Граалът ще се появи в Камелот. Тогава всички ще тръгнат да го търсят, но ще го намерят единствено най-достойните.
— Ще бъда сред тях! — извикал Персивал. — Не друг, а аз ще намеря Свещения Граал!
И като забравил всичко друго, Персивал тичешком напуснал залата, като изобщо не обърнал внимание, че Бланшфльор извикала подире му, метнал се на коня и в галоп се изгубил между дърветата.
Когато се разсъмнало, обзелата го лудост сякаш изведнъж започнала да го напуска и като обърнал коня, Персивал се опитал да открие пътя, по който да се върне при Бланшфльор. Ала макар че се лутал дни наред, въобще не успял да намери дори и следа от пустинната земя и тайнствения замък Карбонек.
Опечален и окаян, Персивал най-после се отказал от диренето и потеглил към Карлиън. Зимата вече била дошла и когато Персивал преминал през планините и горите на Централен Уелс и се приближавал към града, снегът бил затрупал пътищата. Една нощ младежът преспал в Тинтърн, на брега на Уай, а рано на следващата сутрин потеглил бавно и унило през долината покрай бистрата река.
Както си яздел, Персивал изведнъж видял кафяв сокол, който като бляскава светкавица се спуснал от висините върху една гургулица. За миг двете птици пърхали из въздуха, вкопчени една в друга, после соколът победоносно се издигнал нагоре, понесъл своята жертва в ноктите си. А от гърдите на гургулицата паднали три капки кръв, които останали ярко да се червенеят в белия сняг пред краката на коня. Като ги гледал, Персивал си помислил за кръвта, която капела от копието в замъка Карбонек, помислил си и за рубинения пръстен, който носел, а най-вече си спомнил Бланшфльор, нейните червени като кръв устни и бялата й като сняг кожа.
Както седял на коня, Персивал видял, че към него препускат четирима рицари. Те били Кей, Ивейн, Гавейн и самият крал Артур.
— Иди при онзи рицар — казал крал Артур на Кей — и го попитай как се казва, накъде е тръгнал и защо се е спрял, потънал в размисъл.
— Ей, рицарю! — извикал Кей, когато наближил Персивал. — Кажи как се наричаш и с какво се занимаваш!
Ала Персивал толкова дълбоко се бил замислил, че нито го чул, нито го забелязал.
— Отговори, ако не си глухоням! — отново му изкрещял Кей и понеже изгубил донякъде търпение, ударил Персивал с желязната си ръкавица.
Тогава Персивал се изправил на седлото, дръпнал юздите, за да отмести малко по-назад коня, вдигнал копие и извикал:
— Никой не може да ме удря по такъв начин и да остава ненаказан! Защищавай се, страхливи и малодушни рицарю!
Кей също отстъпил, приготвил копието си и двамата препуснали в галоп един към друг. Копието на Кей улучило щита на Персивал и се счупило на парчета, ала Персивал замахнал с такава сила, че копието му пробило щита на Кей, нанесло му дълбока рана отстрани и го съборило на земята.
След това Персивал останал да чака с копие в ръка, да не би някой от другите рицари да го нападне.
— Готов съм да се бия с всеки от вас поотделно или с всички заедно! — извикал той. — Ще защищавам правото си да стоя с коня си край пътя, без да се налага да понасям удари и обиди от подобни жалки рицари!
— Та това е Персивал! — изведнъж възкликнал Гавейн. — Персивал, който е победил Червения рицар и сега е облечен в доспехите му! Той положително се е бил замислил за своята любима, след като не се помръдна, преди Кей да го удари!
— Помоли го да разговаря с нас, скъпи племеннико! — казал крал Артур и Гавейн препуснал към Персивал.
— Любезни сър — казал той почтително на Персивал, — там стои крал Артур, нашият височайши господар, и желае да разговаря с тебе. Що се отнася до Кей, когото ти току-що повали, той напълно заслужава да бъде наказан, защото му липсва рицарско благородство!
Персивал се зарадвал на думите му.
— Значи съм изпълнил и двете си клетви! — възкликнал той. — Наказал съм Кей за това, че жестоко удари девойката в деня, когато за пръв път дойдох в Карлиън, и съм се явил пред крал Артур, облечен в доспехите на Червения рицар, когото победих! А в торбичката на пояса си нося златния бокал, откраднат от кралската трапеза!
И Персивал препуснал към рицарите, слязъл от коня и коленичил пред крал Артур.
— Кралю господарю, моля те да ме посветиш в рицарство — казал той. — Заклевам се, че ще ти служа до края на дните си и ще се стремя да умножавам славата на кралство Логрия!
— Стани, Персивал Уелски — казал крал Артур. — Твоето място на Кръглата маса между Гавейн и Пагубното място те очаква. В отдавна отминали времена добрият магьосник Мерлин каза, че ти ще дойдеш тогава, когато най-големият разцвет на кралство Логрия вече е близко.
След това Персивал тръгнал за Карлиън. Яздел между крал Артур и Гавейн. Ивейн ги следвал, повел коня на Кей, а самият Кей лежал напреки на седлото и стенел.
По-късно Персивал извършил много подвизи, но не разполагаме с място да разкажем за приключенията му с Росет, Отвратителната девойка или за двубоя му с Рицаря на гробницата, който живеел в един голям кромлех — старо светилище от древни времена в Уелските планини, — нито пък за победата му над Партиниаус и Аридс, над крал Маргън и над Вещицата от Безлюдния град. През всичкото това време той не спирал да търси Бланшфльор и завинаги й останал верен, но не успял да я намери, докато не изминали години и не дошъл уреченият час, когато, скоро след като Свещеният Граал се появил в Камелот, Персивал отново открил пътя към замъка Карбонек.
8.
ИСТОРИЯТА НА ЛАНСЕЛОТ И ЕЛЕЙН
Дълги години крал Артур и рицарите му се сражавали със саксите на различни места из цялата британска земя, но след голямата битка в планината Бадън (една от най-големите битки, водени на британска земя), настъпили времена на мир и сякаш отвъд облаците, които гъсто се скупчвали над останалата част от света, кралство Логрия било сгрявано от усмивката на едно безкрайно, блажено лято.
Отначало имало много разбойници, злосторници, великани и магьосници и рицарите трябвало да бъдат готови всеки миг да се борят с тях. Не само на големите празници — на Великден, Петдесетница, Архангеловден и Коледа — в двора на крал Артур се появявали девойки на коне, за да търсят разплата за стореното им зло. С течение на времето обаче все по-малко и по-малко хора имали нужда от помощ. Логрия все повече се превръщала в мирно и свято кралство, а рицарите на крал Артур започнали да прекарват времето си най-вече на големи турнири в Камелот или Карлиън. Вярно, че се научили да боравят още по- сръчно с оръжието, но все по-рядко намирали случай да докажат своята храброст.
Повечето от младите рицари обикаляли из цялата страна и търсели изпитания, ала по-възрастните, и на първо място сред тях Ланселот, били все по-склонни да стоят и да очакват да се случи нещо велико.
