— Мой приятел — отговори Капитанът, стана и излезе от кабината.
Диана постоя, за да му даде време, после също излезе.
Пред катера всички стояха и се гледаха, сякаш никой не искаше да заговори пръв. Накрая Сайлънс кимна рязко към Фрост и Гарвана. Застанали един до друг, те бяха еднакви като брат и сестра. Движенията, позата — общото помежду им привидно беше несравнимо повече, отколкото с който и да е друг човек. Сайлънс си каза, че трябва да ги държи под око. Не можеше да загуби и Фрост, както загуби Гарвана.
— Някакви следи от екипажа на пришълците? — попита той новодошлите.
— Никакви — отвърна Фрост. — А корабът е мъртъв. Доста е интересен. Такива технологии не съм виждала никога.
Сайлънс изви очи към Гарвана.
— Възможно ли е екипажът да се е спасил в гората?
— Не, Капитане. Щях да знам.
— Разкажете ми за технологиите в кораба — поиска Сайлънс. — Преди споменахте нещо за нов вид хипердвигател.
— Наред с механичните устройства има разнообразни живи тъкани — обясни Фрост. — Всъщност корабът е огромна, неимоверно сложна кибернетична система. А ако хипердвигателят е такъв, какъвто си го представяме, превъзхожда несравнимо всичко, което Империята има.
Настъпи неловко мълчание — може би всеки имаше какво да каже, но не искаше да се обади пръв. Не беше особено предвидливо да изричат някои мисли на глас, особено ако ги подслушва един ИИ на Империята. Тези компютърни системи имаха програмирана лоялност към господарите си, както и доста строги представи кои действия бяха предателство или заплаха за сигурността на Империята. Сайлънс замислено се загледа в Гарвана.
— Пришълците трябва да са влезли в базата.
— Съгласен съм, Капитане.
— И ти ще ни преведеш през силовия екран.
— Не, Капитане.
Сайлънс се вторачи в него и напрежението помежду им почти изпука във въздуха. Двамата щурмоваци леко извиха оръжията си, за да държат предателя на прицел.
— Аз мога да пробия екрана — каза Гарвана. — Но твоето състояние не ти позволява да влезеш в базата.
— Принудена съм да се съглася — намеси се Фрост. — Капитанът не бива да се излага на безполезни рискове. Стандартно правило.
— В тази мисия няма нищо стандартно — със свито гърло отвърна Сайлънс. — Аз съм старшият тук и решавам какво е нужно. Но за да правя това, трябва да съм там, на място, и да преценявам според променящите се условия. А нещо ми подсказва, че те ще се променят дяволски бързо, щом нахълтаме в базата. Силите ми стигат и няма какво да обсъждаме. Сигурен съм, че щурмоваците могат да ме опазят.
— Тъй вярно — изръмжа Стасяк, без да отделя очи от Гарвана.
Но престъпникът го пренебрегна. Огледа Тринадесета база, скрита зад своя полупрозрачен блещукащ екран. Никой не можа да разгадае изражението на лицето му.
— Да вървим тогава — невъзмутимо ги подкани той. — Колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще свърши всичко. Бог да се смили над онези, които умрат тук.
Закрачи към базата, Сайлънс и Фрост го последваха. Другите се позабавиха. Стасяк обърна глава към Рипър.
— Копелето е голям веселяк, а?
— Ти какво очакваше? — учуди се Рипър. — Нали е бил Изследовател!
Стояха скупчени пред Тринадесета база, просветващият перлен екран нямо и загадъчно отвръщаше на погледите им. Сайлънс се мръщеше кисело. Наличието на екрана му приличаше на подигравка. Всичко би могло да се случи зад непробиваемото енергийно поле. Всичко. Друг на негово място по принуда би се примирил със самодоволното равнодушие на препятствието, но Сайлънс си бе осигурил допълнително предимство. Имаше Гарвана. Обърна се към престъпника. Той още стоеше толкова близо до Фрост, че раменете им се докосваха. Сякаш двамата никога нямаше да се разделят, свързани от общо минало и толкова ужасни тайни, че не биваше да ги научи никой друг. Изпита пристъп на чудата ревност. Гарвана беше негов приятел. Но преди много години, когато бяха други. Сайлънс намери сили да си признае честно, че би се чувствал неловко, ако сега приятелят му застане до него.
