бокс, само започна да изхвърля торта в неговата посока.
— Мога да ви помогна да си намерите съсобственици. Така ще продадете само толкова дялове, колкото желаете. — Кортни продължи да работи мълчешком, докато Сет най-после не издържа. — Господи, няма ли да ми проговорите?
— Не и докато темата е продажбата на Гас.
— Вие определено сте упорита жена — кимна Сет, чудейки се дали не е по-добре да я харесва само отдалече. Може би бе по-лесно да се сдобри със старата си приятелка, отколкото да тича след тази червенокоска? Не, само преди около пет минути той бе установил, че русата коса вече не е любимият му цвят. Беше започнал силно да си пада по червеникавокафявото в съчетание с лешникови очи.
Кортни прекъсна работата си и го погледна право в очите:
— Ако бяхте на мое място, щяхте ли да позволите на някакъв сладкодумен мошеник да ви убеди да продадете Гас? Чакайте, ще го формулирам по друг начин — каза тя и вдигна ръка, за да изпревари възмутения протест на Сет. — Ако това жребче беше най-важното нещо в живота ви, щяхте ли да позволите на някакъв сладкодумен мошеник да ви убеди да го продадете на най-подходящия купувач?
Сет осъзна, че Кортни, Бог знае защо, все повече и повече му влиза под кожата. Никога не бе предполагал, че продажбата на един кон може толкова да го обърка. Дори и ако конят беше като Гас. Господи, та той беше човек! Можеше да говори, да кара кола, да смята, без да потропва с копито, а и нямаше нужда от някой, който да чисти след него.
— Надявах се да пропуснете това за сладкодумния мошеник — каза Сет.
— Може би мошеник не е най-подходящата дума.
Облекчението на Сет беше краткотрайно.
— Мъжете, на които може да се вярва, звучат малко банално, докато измамниците добре заучават речите си, но лично аз мисля, че прекалено преувеличават.
— Ако това е мнението ви за моята личност, учудвам се, че все още не сте насъскали кучетата си срещу мен — каза Сет. Чувстваше се прекалено развълнуван. За мъж, способен да убеждава жените, беше изгубил прекалено много време, за да се пребори с Кортни.
— Мислех си да го направя, но имам само едно куче, а то в момента е на разходка с Тед. А сега се качвайте обратно в колесницата си и изчезвайте оттук. Имам много работа.
Е, реши да отложи продажбата. Може би ако престане да говори за Гас, тя щеше да спре да го третира като един от утайката на обществото. Взел това решение, с учудване установи, че чувства облекчение. Усмихна се.
— Повече няма да споменавам продажбата на Гас. Искате ли да ми покажете фермата?
Кортни забоде вилата в земята, облегна се на дръжката й и го изгледа скептично.
— Ако планирате да ме ласкаете, като се възхищавате от красотата на фермата, с надеждата, че ще променя мнението си, само ще си изгубите времето. Не вярвам нито на вас, нито на хората от вашата професия. Нещо повече, дори не харесвам повечето от вас. Няма да ви позволя да продадете жребчето.
— Не знам какво сте преживели в миналото си — каза Сет доста отегчен, — но аз нямам нищо общо с него. Освен това е твърде несправедливо да считате, че всички търговски агенти са еднакви.
— Защо не? Вие сте на мнение, че аз съм като всички богати жени, които познавате и които смятат, че е забавно да притежаваш един-два коня.
Е, добре, и той щеше да се включи в играта. Любопитно му бе как ще се почувства тя в отбранителна позиция.
— Извинявам се, ако съм прозвучал оскърбително, приравнявайки ви към останалите представителки на вашия пол. Все още имам някакви резерви по отношение на това, че ще успеете в конния бизнес, но ми става все по-ясно, че не сте като другите жени, които познавам.
— Това е добре.
— Не е задължително. Останалите може и да имат някои общи недостатъци, но притежават и няколко типично женски и твърде желани качества. След начина, по който се държахте с мен, започвам да се чудя до каква степен все пак се отличавате.
