силов екран. Би трябвало да се чувства спокойна и сигурна в катера с цялото му въоръжение, но само по- остро усещаше колко е видима и уязвима. Той беше единственият кораб на космодрума, струваше й се твърде лесна мишена, дребен и беззащитен сред огромното поле и заобикалящата го отвсякъде безкрайна гора. Тя внимателно оглеждаше всички посоки, не можеше да укроти опасенията си, но и не желаеше отново да разгръща своя есп от страх, че ще привлече вниманието на онези дебнещи очи.
И колкото повече отлагаше съобщението си, толкова по-убедена беше, че всичко е плод на уплахата, на разклатената й самоувереност. Опита да съживи в душата си поне отглас от въодушевлението, че е видяла кораб на непозната цивилизация, това донякъде й помогна да се справи със страховете. Нищо особено, само изпънати нерви от чакането и напрежението. Когато настъпи моментът да влязат в базата, всичко ще бъде наред. Но дотогава възнамеряваше да си отваря очите на четири и да крие психосилата си, ей така, за всеки случай.
Щурмоваците също бяха усетили нещо. Озъртаха се настръхнали през целия път до катера и почти с облекчение приеха заповедта на Капитана да застанат на пост отвън. А самият Сайлънс изглеждаше странно спокоен въпреки получената рана. Не искаше да разказва за станалото. Изтърпя, без да охне, докато медицинският комплекс на кораба забиваше в него половин дузина игли и нагласяше униформата му според състоянието на ребрата. Сега се изтягаше удобно в креслото си и разговаряше невъзмутимо с ИИ за паметния кристал, намерен от Диана в чуждия кораб. Один се зае с разгадаването му преди доста време, но явно се налагаше да създаде съвсем нови диагностични програми дори само за да проникне в проклетото нещо. Диана си позволи лека усмивка. Да беше знаела, че са нужни толкова усилия, щеше да насочи своя есп към кристала и да разчете данните направо. Само че това би означавало отново да разкрие своя есп, а още не беше готова за това.
Сайлънс се озъби на контролните табла пред себе си. Ако разполагаха с достатъчно време, ИИ би принудил кристала да прави всичко, освен може би да застане на задни лапи и да проси храна. Но точно време нямаха. Империята искаше минното оборудване да заработи отново, и то незабавно. Ако Капитанът не се справи, ще пратят друг на негово място. И с това кариерата му ще приключи окончателно и завинаги. Сайлънс въздъхна и се напрегна от неприятното усещане в ребрата. Изпитваше непоколебима увереност, че в непознатия кораб се крие отговорът на загадката за случилото се в Тринадесета база. Един или повече пришълци са проникнали в нея, имало е някакъв сблъсък и силовият екран е бил вдигнат. Просто и ясно. Но все пак събитията може да са изглеждали съвсем различно. И в този случай искаше да има информацията от паметния кристал, преди да опита проникване в базата. Не е разумно да се напъхаш в потенциално опасно положение без достатъчно данни, а за тази планета правилото важеше двойно и тройно — от едната ти страна призраци, от другата чудновати пришълци. Накратко, надушваше всички признаци на гадна и объркана катастрофа.
— Капитане — обади се тих глас за гърба му, — искам да говоря с вас.
— Не сега, еспер. Зает съм.
— А би трябвало да почивате.
— По-късно, стига да имам време. Само чакам да се върнат Фрост и Гарвана, после влизаме в Тринадесета база да изтръгнем отговорите от нея.
— Капитане… ако в базата са влезли пришълци, не би трябвало да се държим агресивно и да си търсим белята. Поне нека опитаме да установим контакт с тях. Може би са миролюбиво настроени. Ами ако всичко е станало заради ужасна грешка или недоразумение?
Сайлънс завъртя креслото си и се вгледа в лицето на младата есперка.
— Диана, за тебе това е нещо ново, но Империята си има утвърдени правила за първите контакти с непознати разумни видове. Първото и основно правило гласи — Изследователката решава как да постъпим. Тя е специалистът тук.
— Специалист по убийствата.
— Именно. Империята никога не е харесвала идеята да има конкуренти, затова се отнася толкова праволинейно към другите цивилизации. Или са приятели и в такъв случай стават част от Империята независимо дали им харесва, или са неприятели и в такъв случай биват стъпквани. Докрай.
