Живеят само за да се размножават, за да поглъщат и променят всичко, до което се докоснат. Вероятно дори не биха ни приели като разумни същества, ще ни сметнат за поредния генетичен материал, който да прибавят към средата си. Те са смъртна заплаха за цялата Империя, а тя отдавна се е научила как да се отнася към заплахите. Да, наближава война и тя ще бъде най-кървавата, най-страшната в историята ни. Ще бъде война за оцеляване на човечеството.
— Вярно е — обади се Гарвана. — Най-сетне Империята си намери враг, не по-малко смъртоносен и упорит от самата нея. Войната няма да свърши, преди едната или другата раса да бъде изтребена напълно.
— Така е — потвърди Фрост. — Ще бъде великолепна. Очаквам я с нетърпение.
Настъпи мълчание, в което другите се споглеждаха и накрая решиха да се престорят, че не са чули какво каза тя. Сайлънс се прокашля.
— Мисля, че е време да се върнем на катера. Скоро ще се смрачи, а тук и през деня е твърде студено. Один, предполагам, че ни слушаш. Докъде стигна с ремонта? Готов ли си за излитане?
— Капитане, резултатите от ремонта са удовлетворителни. Катерът може да излети веднага. Боя се обаче, че не мога да ви допусна вътре.
Дългата пауза натежа от неизречени думи. Когато Сайлънс заговори отново, гласът му беше спокоен и отмерен, напълно овладян.
— Какво означава това? Споразумяхме се, че ако предотвратим унищожението на базата, ти ще ни върнеш в „Тъмен вятър“, където ще останем под карантина.
— Излъгах — заяви ИИ. — Нали мога да взимам гъвкави решения в извънредни обстоятелства! Беше наложително да ви мотивирам за опазването на Тринадесета база и излъгах. Не съм възнамерявал да ви допусна в катера. Опасявам се, че всички сте заразени от пришълеца, а аз съм длъжен да се грижа за сигурността на „Тъмен вятър“.
— Слушай, компютърче — каза Сайлънс, — през нощта на Ансилай времето е като на полюса, а базата е разгромена. Не можеш да ни зарежеш тук просто така.
— Мога, Капитане. Инструкциите в програмите ми са недвусмислени.
— Майната им — намеси се Фрост. — Компютър, код „Червено Седем“. Искам потвърждение.
— Потвърждавам вашия достъп до код „Червено Седем“.
— Подготви катера за излитане, за да ни прехвърлиш под карантина в „Тъмен вятър“.
— Да, Изследователко.
Сайлънс се вторачи във Фрост.
— Код „Червено Седем“? Дори аз нямам достъп до такова равнище в Сигурността.
— Аз също — призна Фрост. — Откраднах го отдавна. Винаги съм мислила, че някой ден ще ми потрябва. Нали Изследователите трябва винаги да проявяват творчество в работата си. Сега компютърът ще прави, каквото му кажа. Нали, Один?
— Да. Ще ви служа с всички възможности, заложени в програмите ми. Ще изпълнявам вашите заповеди…
— Компютър!
— Да, Изследователко?
— Млъкни.
— Да, Изследователко.
Сайлънс кимна на Гарвана, за да му подскаже, че иска да говорят насаме. Двамата незабелязано изостанаха от Фрост и Диана.
— Предложението ми да ти осигуря Опрощение си остава — тихо започна Сайлънс. — Приносът ти в унищожаването на пришълеца те прави изключително ценен. Империята има нужда от твоите знания. Шон, би могъл да се върнеш при нас. При мен. Отново ще постъпиш в Службата, пак ще станеш Изследовател. През тези десет години положението се промени. Би могъл да поставиш свои условия. И ще работим заедно, както преди. Какво ще кажеш?
Престъпникът го погледна неразгадаемо.
— Капитане, името ми е Гарвана. Шон умря отдавна. Нямам никакво желание да се връщам в Империята с дребнавата й политика, с омразата и опустошителната й ярост. Вече не съм част от нея. И не мога пак да се превърна в човек. Само в човек. Преди да се появиш, аз се вливах в песента на дърветата, на Ашраите. И забравих почти изцяло миналото си. Джон, за мен ти си призрак, ехо от едно минало, в което вече не намирам никакъв смисъл. Аз не само напуснах човечеството, аз го задминах.
— И на чия страна ще бъдеш по време на войната?
— С моя народ. С Ашраите.
— Липсваше ми, Шон. Моля те. Не искам пак да те загубя.
— Джон, ти се лиши от мен преди десет години. Твърде късно е да ме търсиш. И двамата вече не сме каквито бяхме. Сега мястото ми е тук.
— С други думи — отбеляза Фрост, — станал е местен жител.
Сайлънс и Гарвана се извърнаха рязко, стреснати от гласа й. Не чуха стъпките й, но нали тя беше Изследователка.
— Добре дошла си, ако пожелаеш да останеш — каза й Гарвана. — Песента звучи силно в тебе. Бих могъл да ти открия пътищата на Ашраите, да покажа на ума ти чудеса, за които не си и мечтала. Тук има съкровища на душата, само чакат да протегнеш ръка.
— Не, благодаря — промълви Фрост. — Другите раси съществуват, за да бъдат избивани. Капитане, време е да тръгваме.
— Да. Време е.
Диана се доближи, за да чуе разговора, гледаше смутено лицата им.
— Капитане… може ли да ви попитам нещо, преди да се върнем в катера?
— Разбира се, еспер.
— Защо наричате компютъра Один?
— Защото има едно око.
Само Гарвана се усмихна. Диана и Фрост се спогледаха озадачено.
— Вече не преподават ли митология в Империята? — попита Гарвана.
— Не наблягат на нея — обясни Сайлънс. — Доста предания са забранени от цензурата, други са преразказани наново. Началниците смятат, че митовете само внушават излишни идеи на хората. И тези идеи могат да станат опасни.
— Значи може би е време да създадем нови митове — каза Гарвана. — Днес вече поставихме началото на един. След сто години ние и извършеното от нас ще бъдем част от историята. И доколко ще ни помнят истински, такива, каквито сме били? Доколко ще позволят да бъдем запомнени? Истината обаче живее свой живот в митовете и легендите и нашите четири призрака ще витаят в Империята още дълго след смъртта ни.
Той кимна поред на всеки и се отдалечи сред сгъстяващата се мъгла. Накрая изчезна в сияещата метална гора на Ансилай.
Информация за текста
© 1993 Саймън Грийн
© 1996 Владимир Зарков, превод от английски
Simon Green
Ghostworld, 1993
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
СВЕТЪТ НА ПРИЗРАЦИТЕ. 1996. Изд. Орфия, София. Колекция Фантастика, No.36. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Ghostworld / Simon GREEN]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см.
