запазването на базата. Капитане, съжалявам, че се налага да прибягна до такива крайни мерки, но моите програми изискват да предприема всички необходими действия. Знаете, че е така.
— Ха, тъкмо човек си помисли, че по-лошо не може да стане, и вижда, че е сбъркал — отбеляза Сайлънс. — Один, да сключим сделка с тебе. Ти ще се съгласиш да ни качиш на катера и да ни откараш в сигурна изолация на „Тъмен вятър“, а ние ще спасим базата от унищожение. Какво ще кажеш?
— Споразумяхме се — потвърди ИИ. — Програмите ми позволяват да вземам гъвкави решения при извънредни обстоятелства.
— Правилно — одобри Сайлънс. — Поне за начало е добре.
— Извинявай — намеси се Гарвана, — но как точно смяташ да победиш пришълеца и да обезвредиш ядреното устройство за по-малко от тридесет и една минути?
— Да пукна, ако знам. Один, досега все си установил някаква връзка с компютрите на базата. Не можеш ли да се включиш в системите за контрол и да спреш отброяването?
— Засега не, Капитане. Тъй като самоунищожението е предвидено като крайно средство при безизходни ситуации, специалистите на Империята са вградили и множество защитни системи, които не позволяват намеса, щом устройството бъде включено. Пришълецът е успял да прекъсне отброяването по някакъв начин, но признавам, че не мога да разбера как. Прилагам всички достъпни за мен методи с цел да проникна в съответните системи, обаче прогностичният анализ показва, че това ще ми отнеме значително повече време от тридесетте минути, оставащи до взрива.
— Нали си знаехме, че точно това ще ни каже? — обърна се Сайлънс към Гарвана. — Ти да имаш някакви идеи?
Гарвана се намръщи замислено.
— Знаем ли поне къде е разположена бомбата?
— Е, компютърче?
— Точното й местоположение е информация, защитена с кодове на Сигурността, до които нямам достъп. По логически път стигаме до заключението, че е скрита някъде на трето ниво за постигане на максимален разрушителен ефект.
— Каквото и да правим, най-добре да побързаме — каза Гарвана. — Трябва и да се свържем с Фрост и Диана. Току-виж, в момента вече са се сблъскали с пришълеца и си представят, че имат безкрайно много време да го разиграват.
— Има един начин — проточи Сайлънс. — Нали това не засяга само нас? Не сме сами на планетата, нали така, Гарване? Винаги можем да разчитаме и на Ашраите.
Пришълецът връхлиташе по коридора като вряща приливна вълна, невъзможно огромен и невероятно бърз. Устата му зееше широко, показвайки острите като бръсначи зъби. След секунда вече беше пред Изследователката, тя се метна напред и скочи над приведената към пода глава на съществото, точно върху металните шипове по гърба му. Стъпи непохватно, за да избегне остриетата, но веднага възстанови равновесието си. Завъртя силовия щит в кръг, полето с пращене преряза шиповете. След като си разчисти място, тя заби меча в главата на пришълеца. Острието потъна до половината в неподатливата плът, от дълбокото гърло на гнусната твар се изтръгна пронизителен вой. Заудря глава в стените на коридора, опитваше се да се отърве от болката, но Фрост натискаше меча с две ръце и не позволи да бъде изхвърлена.
Около краката й се разливаше локва от гъста черна кръв, а Изследователката с дивашка усмивка въртеше върха на меча из главата, стремеше се да достигне мозъка. Пришълецът пищеше, непоносимият шум биеше в ушите й, дългото тяло се гърчеше в усилие да махне врага. Фрост налегна дръжката на меча с цялата си сила, успя да го забие още десетина сантиметра навътре. Движеше острието, за да разшири раната, но едновременно с разцепването на тъмната тъкан от кървящата плът изскачаха метални плетеници. Раната зарастваше с невероятна бързина, а металната мрежа беше достатъчно здрава, за да устои на меча. И бавно, сантиметър по сантиметър, мечът излизаше от плътта на пришълеца.
Фрост вдигна ръката си със силовия щит и я стовари като чук. Ръбът на полето мина през тялото като през мъгла, оставяйки след себе си дълъг разрез. Фрост коленичи до забития меч, силовият щит пращеше и искреше, когато удряше с него гърба на съществото. Пришълецът се мяташе лудо, плачливият му глас отекваше болезнено гръмко от стените. Фрост се мъчеше да запази равновесие, докато главата се блъскаше из коридора. По гърба около нея сякаш никнеха шипове, силовият щит бе изтласкан рязко от тялото. Фрост се облегна тежко на меча, но не можеше да го задържи в раната.