— Като Ашраите ли? — вметна Диана.
— Да, еспер. Като Ашраите. Тогава също знаех какво изискваше моят дълг. Виж какво, ако измисля начин да оправя положението без кръвопролития, ще го използвам. Никога не съм излагал хората си на ненужни рискове. Но не съм оптимист. Най-вероятно един или няколко пришълци са влезли в базата и са избили всички хора.
— Не сте сигурен в това.
— Вярно, не съм. Но трябва да действам според този вариант. Ако онова вътре е склонно да преговаря, ще го изслушам, ала досега то дори не опита да се свърже с нас. Ти успя ли да напипаш нещо?
— Само… така ми се струва. Нищо определено. Може би страховете ми влияят и на малкото, което долових. Не може ли поне да почакаме, докато ИИ разгадае паметния кристал? Вероятно той съдържа всички отговори, от които имаме нужда.
— Еспер, и отпуснатото ни време, и търпението ми си имат граници. Ще почакам да се върнат Фрост и Гарвана, а после, щем не щем, влизаме, колкото и да сме неподготвени.
Есперката стисна челюсти за миг, но заговори безстрастно и спокойно:
— Капитане, бих искала да опитам нещо. Моля за разрешение да вляза сама в базата, щом проникнем през силовия екран, и да установя контакт чрез своя есп. Може би няма да сметнат един-единствен човек за заплаха.
— Действам по недвусмислени заповеди — отвърна Сайлънс. — Трябва да установя какво се е случило в Тринадесета база и да предприема необходимите действия за възстановяването й и добива на метали. Останалото е без значение. В базата имаше сто двадесет и седем мъже и жени. Не са предали и думичка, откакто вдигнаха силовия екран. Твърде вероятно е да са мъртви до един. Ако е така, техните убийци също трябва да умрат. Империята не си позволява прояви на слабост.
— Моля ви, Капитане! Изслушайте ме… — Диана се запъна, разкъсвана от нуждата да обясни предчувствията си и невъзможността да ги докаже. — Не е важно само какво е излязло от разбития кораб. Нали по време на полета усетих и друго присъствие, по-късно също… Капитане, на тази планета има нещо с невероятна мощ и не вярвам да са пришълците.
— Права си — съгласи се Сайлънс. — Това са Ашраите.
Диана внимателно подбираше думите си.
— Но те са мъртви, Капитане. Нали вие се погрижихте за това.
— Може и да са мъртви, но сънят им е лек.
— И все пак мога да направя опит за контакт с пришълците — упорстваше Диана.
— Не — отсече Сайлънс. — Положението и така е достатъчно сложно.
— Значи ще оставите всичко в ръцете на Изследователката? На тази убийца?
— Изглежда влагаш обида в думата, но тя би го приела като комплимент. Изследователите са крайният продукт от усилията на Империята да създаде идеалния боец. Започнаха с опити по усъвършенстването на хора, с Вампирите и Вълчетата. Но накрая изтърваха юздите на Хаденците и избухна бунтът на киборгите. Затова създадоха воини, които не разчитат на присадени технически приспособления. Раса убийци, от люлката обучени да бъдат най-добрите във всичко. Силни, бързи, умни, безмилостни. Преди всичко дресирани да надхитрят същества, които не мислят като нас. Фрост отговаря за всякакви контакти с други цивилизации и тя ще вземе необходимите решения. Тя е експерт. Ако искаш още нещо да кажеш, обърни се към нея.
— Но тя ще ме изслуша ли?
— Не знам. Може би. Тя разбира ползата от есперите.
— Вероятно е по-добре да поговоря с Гарвана. Той също е бил Изследовател, нали?
— Да — каза Сайлънс. — Някога беше Изследовател.
Диана почувства болката му дори през своята психозащита и за миг сведе поглед. През прозрачните стени на кабината забеляза Фрост и Гарвана, които излязоха от мъглата и тръгнаха към двамата щурмоваци. Мъжете на пост се усетиха късно и май се разстроиха от това. Сайлънс проследи погледа й, видя Гарвана и му обърна гръб.
— Познавахте Гарвана преди — промълви Диана. — Какъв беше, преди да стане изменник?
