изплъзва незабелязан.
— Ашраите не познават думата „невъзможно“ — отрони Гарвана.
— Моля за вниманието ви — промърмори гласът на Один в присадката на всеки. — Капитане, най-после успях да отделя нещо полезно от съхранените данни в компютрите на базата. В състояние съм да локализирам личния дневник на Командира. Настоятелно ви съветвам да прегледате каквото намерих, преди да продължите.
— Добре — каза Сайлънс. — Щом никаква гад не ни връхлетя незабавно откъм базата, можем да отделим малко време, преди да влезем. Щурмоваци, искам ви на пост. Ако нещо мръдне — застреляйте го. Один, пусни смислените части на дневника за всички, освен щурмоваците, след това и на тях. Какъв е обемът на данните?
— Не е много, Капитане. Избрах по-важните моменти.
Когато ИИ пусна дневника през присадката на Сайлънс, пред очите му заиграха назъбени линии. Образът се проясни — Командирът на базата седеше зад бюрото си. Сайлънс сви вежди. Познаваше този човек. Джеймс Старблъд учеше в Академията на Звездния флот по същото време. Беше от стар Род, не прекалено богат, но с добри връзки. Познаваха се добре, обаче не се сприятелиха. Старблъд беше старателен, изпълнителен офицер, инициативен не повече от някоя скала. Това може би обясняваше назначаването му на планетата. Ансилай не беше място за хора, устремили се към високи постове. Командирът изглеждаше съсипан и объркан, дрезгавият му глас звучеше накъсано.
— До всички, които намерят този дневник. Извънредно положение, степен „Алфа Червено“. Космически кораб на чужда раса се разби при приземяването си близо до базата. Изпратих проучвателен екип на мястото. Никой не се върна. Оттогава минаха три часа. Сега в самата база изчезват хора. Нещо влияе на компютрите. Цели сектори не отговарят. Системите за поддържане на жизнената среда са повредени. Осветлението постепенно се изключва. Става все по-студено. Тук при нас има нещо, но не успяваме да го открием.
Картината прескочи. Старблъд се бе свлякъл отпуснато в креслото, униформата му беше раздърпана. Потеше се. Изтри устата си с трепереща ръка. Направи видимо усилие да се овладее.
— Не мога да се свържа с никого в базата, нещо не е наред с главната комуникационна система. Нямам връзка с Империята, дори не мога да изпратя предупреждение. Мисля, че засега личният ми дневник е защитен. Затворил съм се в стаята си, блокирах вратата. Нещо се движи по коридорите. Издава нечовешки звуци. Не мога да изляза оттук. Тринадесета база е загубена за Империята. Остава ми само едно — да вдигна силовия екран.
За миг ръката му излезе извън полезрението, той вдигна поглед към камерата, очите му сякаш пронизаха Сайлънс. Личеше му, че е отчаян, но имаше и друго. Може би остатъци от достойнство.
— Силовият екран вече е включен. Каквото и да се е промъкнало тук, сега е затворено в базата. Не мога да си позволя риска то да се изтръгне на свобода. Империята трябва да научи за тази нова заплаха. От този момент екранът може да бъде изключен само отвътре, с моя личен код. Осъзнавам дълга си и ще го изпълня. — Извади разрушител от кобура на хълбока си и непохватно провери енергийния запас. — От години не ми се е налагало да използвам това проклето нещо — тихо изръмжа Старблъд и грижливо насочи оръжието точно към сърцето си. Вдигна очи за последен път. — Който и да получи това съобщение, нека отмъсти за нас. Аз съм Джеймс Старблъд, Командир на Тринадесета база.
Пред погледа на Сайлънс отново се появи околността. Съжали, че не се е отнасял към този мъж с по- голяма симпатия.
— Това е всичко, Капитане — тихо добави Один.
— Сто двадесет и седем души — каза Диана. — Всички са мъртви.
— Едва ли си очаквала друго — обади се Фрост.
Есперката вдигна рамене и се извърна. Настъпи мълчание, докато щурмоваците видят записа.
— Ей на това му викам интересно — жизнерадостно заяви Стасяк. — Насреща ни е някаква твар, дето може да затрие цялата база, а ние си имаме няколко маломощни оръжийца и един еспер-престъпник. Защо не вземем да се гръмнем още сега, та да си спестим по-лошото?
— Прав е — промърмори Рипър.
— Затваряйте си устите — невъзмутимо заповяда Фрост и двамата щурмоваци веднага млъкнаха. — Няма за какво да се тревожите. Нали съм с вас. — Тя се завъртя към Сайлънс. — Вие командвате, Капитане. Какво ще правим?
