в чийто край като мрачна кула се извисяваше гигантска стъпаловидна пирамида. Докато говореше на пилота, Джамил я бе нарекъл „Храмът на Водоносеца“. И тя напълно оправдаваше името си. От двете й страни се спускаха два огромни водопада, които спокойно можеха да съперничат на Ниагара, а на едно от стъпалата по сухата стена между тях бе сформирано нещо като военен лагер.
Спуснаха се покрай източната стена на пирамидата между двата гигантски водопада и кацнаха на естествената площадка на голямото стъпало. Докато вратите се отваряха и войниците се изнизваха от хеликоптера един след друг, Серена осъзна, че именно тези два водопада са причината за глухото боботене, което чуваше, още откакто напусна П4. Именно мощта на вибрациите от падането на водата събуждаше безпокойството й и населяваше душата й с мрачни предчувствия.
Накрая слезе и тя. Две тесни стълбища водеха към основата на пирамидата. В центъра се виждаха сандъци с оборудване. В дъното имаше импровизирана желязна порта, която отвеждаше към входа на храма. На върха на пирамидата беше монтирана противозенитна установка. Сигурно там имаше и втора площадка за кацане, защото оттук се виждаха перките на друг хеликоптер.
Серена надникна над ръба. Долу зърна множество пустинни бъгита. Имаше дори и гумена лодка от рода на тези на американските тюлени, с външен мотор, завързана в подножието на водопада. Които и да бяха тези хора, едно беше сигурно: че са добре подготвени и отлично финансирани.
Желязната порта се отвори и към тях се насочи някакъв мъж, облечен също в камуфлажната униформа на войниците от отрядите на ООН. Не носеше никакви отличителни знаци, но въпреки това Серена веднага го позна.
Това беше полковник Али Завас — офицер от египетските Военновъздушни сили и потомък на най- именитото египетско дипломатическо семейство. Беше роден и израснал в Ню Йорк. След завършването на Военновъздушната академия на САЩ, той се беше завърнал в Кайро. В този смисъл можеше да се нарече по-скоро американец, отколкото египтянин. Серена го бе виждала няколко пъти в сградата на Обединените нации и веднъж — в Американския университет в Кайро. Но тъй като срещите им бяха все по официални поводи, тогава той бе облечен в парадната си офицерска униформа, а не в застрашителния боен камуфлаж, с който се подвизаваше сега. Освен това преди имаше тъмна, чуплива коса, която днес бе обръсната.
Завас спря в центъра на площадката. Джамил се изпъна и му отдаде чест. Полковникът махна небрежно с ръка. Беше красив мъж. Последва кратка размяна на реплики на арабски. Серена не успя да схване абсолютно всичко, но презрението, което се изписа по лицето на Завас, попълни пропуските.
Погледът му кацна върху нея. Остана неподвижен, вторачен мълчаливо, после каза нещо на Джамил, който се приближи до Серена, сграбчи ръката й и я изтика пред командира си. Тя се опита да овладее паниката, която започваше да я завладява, а и разбираше, че страхът няма да й бъде от полза, затова реши да се прави на хладнокръвна.
Наведе глава, но Завас хвана брадичката й и я вдигна. Тя го погледна право в тъмните очи, а той каза на английски:
— Ако ти си атлант, то тогава това тук наистина е раят. Но доколкото схващам, си американка.
Серена поклати глава и изрече тихо:
— Не, полковник. Аз съм от Рим.
Бяха му необходими няколко секунди, докато разпознае австралийския й акцент. А после тя видя, че я е познал. По лицето му се изписа широка и искрена усмивка.
— Сестро Сергети! Но това сте вие! Какво, за бога, правите тук?!
— Казвам се доктор Сергети, полковник, а що се отнася до въпроса, и аз щях да ви попитам същото — отбеляза тя и огледа войската му. — Нали не очаквате от мен да повярвам, че действате от името на Обединените нации?
Завас се усмихна. Серена разбра, че му е весело, защото изведнъж тя е започнала да задава въпросите.
