незнайната твар. Но тя не можеше. Просто не можеше. Както не можеше и да откаже. Затвори очи и надигна своя есп едва-едва, също като дете, надничащо предпазливо през разперените си пръсти. Всичко беше пусто и тихо. Тя опипа малко по-надалеч, остави съзнанието си да се плъзне из етажа, но и там нямаше нищо. Безмълвно въздъхна от облекчение и се завъртя към Сайлънс.
— Капитане, не открих нито следа от живот. Винаги съществува и възможността нещо да се прикрие от моя есп, но тогава няма начин да го забележа.
Тя затаи дъх, докато чакаше отговора, готова всеки миг да срещне ледения му поглед, прозрял полуистината, но той само кимна. Тя не знаеше дали да се успокои или да се срамува. Сайлънс замислено сви вежди.
— Один, дай ми плановете на Тринадесета база, етаж по етаж, с пространствено наслагване. Покажи ги и на останалите.
Прозрачна схема се наложи върху гледката пред него. Проектът не беше сложен. Единствен вход на наземния етаж, един асансьор и две стълби водеха надолу към следващите етажи. За по-голяма безопасност вдълбаваха в земята всички бази. Всичко важно и жизнено необходимо беше на дъното — на трето ниво, защитено с дебел стоманобетон и други, не толкова биещи на очи мерки. Сайлънс проучи плана на всеки етаж, грижливо си отбелязваше разположението на входовете и изходите, после накара Один да изключи схемата.
— Добре, хора. Слушайте ме внимателно. Както виждате, ще трябва да работим грубичко. Реших да се разделим на две групи, за да обхванем по-голямо пространство. Гарвана и Фрост ще останат с мен. Ще претърсим този етаж. Есперката и щурмоваците започват да претърсват долния. Не прибързвайте, проверете всяко помещение докрай, преди да минете към следващото. Не поемайте никакви рискове и викайте за помощ, щом ви се мерне нещо, имащо и най-далечна прилика с опасност. Искам информация, а не мъртви герои. Каквото и да стане, никой да не се отделя от групата си. Ясно ли е? — Всички закимаха и потвърдиха. — Тогава хайде да започваме. По правилата и без измишльотини.
Щурмоваците небрежно отдадоха чест, включиха една от аварийните лампи, които Рипър откри натикани под контролното бюро, и тръгнаха към дъното на фоайето — там беше една от отбелязаните в плана стълби. Диана припряно ги настигна. Никак не й харесваше да участва в претърсването на долния етаж, но още по-непоносимо би било да остане тук сама.
Фрост също включи лампа. Светлината беше ярка и приятна, макар и да раздвижи трудно доловими сенки. Фрост предложи лампата на Гарвана, но той учтиво отказа. Взе я Сайлънс и ги поведе към мрака на наземния етаж.
Коридор след коридор, стая след стая те напредваха бавно, но навсякъде срещаха само безмълвие и пустота, без следа от борба и безпорядък. Сигналните светлинки на контролните табла не светеха, мониторите не показваха нищо, но все пак откриваха признаци, че базата е била обитавана. Отворен бележник, полузапълнен формуляр, пълна чаша кафе. Сайлънс я взе. Върху течността имаше дебел слой мръсен лед. Той захвърли чашата едва ли не гневно. Все още нищо не подсказваше за сблъсък, дори за неприятна изненада. Каквото и да е станало, свършило е бързо. Това го притесняваше. Макар че Ансилай беше мъртъв свят, базата трябваше да е препълнена с хора от Сигурността и със системи за справяне с извънредни положения. Империята не си позволяваше нехайство. Ала пришълците все някак бяха проникнали и овладели системите. Справили са се и с персонала, без да бъдат забелязани и без да срещнат съпротива. Но това беше невъзможно!
— Интересно — промълви Гарвана, когато се върнаха в коридора.
— Кое? — Фрост побърза да се огледа.
— Оръжието ти — каза Гарвана. — Досега не го забелязах. Не познавам този модел.
Фрост вдигна рамене.
— Ами това си е стандартен разрушител. Е, доста се промени за десет години. Този модел е по- съвършен.
— Тъй ли? Какво е времето за презареждане?
— Вече го съкратиха до три минути.
Гарвана вдигна вежди.
