— А, съжалявам — въздъхна Сайлънс. — Доста отдавна не съм попадал в истински бой. Май съм отвикнал.
Двамата се приведоха, когато Стражът пред Гарвана стреля отново и убийственият лъч проби дупка в далечната стена. А роботът, преследващ Сайлънс, излезе тежко в коридора и се отърси от парчетата. Обърна се към Фрост. Тя вдигна отрязаната метална глава и я запрати по него. Машината я улови с лекота, остави я на пода учудващо внимателно и тръгна към Изследователката. Тя се ухили неприятно на робота и размаха ножа пред себе си. Тогава обезглавеният робот, проснат на пода зад нея, посегна с нарязаната си ръка и здраво я стисна за глезена.
Гарвана издигна своя есп, колкото посмя, силно сви психокинезата си и проби дупка през туловището на преследващия ги Страж. Ударът раздруса робота, но не го повали.
— Няма ли начин да се справим с тези измишльотини? — попита Гарвана.
— Всъщност няма — отговори Сайлънс. — Изумен съм, че оцеляхме толкова дълго. Би трябвало да са непобедими. Но ти никога не си се притеснявал от подобни дреболии.
Стражът ги нападна и отново трябваше да се изплъзват.
Диана се свиваше зад силовия си щит и трепереше неудържимо, а трима Стражи вървяха към нея. Двамата щурмоваци вече бяха стреляли безрезултатно с разрушителите си и сега също им оставаше само да се прикриват с щитовете си и да се озъртат трескаво за спасителен изход. Стражите вървяха непоколебимо по заразения с чуждоземен живот коридор, съсредоточени само в избраните мишени. Рипър изтръгна граната от колана си, зареди и я хвърли между трите машини. Избухна само секунда по-късно, задушаващ дим и късчета чудновата плът запълниха коридора. Стасяк стисна ръката на Диана и я повлече след себе си. Заедно с Рипър свиха в странично отклонение, по-далеч от пушеците и тримата невредими Стражи, крачещи към тях.
Докато бягаха към вътрешността на второто ниво, странните промени все повече се набиваха на очи, но Диана беше твърде заета да изкашля дима от дробовете си, за да отдели достатъчно внимание на заобикалящото я. Сълзите по бузите й не се дължаха само на разяждащия пушек, а и на потреса. Никога не бе виждала нещо по-убийствено делово от Стражите. Плашеха я чак до някакво смътно първично кътче в съзнанието — примитивен ужас, който не оставяше място за друго решение освен бягството. Стражите въплъщаваха всичко в Империята, което й внушаваше подчинение и я заплашваше. Те бяха груби символи на властта, безмилостна също като правосъдието и възмездието. Не би могла да вдигне ръка срещу тях, както не би могла да се отърси от дълбоко заложените в душата й хипнотични заповеди.
Щурмоваците забавиха крачка, след като димът зад тях се разсея, но пак чуваха шума от неумолимия устрем на Стражите. Стасяк извади отнякъде малка капсула и я натика в пресъхналото си гърло, сгърчил лице от усилието да преглътне. Предложи една и на Рипър, който се справи по-лесно. Стасяк се ухили на Диана, очите му вече се изцъкляха от стъклен блясък.
— Просто дреболийка, за да имат тружениците на войната малко предимство. Ти искаш ли?
Диана поклати глава. Не се доверяваше на бойните дроги. Стасяк сви рамене и я дръпна, за да продължат.
— Твоя работа. Но недей да ни бавиш, иначе ще трябва да те зарежа. Нали така, Рип?
Рипър кимна отсечено, без да се обръща, и Диана напрегна сили да не изостане от щурмоваците, докато си проправяха път по коридор, наситен с посетите от пришълците израстъци. Висящите паяжини ставаха все по-гъсти, лепнеха по хората, които бяха принудени да ги откъсват от телата си. Непознатите форми на живот нататък избуяваха по-диво, коридорът се стесняваше неприятно. Диана си каза, че може би вече не са в базата, че са попаднали в някакъв враждебен нов свят. Но Стражите ги преследваха и тук. Чуваше стъпките им. Все по-чуждият на вид коридор въобще не ги забавяше. Хората пак кривнаха в едно отклонение и се натъкнаха на издута плътна тъкан. Тя ги принуди да спрат. Щурмоваците захванаха да секат гъбестата преграда с мечовете си, но тя просто поглъщаше ударите на остриетата. Обърнаха се и впиха погледи в коридора. Стасяк глътна още една капсула. Стъпките на металните ходила отекваха ясно в тишината.