— Виж какво, момченце…
Точно както предполагаше. Този подход никак не й хареса.
— Никога няма да се опознаем по-добре, ако продължаваш да ме атакуваш всеки път, щом си отвориш устата. Защо да не сключим примирие и да не се разходим из фермата? Имам чувството, че това е единственото нещо, за което бихме могли да говорим, без да треперя от страх, че вместо да гребеш тор с вилата, ще я засилиш върху мен?
— Нима между двете неща има разлика?
Сет не направи пауза, не се поколеба, нито пък заекна:
— Мислех, че сме сключили примирие?
— Ти го реши и както правят всички мъже, сметна, че аз трябва да се съглася с теб.
— Добре де, добре! Дали не можем да приключим войната? Бих искал да разгледам фермата.
— Трябва да ти призная едно — каза Кортни, сваляйки ръкавиците си. — Настойчив си. Тед каза, че преуспяваш в бизнеса. Предполагам, че това е свързано с тактиката да досаждаш на хората, докато те най- сетне са готови да платят каквато и да било цена само и само за да се отърват от теб.
— Ако това е твоето разбиране за примирие, искам тридневно предизвестие, преди да ми обявиш война — ухили се Сет. Божичко, тази дама се бе оградила с крепостни стени, които биха спрели дори въоръжен танк. Нужно бе много време, за да се добереш до нея.
— Добре, оттеглям се след тази реплика — промърмори Кортни и неохотна усмивка смени намръщеното й изражение. — Обещавам повече да не ти казвам истината, без да съм те предупредила предварително.
— Навик ли ти е непрекъснато да се противопоставяш? — попита Сет, защото раздразнението му започваше да надделява. — Ти може да не харесваш мен, нито пък моята професия, но няма ли най-сетне да прекратим престрелката?
— Не исках да кажа това, наистина не исках — извини се Кортни. — Имаш честната ми дума, че няма да позволя на друга обидна дума да се отрони от устните ми.
Но ще позволиш на множество такива да минат през ума ти, си каза Сет. Кръвта му кипеше. Досега нито една жена не го бе отхвърляла с такава лекота и в личен, и в професионален план едновременно. Добре де, не беше Том Круз, но не беше и някой грозник. Започна с грешен ход, но тази дама щеше да научи доста повече за конкретния търговец, преди той да се качи обратно в колесницата си и да се оттегли.
— Не знам защо искаш да разгледаш фермата — промърмори Кортни, докато го водеше към една конюшня с вътрешен двор. — Никой от останалите търговци не го е правил.
— Моля те, уважи желанието ми! След като ме лиши от шанса да направя страхотна сделка, продавайки жребчето ти, би могла да повдигнеш духа ми с една индивидуална разходка из твоята ферма. — Зеленината изчезна от очите на Кортни и те се присвиха заплашително, но Сет пресрещна беглия й поглед с най- невинната си усмивка. Настроението й се промени, когато излязоха от конюшните и едно огромно куче се залепи за нея.
— Малкият кон с големите зъби — сухо вметна Сет.
— Моля? — попита Кортни, докато опитваше да опази лицето си от дългия език на Хамлет. Изправен на задни лапи, той беше по-висок от Кортни.
— Мърморя си — смънка Сет.
— Това е Хамлет — обяви тя, когато кучето отново застана на четири крака и насочи вниманието си към посетителя, издавайки леко ръмжене.
— Ако остана тук, има ли риск за живота ми? — заинтересува се Сет, защото ръмженето продължаваше. — Като домашен любимец ли го отглеждаш, или за да изяжда — на една хапка, съдейки по размера на челюстите му — всеки търговец, който се окаже достатъчно неразумен да навлезе в границите на твоето владение?
— Мисля, че за теб ще му трябват поне три хапки — отговори Кортни с широка усмивка.
— О, утихна.
— Ще стои кротък, освен ако не реши, че се опитваш да ми причиниш болка.
