— Тед, познаваш ли мъж на име Сет Камерън? Висок е около два метра, би трябвало да е търговски агент.
— Разбира се. Защо?
— Беше тук, преди малко.
— За какво? Той се занимава само с много скъпи коне.
— Опитваше се да ме убеди да продам Гас. Зададе ми много въпроси, но имах чувството, че предварително знае отговорите им.
— Най-вероятно е било така. Камерън никога не си губи времето да ходи до някаква ферма, ако не знае предварително какво ще намери там.
— Но как би могъл да научи за Гас?
— О, Боже, Кортни, всеки селскостопански работник в Лексингтън се хвали, ако има ново жребче във фермата. Кеш ли ти предложи?
— Не. Един от търговете.
— Спомена ли цена?
— Знаеш, че няма да продам Гас — процеди Кортни и изгледа Тед проницателно.
— Само се чудех…
— Мъже като него унищожават конните надбягвания. Винаги са досаждали на дядо ми. Всеки път, когато отгледаше добро животно, се опитваха да му го отнемат. Те правеха пари и не ги беше грижа, че унищожават нещо.
— Кортни, трябва да разбереш, че нещата няма винаги да бъдат такива, каквито са били когато дядо ти е бил млад.
— Знам, но положението нямаше да е толкова лошо, ако не съществуваха хора, като твоя прекрасен мистър Камерън, готови да натъпчат джобовете ти с пари, ако продадеш най-добрия си кон. Никога няма да получи Гас — вирна глава Кортни.
— Кортни, мога ли да поговоря с теб за малко?
Тя спря и се обърна назад. В последните дни по лицето на Тед непрекъснато се четеше тревога и Кортни знаеше, че тя е причината за това. Влезе в офиса и се отпусна на стола срещу бюрото му. Знаеше какво смята да й каже, но независимо от това щеше да го изслуша. Дължеше му го, беше работил за фермата с цялото си усърдие.
— Знам, че ще намразиш това, което смятам да ти предложа, но те моля да ме изслушаш.
— Не се опитвай да ме подготвяш, просто ми кажи каквото си решил.
— Искам да продадеш североизточния дял на
— Не! — Кортни стана от стола, а гласът й подскочи с една октава.
— Със сумата, която са готови да платят, фермата би могла да работи още десет години.
— Не ме интересува, дори да предлагат по един милион долара за всеки акър. Трябва да издържим още само година. Гас е от типа коне, за които дядо е мечтал през целия си живот.
— Знаеш ли какво е съотношението на
— Ще успеем, сигурна съм! Той ще бъде най-бързият. Засичах времето му, докато тичаше из полето.
— Няма да продаваш никаква земя, нали? — попита Тед разстроен.
— Не.
— Не знам как да ти го кажа, Кортни, но вече прекалено дълго отлагам.
Нещо в гласа му й подсказа, че това не беше поредният палиатив.
— Започвам да си търся нова работа.
Кортни беше прекалено потресена, за да каже нещо. Тед беше мениджър на фермата, още откакто тя дойде да живее при дядо си. Беше част от Айдъл ауър, както и самата Кортни. Никога не й бе идвало наум, че той няма винаги да бъде тук.
— Съжалявам, но трябва да мисля за семейството си. Най-малкият ми син още ходи на училище, а знаеш и какъв е случаят със сърцето на Една. Трябва да се занимавам с нещо сигурно.
— Не можеш да напуснеш.
— Нямам избор.
Кортни излезе от офиса му изумена. Решението на Тед я беше потресло. Започна да обикаля около любимата си пейка, под един от големите дъбове пред офиса. Не би могла да оцелее без Тед. Дори и ако можеше да прави всичко така добре, както той, управлението на една ферма беше прекалено обемна работа за сам човек. Дори ако подготвяше Гас за сериозните тренировки само по няколко часа на ден, а през останалото време се занимаваше със сегашната работа на Тед, пак нямаше да смогне да се справи с повечето от задълженията си. Беше прекалено притеснена, за да мисли точно в този момент, но трябваше да намери начин да задържи Тед. Малко по-късно щеше да изхвърли всичко останало от съзнанието си и да се концентрира върху проблема. Това беше една от разликите между тях. Тед обичаше да изяснява всичко докрай, тя предпочиташе да решава проблемите един по един.
Сет се отпусна в едно от дълбоките кожени кресла в кабинета на Клей Марчмънт. След ден като този беше цяло щастие да бъдеш поканен да хапнеш с Клей и съпругата му. Това означаваше да се отдаде на едно от най-добре приготвените в Лексингтън ястия и да дегустира най-скъпия бърбън. Изкушаваше се да изхвърли от съзнанието си всички мисли, свързани с работата, но в този ден имаше нещо, което не му даваше мира, и това нещо беше Кортни Клонингер.
— Днес посетих фермата Айдьл ауър — каза на Клей.
— Тази на Кортни Клонингер ли имаш предвид?
— Да не би да има и друга ферма със същото име?
— Не, но виждам, че си съвсем наред, а ако си отишъл там заради това, което си мисля, би трябвало вече да не си между живите.
— Е, тя не се съгласи с идеята, но все пак не ме застреля.
— Ако още веднъж отидеш там, а по извивката на устните ти съдя, че възнамеряваш да направиш точно това, може и да не си такъв късметлия. Имам предвид кучето й.
— Куче?
— Очевидно не си срещнал Хамлет. Тя казва, че е куче, но аз съм на мнение, че е малък кон с много остри зъби.
— Не мислиш, че ще си промени мнението, нали?
— Можеш ли да откажеш уискито, конете и жените?
— Вече отказах едното. — Клей наостри уши. — Временно — добави Сет с многозначителна усмивка.
Клей избухна в смях.
— Разкажи ми за нея — погледна го Сет.
— Половината мъже в Лексингтън, имащи шанс да бъдат избрани, се пробваха при нея и бяха категорично отхвърлени. Дядо й й остави хиляда хектара земя, но тя е ипотекирана до последния сантиметър.
— Не ме интересува земята й, искам да продам онова жребче.
— На твое място бих се отказал. Тя побеснява само при споменаването на думата търговец на коне. Изненадан съм, че не те е подгонила с пушка.
— Защо е толкова зле настроена към търговците?
— Трябва да попиташ нея, но търговците доста поизцедиха дядо й, когато играта започна да загрубява.
— Какво е станало?
— Нещо като съчетание на лош късмет и човек, който не може или не иска да се промени адекватно на времената.
— Според моите впечатления тя е в голяма беда, но не го показва.
— Кортни е горда жена, но е разорена до последния си цент.