След миг в гърба на пришълеца зейна яма и Изследователката пропадна вътре. Потъна до колене още преди да реагира, а невидими за нея мускули започнаха да мачкат краката й. Тя изръмжа от болка, отчаяно сечеше с меча и силовия щит, но плътта на пришълеца продължаваше да я засмуква. Затваряше се около нея като живо море, с пълно равнодушие към усилията й да се освободи, а раните зарастваха толкова бързо, колкото Фрост успяваше да ги нанесе. Опипа с пръсти за мономолекулярния нож, пъхнат в калъф на бедрото й, но той вече бе изчезнал в тялото на пришълеца. Нещо дърпаше ходилата й, смъкваше я надолу, докато се озова заседнала до кръста в плътта на чудовището. Тъмната тъкан се надигаше около нея като приливна вълна.
Изкачилата се в тунела Диана погледна надолу и безпомощно стисна юмруци, когато видя как Изследователката потъва в гърба на пришълеца. Знаеше, че би трябвало да използва времето, дадено й от Фрост, за да избяга. Да я изостави, а тя неизбежно щеше да загине. Но не можеше. Ледена ръка притисна сърцето й, когато плътта на съществото се надигна неумолимо. Ако не направеше нещо веднага, Фрост щеше да умре. Но какво? Тя беше еспер, а не боец. Всичко друго, но не и боец. Оглеждаше се диво и очите й се спряха на масивна ръбеста секция от стената, недалеч от отвора на тунела.
Тя не обмисли хрумването си, защото знаеше, че ще се разколебае. Първо трябваше да отвлече вниманието на пришълеца. Смъкна психическата си защита и отхвърли невидимостта си като воал, от който вече нямаше нужда. Огромната глава на чудовището незабавно се извъртя към нея — сляпо, но уверено. Искаше да я хване и вече знаеше къде е. Фрост още потъваше в гърба му, само че по-бавно, сякаш пришълецът нямаше време да се занимава с нея. Вече я бе заловил, сега искаше есперката. Мощното тяло запълзя напред, късите крайници се оттласкваха от стените и оставяха вдлъбнатини в стоманата. Диана плясна гривната на лявата си ръка, силовият щит се появи. Пришълецът вдигна високо глава, търсеше я. Диана се протегна от отвора на тунела, висеше рисковано само на една ръка. Удари с енергийното поле по секцията от стената. Трептящата светлина на щита се заби в опорите и секцията се заклати, крепена само от едно метално въже. Диана се изпъна в цял ръст, вече висеше над коридора. Уродливата глава се надигна към нея, беше на броени сантиметри. Девойката стисна зъби, протегна ръка и преряза последното въже. Секцията се откъсна от стената, стовари се върху главата на пришълеца и я притисна към пода.
Диана скочи върху широкия гръб, внимаваше да застане близо до Изследователката. Започна да сече странната плът с ръба на полето, след малко Фрост освободи ръцете си и с общи усилия постепенно се измъкваше. Пришълецът се мяташе бясно, не можеше да намери опора, за да махне от главата си тежестта на секцията. Изследователката най-после се добра до мономолекулярния си нож, с помощта на Диана се освободи и двете побързаха да скочат от гърба на пришълеца, опръскани с кръв от глава до пети.
— Как мислите, този товар дали ще го задържи? — кресна Диана, за да я чуе Фрост през ужасния вой.
— Никакъв шанс! — с вик отвърна Изследователката. — Да се махаме!
Побягнаха по коридора. Зад тях тежък трясък ги извести, че чудовището се е отървало от секцията. Диана се опита да тича по-бързо, но вече нямаше сили. Крепяха я само отчаянието и притокът на адреналин в кръвта. А Фрост препускаше до нея без никакво усилие, дишаше нормално въпреки всичко, което понесе. Диана се сети, че сигурно лесно би се изплъзнала на пришълеца, но предпочиташе да бяга до нея. Изведнъж погледите им се срещнаха.
— Не беше длъжна да ме спасяваш — рязко изрече Изследователката. — Можеше да се скриеш.
— Знам.
— Тогава защо го направи? Защо рискува своя живот, за да спасиш моя?
— Защото имахте нужда от мен — каза Диана. — Сега мълчете и тичайте.
— Ами невидимостта? Дали не може…
— Не. Сега съзнанието на пришълеца е вкопчено в мен.
