бяха прораснали зад стените, за да изригнат безмълвно, когато теснотията станала непоносима. По непокътнатите участъци на стените се виеха сребристи следи в дълги, тайнствени рисунки, ярко отразяваха светлината като метални вени. И наистина — те пулсираха бавно в ритъма на загадъчен живот. Тъмни, приличащи на брадавици буци с големината на човешка глава покриваха целия таван. Свързваха ги тясно навити, тебеширенобели спирали. Въздухът бе наситен с острата сладникава воня на разровен гроб.
— Какво е това, бе, мътните го взели? — задъхано изрече Стасяк, оръжието му сочеше ту насам, ту натам, без да намира цел. — Тук всичко е като… болно.
— Или поне заразено — съгласи се Рипър. — Май вече няма съмнение, че пришълците са се домъкнали тук след катастрофата. — Той стрелна с поглед есперката. — Тая… смес от живо и неживо — същото ли беше в оня кораб?
Диана трябваше да преглътне на сухо, преди да заговори, но тонът й беше хладнокръвен и съвсем професионален.
— Да, същото е. Само че корабът беше мъртъв или умираше. А това ми се струва живо и активно. Пришълците сигурно са го донесли със себе си, вероятно в нещо като семена. Но защо? Едва ли са извършили толкова сериозни преобразувания на базата само за да се почувстват като у дома си. Непременно се стремят да постигнат някаква цел.
— И така да е, тая цел ни е чужда — каза Рипър. — Не вярвам да я забележим дори, камо ли да я разберем. Май трябва Изследователката да слезе и да провери какво става тук, преди да продължим претърсването.
— Чакай, бе — припряно се намеси Стасяк. — Хайде малко да помислим. Не ни трябва да знаем що за чудо е това. Вярно, лошо изглежда и още по-лошо смърди, но засега не ни напада, нали? От нас се иска да търсим персонала на базата и Фрост не ни е нужна за тая работа. Щурмоваци сме, можем да се оправим и без една Изследователка да ни води за ръчичка.
Рипър колебливо изгледа Стасяк.
— Лю, не мога да те позная. Така е по-добре, но не съм свикнал да се перчиш. Какво си намислил?
Стасяк се ухили.
— Один записва всичко, което става тук, нали помниш? Хващам се на бас, че сума ти големи клечки ще преглеждат записите. Ей това ни е шансът да се представим добре пред хора, на които им тежи думата, и да извлечем някаква полза и за себе си. Защо цялата слава да се падне на Фрост? Направо надушвам как можем да станем богати и прочути от тая история.
— Тук са загинали хора — рязко изрече Диана. — И единственото, за което се сети, е как да обърнеш всичко в свой интерес!
Стасяк вдигна рамене.
— Щом вече са мъртви, май няма с какво да им помогна. Защо тогава да не помогнем на себе си?
— Ами ако ни намери онова, което е убило хората?
— Тогава ще отмъстим за мъртвите — заяви Рипър. — Ние не бягаме от дълга си, Диана. Ние сме щурмоваци.
Есперката изпръхтя и им обърна гръб, уж за да разгледа проявите на чуждоземния живот. Рипър също вдигна рамене.
— Один, стига ли до тебе това тук?
— Виждам всичко, което и вие виждате — промърмори ИИ в ухото му. — Изключително интересно е. Моля ви да навлезете навътре в засегнатия район. Нуждая се от още данни за степента на настъпилите промени.
— Не припирай толкова — намеси се Стасяк. — Няма смисъл да се втурваме сляпо напред. Може да се натъкнем на всякакви гадости.
Рипър се развесели.
— Само преди минута беше готов да полетиш към славата.
— Може да съм амбициозен, ама не съм превъртял. Нека я караме леко и кротко, стъпка по стъпка. Добър е само оня герой, който остава жив, за да се пазари за наградата.