Щурмоваците се бяха дръпнали настрани с оръжие в ръце и наблюдаваха Гарвана изпод вежди. С техния начин на мислене възприемаха предателя като най-голямата заплаха в момента, затова нямаше да го изпускат от очи, докато не се появи нещо по-належащо. Щурмоваците бяха всеизвестни със склонността си да се справят само с наличните проблеми, оставяха на офицерите грижите за бъдещето. Есперката не обръщаше внимание на никого, зъбеше се на екрана, като че можеше да проникне с психическата си сила през него, за да види какво се крие отвъд. За нещастие не притежаваше толкова могъща дарба. И точно затова Сайлънс имаше нужда от Гарвана.
Пак се обърна към обявения извън закона мъж, въздъхна. Не биваше да отлага повече. Настъпи мигът на истината, време беше да видят как ще се търкулнат заровете на съдбата. Включи комуникационната си присадка.
— Один, сега ти отговаряш за катера. Ще наблюдаваш влизането ни в базата през нашите очи и ще записваш всичко. Ако се провалим и никой не оцелее, ще направиш всичко възможно да се върнеш в „Тъмен вятър“ и да предоставиш записите на онези, които ще поемат мисията. Искам потвърждение.
— Потвърждавам, Капитане. Желая ви късмет.
Сетне Сайлънс заговори на Гарвана:
— Време е. Направи своята магия.
Престъпникът кимна, без да отделя втренчения си поглед от екрана. Пристъпи напред и протегна ръка, за да докосне енергийното поле. Ярки искри на статични разряди засъскаха във въздуха, ала това беше всичко. Но и то беше достатъчно интересно. Защото полето би трябвало да убие на място Гарвана. Както би убило всекиго другиго. Той натисна по-силно, обаче екранът не поддаде. Устните му леко се изпънаха, изглеждаше доволен, че предположенията му са се потвърдили. Отстъпи назад и вдигна силовото си копие. Опря върха в полето. Лек ореол светна около края на жезъла. Гарвана засили натиска и екранът наруши целостта си. Мъжът стисна с две ръце жезъла и бавно пристъпи в енергийното поле. Преградата затрептя и се разлюля около него, над фигурата му се преливаха дъгоцветни вълни. Застана дълбоко навътре в полето и силовият екран, който отблъскваше лъчите на разрушители и устояваше на атомни експлозии, неохотно отстъпи пред престъпника. Около него се отвори вход, през който се виждаха тъмните, прилепнали към земята очертания на Тринадесета база. Гарван се озърна през рамо към останалите, в очите му се четеше нещо нечовешко.
— Хайде! — заповяда той и всички се люшнаха напред, като че дръпнати с повод.
Сайлънс вървеше изправен, но кожата му настръхна от представата за смъртоносната енергия на силовия екран, удържана само от силата на едно човешко съзнание. Може би човешко. Накрая всички преминаха, а Гарвана още стоеше в полето. Огледа се, без да бърза, а около него играеха водопади от цветове, болезнени за очите. После той тръгна напред и полето се възстанови, все едно че никога не е било нарушавано. Сега нито можеха да излязат, нито да очакват помощ отвън, ако Гарвана не се намеси. Озоваха се в клопка заедно с нещото в Тринадесета база, под похлупака на силовия екран.
— Как го направихте? — попита Диана с притихнал от стъписване глас.
— Направи го със силовото си копие — отговори Фрост, когато стана ясно, че предателят няма да каже нищо. — То усилва и насочва психокинезата му. Сега лесно ще се сетиш защо Империята ги забрани. Но дори със силово копие това би трябвало да е неосъществимо. Възможностите му на еспер сигурно излизат извън всякакви достъпни методи на измерване. Учудвам се, че Империята го е оставила на свобода.
— Преди да дойде на Ансилай — вметна Сайлънс, — въобще не му личеше, че има есп. Животът му с Ашраите промени всичко.
— Невъзможно — отсече категорично Фрост. — Всички минават през психотестове. Никой не се
