точка за атака. Тя пристъпи към най-близкия широк отвор и предпазливо надникна. Някъде в тъмните дълбини дочу мърморещи гласове, вече познатия хаос от човешки и незнайни звуци. Зареди запалителната граната, бързо отброи закъснението и с цялата си сила я запрати в тунела. Отстъпи и се долепи в стената.
Глух тътен, от дупката изригнаха обвити в дим пламъци заедно с разпръснати парчета плът. Фрост се ухили свирепо и задърпа Диана в тръс по коридора, забавяше се само за миг пред всеки широк отвор, за да го изгори с разрушителя. Яростните изблици на енергия осветяваха тунелите, но никъде не съзираше нито следа от пришълеца, а с всеки изстрел времето за презареждане на оръжието се удължаваше.
Фрост спря пред края на коридора, колебливо завъртя глава. Доста поразии направи из базата, но това въобще не й помагаше да възпре врага. Пришълецът би трябвало да ги е открил. Не беше толкова лекомислена да се надява, че са му избягали или е изостанал, значи той кроеше нови клопки с изобретателния си нечовешки ум. Фрост се усмихна. По присъщия й хладнокръвен начин тя се забавляваше с преследването. За пръв път срещаше истинско предизвикателство, имаше първата възможност в живота си да напрегне докрай ума си, за да надхитри чуждия разум. И владееше положението. Докато се движеше заедно с примамката, пришълецът можеше само да ги гони. Беше твърде голям, тромав и тъп, за да направи друго, освен да се влачи след тях. А когато Капитанът и престъпникът унищожат центъра на изкуствената му среда, тя ще се нахвърли срещу противника си и ще го подгони. Рязко се обърна, когато отново чу слаб шепот. Есперката стоеше със затворени очи и трепереше неудържимо.
— Тук е — промълви Диана. — Намери ни.
— Къде? — попита Фрост. — Въобще не го виждам.
— Съвсем наблизо е.
Изследователката се озърташе припряно, напрягаше слуха си да долови пак чудноватите звуци, но нищо не помръдваше в тъмата, тишина цареше в застоялия въздух. Фрост сви вежди, потупваше се по крака с разрушителя. Където и да е този пришълец, би го усетила отдалеч. Нямаше как да ги доближи, без трусовете на пода да ги предупредят. Дори и ако се появи от някой тунел в стените. Някакво предчувствие я накара да извие очи нагоре.
Плоската глава се подаде от огромна дупка в тавана, сякаш червей-великан надничаше от проядена ябълка. Фрост сграбчи Диана и мощно се оттласна настрани, а чудовището се свлече на пода. Всичко наоколо се разтърси от удара. Фрост се превъртя и веднага скочи, пръстите й вече стискаха граната. Зареди, метна я към пришълеца, изправи Диана и я хвърли зад най-близкия ъгъл. Броеше тихо, докато тичаха по страничния коридор, усети напора на прегрятия въздух, последван от мощен рев. Фрост се засмя. Е, не можеше да убие проклетата гадина, но все пак успяваше да й навреди.
Тласкаше есперката пред себе си, възползва се от бягството, за да провери енергийния кристал на разрушителя. Беше почти изтощен, оставаха три, най-много четири изстрела. А подът пак трепереше. Значи пришълецът не изоставаше. Рискува поглед през рамо и изпсува безстрастно. Беше по-близо, отколкото се надяваше, дори ги настигаше. Тази твар се движеше изненадващо пъргаво за огромната си телесна маса. Фрост си позволи мигновена усмивка. Досега все се случваше тя да е преследвач. Да бяга беше съвсем ново преживяване. И то доста ободряващо.
Завиха зад следващия ъгъл и се заковаха на място. Показаният в плана дълъг коридор беше запечатан с плътни паяжини. Фрост вдигна разрушителя. Имаше достатъчно енергия, за да си пробият път, но може би щеше да й се наложи да стреля и по пришълеца. Вдигна рамене и насочи оръжието към паяжината. Лъчът я проби, обгорелите краища почерняха около дупката. Фрост понечи да затича напред, но замря — паяжината бавно се възстанови с елегантна лекота. Пак не можеха да минат, но загубиха един изстрел. Нямаше смисъл да хаби енергийния кристал за втори опит. Бързо плъзна поглед из коридора. Тук стените и таванът също бяха надупчени — още резултати от усърдието на пришълеца. Фрост се врътна към есперката, която се озърташе назад със зейнали очи, устните й потрепваха.