Той млъкна изведнъж и тримата рязко се обърнаха — едно-единствено тупване отекна в мрака пред тях. Прозвуча тежко и заплашително, като че нещото, причинило шума, искаше да бъде чуто. Рипър и Стасяк насочиха разрушителите си към коридора. Дясната ръка на Диана посегна към гривната на силовия щит, стегната на лявата й китка, но не го включи. Захранващият енергиен кристал имаше ограничен заряд и не биваше да го хаби безсмислено.
— Один, твоите сензори засичат ли нещо живо на този етаж? — тихо попита Рипър.
— Боя се, че в момента моите сензори не успяват да проникнат в базата — отговори ИИ. — Нещо им пречи. Засега единственият ми източник на информация са зрителните и звуковите сигнали от вашите комуникационни присадки.
От тъмата настъпваха още шумове — бавен, равномерен тътен като ударите на гигантско сърце. Подът под краката им потрепваше ритмично, огромно туловище се показа от мрака. Напредваше към тях. Беше с такива размери, че запълваше коридора, и Диана отстъпи стресната, отново почувствала се дете, уплашено от духовете на нощта. Фигурата внезапно спря на четири-пет метра от хората, синкавата повърхност на стоманеното тяло лъщеше в колебливата светлина на лампата. Приведената глава на чудовището опираше тавана, по ръцете му стърчаха шипове, остри като бръснач. Стасяк изруга прегракнало, но ръцете му непоколебимо насочиха разрушителя към металното тяло.
Изведнъж гласът на Капитан Сайлънс звънна в ушите им.
— Я ме чуйте, хора. Имаме си проблем. Один току-що ми каза, че някъде из базата бродят Стражи на Сигурността. В никакъв случай не ги предизвиквайте. Твърде възможно е да са програмирани за защита от натрапници. Ако видите някой, веднага се оттеглете.
— Благодаря за предупреждението — обади се Рипър, — само че е малко късно. Точно сега стоим срещу един от тях. Моля за съвет как да постъпим.
— Разкарвайте се оттам на секундата — припряно отвърна Сайлънс. — Без никакви заплашителни движения, отстъпвайте с лице към него. Ако тръгне към вас — бягайте. Може би още се навъртат наоколо. Пращят по шевовете от оръжия и не вземат пленници. Докато се държите на разстояние от него, сигурно ще сте в безопасност.
— Сигурно ли? — повтори Стасяк. — Какво значи това „сигурно“? И едно мускулче няма да помръдна, докато не съм съвсем сигурен.
— Млъквай, Лю — сряза го Рипър. — Еспер, тръгвай назад и се качвай по стълбата. Ние ще дойдем после.
— Добре — тихо каза Диана. — Веднага.
Тя предпазливо направи крачка назад и огромният робот вдигна ръка към нея. Лъч на разрушител блесна от показалеца и пръсна металната стълба в дъжд от назъбени отломки.
В комуникационната присадка на Сайлънс изригна лавина от крясъци, писъци и псувни, почти мигновено потънали в грохота на взрив. Оглушителният шум разтресе пода. Гарвана и Фрост се обърнаха към Сайлънс в очакване на заповеди.
— Каквото и да става долу, ние нищо не можем да направим — безизразно каза той. — Докато слезем, тъй или иначе всичко ще е свършило. А най-малко искам да предложа нови мишени на Стража. Еспер, щурмоваци, чувате ли ме? Отстъпете. Повтарям — отстъпете. — Изчака, но чуваше само тихото съскане на откритата линия. — Один, включи ме в техните зрителни сигнали.
— Съжалявам, Капитане. Нещо в базата смущава работата на моята комуникационна мрежа. Изцяло загубих визуалната връзка с есперката и щурмоваците. Все още приемам аудиосигналите, но не зная докога ще продължи. Настоятелно ви съветвам незабавно да напуснете Тринадесета база. Не разполагате с необходимата техника да се противопоставите на Стражите.
— Да се хванем ли на бас? — протяжно измърка Фрост. — Само ми покажи някой. Каквото и да ми се изпречи, ще съжалява.
Гарвана погледна Сайлънс.
— Тя винаги ли е толкова самонадеяна?
— Да. Тръпки да те полазят, нали?