— Можете да ни считате за представители на определени арабски производители на петрол, които най-много ще загубят от евентуалното откритие на алтернативни източници на енергия — отвърна спокойно той, пое деликатно ръката й и рече небрежно през рамо: — Заемай се със задачите си, Джамил!
Джамил им предостави достатъчно време да се отдалечат, след това извика нещо неразбираемо, което бе удавено в незабавен тропот и шум. Войниците бяха започнали да разопаковат оборудването. От сандъците се показаха бормашини, сеизмографи, детектори за метал, експлозиви.
Двамата стигнаха до стъпалата, които отвеждаха до желязната порта и входа на храма. Завас спря и отново я изгледа.
— Отначало не ви познах — каза той. — Отдавна не сме се виждали, а по кориците на списанията обикновено не изглеждате толкова мръсна!
— Съжалявам, че ви разочаровах.
— Нищо подобно. Смятам, че така сте много привлекателна!
Сега беше неин ред да го изгледа. Красив, проницателен, дори благороден, стига да поиска — в това бе повече от сигурна.
— И защо смятате така?
— Защото ви прави по-земна и реална — отговори той, усмихна се и я покани вътре.
Камерата беше обзаведена спартански. Маса, столове, компютри, дървен нар. Когато затвори вратата, полковникът пое раницата й и я хвърли на един стол.
— Моля, седнете!
С кавалерски жест й измъкна един стол и тя се настани. Той самият се настани в другия край на масата.
Серена реши, че няма смисъл да губят време в празни приказки.
— И какво смятате, че ще откриете там долу? — попита го тя. — Някакъв алтернативен източник на енергия?
— Не просто някакъв източник, доктор Сергети, а най-важният, постоянният източник! — отговори полковникът. — Самата легендарна сила на слънцето, която атлантите са успели да обуздаят! Да не би да си мислите, че генерал Йейтс и доктор Йейтс търсят нещо друго?!
Серена не можеше да бъде сигурна в отговора на този въпрос. Хвърли поглед към раницата си на близкия стол. Спомни си за скицата на обелиска, която бе скрила в термоса. Онова, което всъщност държеше да разбере, е защо Завас е толкова убеден, че Антарктида е Атлантида, да не говорим пък за наличието на някакъв вечен източник на енергия, скрит някъде тук.
— Значи и вие сте тук по същата причина, поради която са и те — жажда за власт! — едва-едва се усмихна тя. — Не такава е репутацията ви в Обединените нации!
— Напротив! Загрижен съм, че все по-западащите икономики на страните от Близкия изток ще позволят на все по-влиятелните молли да сеят размирици и накрая да заграбят властта!
— Очевидно не съм разбрала правилно — отбеляза тя. Вие не сте терорист. Вие просто сте патриот, който не е бил разбран правилно.
— Прекалено много се тревожите за душите на мъже като мен и доктор Йейтс — заяви полковникът. — О, да, знам всичко за него! Вероятно дори повече от вас. Ако той е все още жив, ще го открием. Вие обаче би трябвало да се питате защо се намирате в този град. Не ми излизайте с номера, че защитавате околната среда, тъй като от пристигането си насам допринесохте доста за нейното изменение!
— Добре де — усмихна се Серена и скръсти ръце. — Вие ми кажете защо съм тук!
— Тук сте, защото аз поръчах да ви извикат!
— Вие сте поръчали да ме извикат ли? — зяпна тя.
— Е, вероятно не точно вас, но някого като вас — отговори Завас. — Просто знаех, че ще имам нужда от преводач, който да ми помогне да открия светилището на Първото Слънце. Защо иначе ще подхвърлям онези трохи на Ватикана относно експедицията на Иейтс?!
Сърцето на Серена претупа. Какво искаше да каже този човек? Какво знаеше той, което тя не знаеше?
— И какво по-точно искате да ви преведа?
— Една карта.
С тези думи Завас извади някакъв пергамент и го разгъна на масата.
Серена се загледа в него и постепенно осъзна, че това е карта на града, в който се намираха в момента.