— Това наистина е подобрение, но виждам, че си носиш и меча.
— Разбира се — ухили се Фрост. — Не се налага да го презареждам.
— Моля за вашето внимание — изрече Один по командната линия. — Капитане, открих нещо важно. Явно Командир Старблъд се е тревожил за възможността от проникване в базата още преди катастрофата на чуждия кораб. В неговия дневник няколко пъти са отбелязани случаи на срещи с „призраци“ или друго неустановено присъствие. Дотолкова зачестили, че Командир Старблъд поискал от Сигурността да изпрати тук шест Стражи. Отбелязано е получаването им две седмици преди инцидента с кораба на пришълците.
Сайлънс се озъби.
— Шест Стражи? Проклятие, как онези твари са минали през тях?
— А какво представляват Стражите? — попита Гарвана.
— Ти не ги знаеш — обясни Фрост. — Най-последният модел роботи на Сигурността. Бързи, мощни, изключително гаден противник. Поначало са създадени за потушаване на бунтове. Един бунт — един робот. А Старблъд поръчал шест… Трябва много да се е уплашил. Шест са достатъчни да отблъснат малка армия.
— Ако още са тук и са без контрол — намеси се Сайлънс, — значи наистина загазихме.
СЕДМА ГЛАВА
СТРАЖИТЕ
Щурмоваците тръгнаха предпазливо по металните стъпала, оголените под устните им зъби се белееха в мрака. Разрушителите в ръцете им се обръщаха на всички посоки, откъдето можеха да очакват нападение. Диана си каза, че техните очевидни умения на бойци би трябвало да я успокоят, но само й напомняха за дебнещите опасности. И отново едва не пожела да бе взела оръжие и за себе си. Едва. Пак си напомни, че е еспер, а не убиец. Стараеше се да върви близо до щурмоваците, но без да им пречи, вдигаше високо лампата. Грамадните сенки шаваха наоколо като прокрадващи се призраци, всичко друго си оставаше неподвижно и тихо.
Намериха отбелязания в плана асансьор, който би могъл да ги свали направо до долния етаж, но никой от тях не се престраши да го използва. Нямаха представа защо още работеше при толкова повредени системи в базата, твърде лесно си представиха как кабината засяда между етажите и се превръща в стоманен ковчег, от който въздухът бавно се изцежда. Затова полека пристъпваха по стълбата и усещаха странен гъдел в нервите си от очакване на атака. Но нищо не ги нападаше.
С всяка крачка надолу ставаше по-студено. Шарките на скрежа по стените дразнеха очите с неясни намеци за скрит смисъл. От дишането им пред тях се кълбяха облачета пара и незнайно защо нагревателните елементи в униформите им не успяваха да отпъдят напълно студа. Стъпките им отекваха гръмко по металните стъпала и звукът като че ехтеше неестествено дълго в безмълвието.
Диана знаеше, че би трябвало да използва своя есп, за да провери какво има напред, обаче не можеше да се принуди. Още не. Достатъчно трудно беше да го направи и от фоайето, където все пак се чувстваше в относителна безопасност. Но сега, в сърцето на мрака, не искаше да опипва наоколо със съзнанието си от страх, че то няма да се върне. Боеше се от нещото в тъмата и отбягваше риска да го пробуди отново. Ту мислеше, че е пришълец, ту вярваше, че ще срещнат призраци на тукашните хора, но в едно беше сигурна — мъчеше я ужас. Толкова силен, че предпочиташе измислиците на въображението си пред сблъсъка с истината. Беше по-спокойна, като залъгваше сама себе си и се криеше в мрака с щурмоваците.
Накрая стълбата свърши и те се скупчиха след последното стъпало. Вдясно дебел слой лед почти закриваше надписа ВТОРО НИВО. Есперката и щурмоваците въобще не го погледнаха, очите им се впиха като омагьосани в гледката, разкриваща се на светлината на лампата. Стените на коридора се издуваха и гъмжаха от грозни непознати израстъци, дебели нишки блещукащи паяжини висяха от тавана и бавно се въртяха, като че подухвани от недоловим ветрец. На много места металът беше разкъсан и нацепен, подаваха се разноцветни кабели, сякаш бяха пластмасови черва. Изглежда чуждите форми на живот някак