— Еспер, ще трябва да се бием. По-точно аз ще свърша това. Няма с какво да ми помогнеш, само може да пострадаш, ако се мотаеш из краката ми. Затова искам да продължиш сама. Избери си някой от тунелите. Все водят нанякъде. Ако се пъхнеш в по-тясна дупка, пришълецът няма да те преследва. Аз трябва да остана тук и да му отвличам вниманието, докато Капитанът и Гарвана приключат тяхната част от работата.
— Сама не можете да направите нищо на това същество — възкликна Диана. — Оръжието ви не го нарани, а гранатите само го забавиха. Ако останете тук, ще умрете. Елате с мен. Ще прикрия и двете ни с невидимост, ще се отървем от пришълеца из тунелите.
— Не, еспер. И ние си имаме задача, забрави ли? Трябва да отвличаме вниманието му.
— Но ако ви убие, не ще постигнете нищо. Ще умрете тук!
Фрост вдигна вежди.
— Не е съвсем сигурно. В края на краищата аз съм Изследовател. Не бива и двете да се крием из тунелите. За нас те са непозната територия. Няма съмнение, че пришълецът знае разположението им доста по-добре. Ти върви, еспер. Аз ще го задържа тук. Ти трябва да оцелееш, за да го подмамиш отново, ако се наложи. Тогава ще му бягаш сама, значи непременно ти е нужна голяма преднина. Тръгвай, еспер.
Диана не отместваше погледа си от лицето й.
— Но вие ще умрете тук, така ли?
— Няма, доколкото зависи от мен.
— Ще умрете, нали?
Фрост въздъхна примирено.
— Да, еспер. Твърде вероятно е. Но няма значение. Аз си знам задълженията. А и винаги съм вярвала, че ще умра в битка, не в леглото си. Тази вероятност също е част от професията. Не ми пука. Това е мой дълг и такъв ми е животът. Нищо друго не съм искала.
— Истината е, че Империята ви е накарала да искате това. Програмирали са ви, точно като мен. Дали са ви подобие на живот и са ви внушили да го харесвате, сега пък ще умрете за тях, защото сте дресирана да не изберете разумния изход, да не бягате.
— Не, Диана, причината е друга. Ще остана и ще се бия, защото това умея да правя най-добре. Печелим време за другите — аз с битката, ти с бягството. Сега прави каквото ти казвам, влизай в тунелите. Моля те.
Диана неочаквано протегна ръце и силно притисна Фрост в прегръдката си. Изследователката се стресна в първия миг, после също прегърна Диана. Есперката се дръпна след малко и Фрост й помогна да се качи в отвора на най-близкия тунел. Диана се усмихна на Изследователката със стиснати устни, за да не покаже слабост, после изчезна в мрака, отнасяйки лампата със себе си. Фрост приспособи очите си да извличат максимална полза от разсеяната светлина. Обърна се към свободния край на коридора. Силовият щит бръмчеше остро пред лявата й ръка, в дясната усещаше успокояващата тежест на меча. Дишаше бавно и леко, напълно се владееше. Какво пък толкова! Някакъв си пришълец. Нещо се раздвижи в сенките отсреща и по лицето на Фрост плъзна широка усмивка.
В средоточието на паяжината, изградена от пришълеца, Гарвана и Сайлънс се споглеждаха безмълвно, докато ИИ невъзмутимо им обясняваше за зареденото ядрено устройство. Сайлънс гневно натика своя разрушител в кобура.
— Ама това е страхотно! Направо страхотно! И сега какво ще правим, дяволите го взели?
— Капитане, ако си склонен да ме изслушаш — започна Гарвана, — предлагам ти да обсъждаме плановете си на бегом. Имаме по-малко от тридесет и две минути, за да открием есперката и Изследователката, да не попаднем на пришълеца, да се разкараме от Тринадесета база, да убедим твоя компютър, че трябва да ни пусне в катера, и да се отдалечим от планетата, преди да е гръмнала бомбата.
— С други думи — изрече Сайлънс, — ще умрем. Проклятие, все пак да опитаме, ей така, напук. Один, засечи къде сме в момента и ни покажи най-краткия маршрут за излизане.
— Боя се, че не мога да направя това — отвърна ИИ. — Първо, не бива да ви допускам в катера. Вероятността да сте заразени от пришълеца си остава. Второ, неговият труп е необходим на Империята, както и възможно най-голяма част от технологиите му. Като отчитам потенциалната заплаха от страна на този непознат за нас разум, явно Империята ще има полза от цялата налична информация за мащабите и същността на новата опасност. Принуден съм да настоявам вие да направите всичко възможно за