Рипър тупна Стасяк по рамото и посочи тавана. Онзи го зяпна озадачено, но изведнъж лицето му светна, а Рипър вече се прицелваше с оръжието си. И двамата насочиха разрушителите към мястото над началото на отклонението, откъдето трябваше да се появят Стражите. Диана стоеше зад тях, заслушана в бръмченето на своя силов щит, и се стараеше да спре треперенето на ръцете си. Стражите се показаха иззад завоя, Рипър и Стасяк стреляха по тавана над тях.
Зловещите израстъци се пръснаха, таванът се разпука. От множеството къси съединения в електрическите системи из въздуха запращяха ярки искри, сякаш половината от горния етаж рухна върху роботите и ги погреба под тонове отломки. Щурмоваците и есперката се взираха мълчаливо в облаците прах, внезапно Диана изненада сама себе си с мощен ликуващ крясък. Щурмоваците се разсмяха и също се развикаха. Изключиха силовите си щитове и се прегърнаха, замаяни от облекчението. Но млъкнаха изведнъж. Купчината се размърда. Разтрошен метал и разкъсана плът падаха от надигащия се Страж. По синкавата стомана личаха само няколко драскотини.
Без да бърза, Стражът настъпваше към Гарвана и Сайлънс. Знаеше, че няма да му се изплъзнат. Ако се опитаха да избягат, щеше да ги порази с разрушителите си, а ако останеха на място зад силовите си щитове, щеше да ги разкъса. В другия край на коридора обезглавеният робот стискаше глезена на Фрост, а третата машина вървеше към нея. Сайлънс отчаяно погледна Гарвана.
— Направи нещо! Използвай копието!
— Ако опитам втори път същия трик, психоинхибиторите ще ме спрат — хладнокръвно отвърна Гарвана. — Упорствам ли, просто ще ми изгорят мозъка.
Сайлънс бавно отстъпваше от Стража, Гарвана вървеше до него. Роботът вдигна ръце, готов за стрелба с разрушителите. Капитанът мислеше трескаво. Тези проклетии непременно имаха някакво слабо място. Всичко на този свят е уязвимо. Само че Стражите бяха проектирани да надделяват. С нечовешка мощ, с ускорявани от компютрите реакции… Компютрите! Сайлънс се вкопчи в идеята. Стражите бяха от част от системите на Сигурността в базата, значи действаха под контрола на компютрите…
— Один! Чуваш ли ме?
— Да, Капитане. В аудиовръзката няма смущения.
— Включи се в системите на Сигурността в базата и ги спри! Спри всичко, което би могло да управлява някой Страж!
— Разбира се, Капитане. Чудесно решение. — След съвсем кратка пауза ИИ заговори отново: — Капитане, за съжаление не съм в състояние да изпълня вашата заповед. Не откривам в Тринадесета база нито една действаща компютърна система, която би могла да управлява Страж. Работят само няколко аварийни системи.
— Какво? — Сайлънс тъпо се вторачи в Гарвана. — Щом Стражите не са под контрола на компютрите… значи действат самостоятелно. Но това не е възможно. Не е възможно!
— Ти ли ще им го кажеш, или аз да опитам? — заяде се Гарвана.
— Мамка му, Гарван, направи нещо! Това чудо ще ни убие и двамата!
— Да — тихо промълви предателят. — Май натам отиват нещата, Капитане.
В другия край на коридора Фрост отчаяно се мъчеше да откопчи стоманените пръсти от крака си. Вторият робот почти я достигаше, но тя не можеше да се отскубне. Изръмжа беззвучно и яростно съсече металната ръка през китката. Метна се тромаво встрани от посягащия робот, успя да се задържи на крака. Отрязаната ръка още стискаше глезена й. Това означаваше, че тя нямаше никаква надежда да изпревари преследвача си, но и без това не й допадаше да се спасява безславно с бягство. Замахна с мономолекулярния нож към наближаващия Страж, острието отскочи от силовия щит. Фрост сви рамене и пак се изплъзна от хватката на машината. Изглежда Стражите бяха програмирани да се учат от опита си. Всъщност тя се чудеше защо още беше жива. С няколко бързи замаха наряза и махна от крака си металните пръсти, след миг вече се търкаляше по пода, а лъчите на разрушителите пронизаха въздуха, където стоеше преди. Веднага се изправи, само за да избегне още изстрели.
Но както се привеждаше и скачаше, една мисъл все я измъчваше. Да, Стражите бяха бързи, ала съвсем не толкова, колкото тя си представяше досега. Недостатъчно бързи. А това й подсказа една идея. Роботите