— Влизаме — нареди Сайлънс. — Ще правим каквото е необходимо.
Той тръгна към входа, Фрост и Гарвана не изоставаха от него. Есперката побърза да ги настигне. Щурмоваците се спогледаха многозначително и с нежелание се повлякоха последни. Базата изглеждаше тиха и пуста. Никъде нито светлинка. Между плочите на входа зееше тесен отвор. Сайлънс спря за внимателен оглед на стоманените врати. По метала се бе натрупал дебел слой скреж, плочите висяха някак отпуснато в улеите си. Гарвана се пресегна и бутна едната. Тя едва помръдна, нямаше никакво захранване. Той я дръпна настрани докрай, двамата със Сайлънс влязоха първи в мрака на фоайето.
Студът на Ансилай се бе вмъкнал в базата и неподвижният въздух щипеше лицата им. Не светеше нито една лампа и докъдето проникваше погледът, нямаше хора. Гарвана и Фрост бързо застанаха от двете страни на Капитана, очите им шареха из сенките в търсене на засада. Всичко тънеше в безмълвие, чуваха само собственото си дишане. Фрост душеше въздуха с подозрение, оръжието сякаш беше продължение на ръката й. Гарвана се облягаше на силовото си копие, явно доволен, че Сайлънс пое ръководството. Есперката се шмугна през входа, следвана от щурмоваците. Капитанът махна на двамата да минат отстрани, те изпълниха маневрата незабавно и с професионална ловкост. Есперката огледа празното фоайе и притисна ръце към тялото си, може би заради студа.
Контролното бюро беше празно, мониторите от системите на Сигурността — изключени. Разхвърляните по бюрото документи бяха покрити тънък слой скреж. Сайлънс посочи на щурмоваците да проверят бюрото и те тръгнаха напред с готови за стрелба оръжия. Изследователката Фрост бавно въртеше глава, стремеше се да схване какво е станало. Нямаше следи от паника или сблъсък. Наглед всичко си беше на мястото. Стасяк огледа документите по бюрото, без да ги докосва. Всички се отнасяха до най-обикновени всекидневни процедури и това му се стори малко тъжно. Работилите тук хора не са били предупредени, не са имали шанс да се подготвят за нападението. Може и да са мислили, че това е ден като всеки друг, докато бедата ги е връхлетяла и лампите започнали да гаснат. Обърна се към Рипър, който безуспешно се опитваше да включи мониторите. Той се изправи с въздишка и поклати глава към Сайлънс.
— Нищичко, Капитане. Някъде още има захранване, но не стига до контролното бюро. Отклоняват го другаде, но не ме питайте накъде.
— Няма за какво да се захванем — отбеляза Стасяк. — Все едно… станали и си отишли. Смахнато.
— Размърдайте се наоколо, вижте дали ще можете да включите осветлението или аварийните лампи — заповяда Сайлънс. — Без светлина няма как да напреднем. Изследовател, вие опитайте с комуникационната мрежа. След като вече сме в базата, може би ще се свържете с някого.
Фрост кимна и включи присадката си.
— Тук е Изследователката Фрост от „Тъмен вятър“. Моля, отговорете.
Всички се заслушаха, но чуваха само фоновия шум на откритата линия.
— Някой чува ли ме? Тук е Изследователката Фрост. Говоря от името на Империята. Моля, отговорете.
Тя изведнъж се намръщи — в ухото й промърмори глас, но толкова слаб и далечен, че думите останаха неразличими. Фрост веднага се извърна към останалите. Всички бяха чули същото, а никой не можа да го разгадае. Фрост усили звука докрай, но гласът бе затихнал.
— Чувам ви — гръмко произнесе тя. — Моля, повторете. Къде сте? Нуждаете ли се от помощ?
Никакъв отговор. Фрост отново намали звука до нормалното равнище и завъртя глава. Капитанът се обърна към Диана.
— Пълно сканиране, еспер. Ако тук има нещо живо и мислещо, искам да знам какво е и къде е.
Диана застана така, че лицето й да не се вижда. Очакваше Капитанът да поиска от нея това, дори сама му го предложи по-рано, но още помнеше ужаса, с който се сблъска предишния път. Помнеше и писъците, измъчените човешки гласове и онова необхватно, тъмно присъствие, впило в нея своя умен, гладен поглед. Нищо в живота й не бе я плашило така. А сега Сайлънс искаше от нея да разкрие съзнанието си пред
