че Кортни Клонингер е жена, която би могла да успее в този бизнес, и че ще го направи, без неговата помощ.
Звукът на автомобилен двигател привлече вниманието на Кортни и обръщайки се, тя забеляза яркочервен остин, който се движеше с безумна скорост и тъкмо правеше ляв завой, насочвайки се към къщата. Марша Рибсдейл, доволно си помисли Кортни и се устреми бегом натам.
Тя измина пътеката, осеяна със зеленика, и стигна до мястото, където беше спряла Марша — ослепителна блондинка, облечена по последна мода — и се бе облегнала на колата, без да се притеснява, че е прашна от пътя и може да си съсипе дрехите.
— О, Боже, това не са ли същите ужасни дънки, които носеше, когато те посетих преди шест месеца? — възкликна Марша, преструвайки се на възмутена, и се хвърли да прегръща Кортни. — Сигурно вече са достигнали твоята възраст.
— Не са и няма да го направят. Освен това не всеки може да се омъжи за тъпкан с пари английски лорд, който насърчава жена си да пълни гардеробите с маркови дрехи.
— О, скъпа, не бъди ревнива! Изобщо не ти отива. Ако имах фигурата ти, никога нямаше да облека прозрачна рокля. Имаш ли някаква представа колко затормозяващо е цял живот да се чувстваш като ужасен парашут? Сякаш съм Айсидора Дънкан. А сега ме покани вътре и ми дай нещо за пиене. Не знам защо реших да се върна у дома тъкмо по време на тази ужасна гореща вълна, при положение че можех да си стоя в Шотландия.
Въздъхна и махна с ръка.
— О, не, всъщност знам — каза тя, влачейки Кортни за ръката по посока на къщата. — Копнеех да чуя звука на истинския южняшки говор. По дяволите, аз дори съм прихванала бостънски акцент, примесен с кокни, само за няколко седмици, а да не споменавам типичната шотландска реч. Да не мислиш, че тези хора могат да говорят английски? А на всичкото отгоре се смята, че са създали този ужасен език.
— Те може би си мислят, че пие не говорим правилно.
— Да, мислят си, но стига само да ги послушаш малко, за да разбереш, че не са прави.
Спряха се в широката зала в средата на къщата, за да могат очите им да привикнат към светлината, преди да влязат в библиотеката — любимата стая на Кортни — тъмна, прохладна и пълна с книги и кожени мебели.
— Благодаря ти, Господи, за климатичната инсталация — въздъхна Марша и се разположи на дивана в най-неподходящата за една дама поза. — В Англия никъде не слагат климатици. Според тях никога не става ужасно горещо.
— Ако спреш да говориш за една ужасна минута, бих могла да те запитам какво ще е ужасното нещо, което желаеш да пиеш.
— Наистина го употребявам прекалено често, нали? — изкикоти се Марша. — Това е заради Джералд. Той не може да изговори и две изречения, без да го каже поне три пъти.
— И ти не си много по-добре. И все пак какво искаш за пиене?
— Мляко.
— Моля?
— Казах мляко.
— Чух какво каза. Искам да разбера защо.
— О, не ти ли казах? — Марша изведнъж се изчерви и придоби много самодоволно изражение.
— Не си ми казала нищо и знаеш това ужасно добре.
— Добре де, добре, няма да го употребявам повече. Що се отнася до млякото — докторът ми го препоръча.
— Защо? Нали нямаш язва? Нали?
— Глупаче, млякото отдавна вече не се използва за лечение на язва.
— Никога не съм имала язва, така че не бих могла да знам. И все пак какво е това, което не си ми казала?
— Бременна съм.
— Но ти се опасяваше, че не би могла…
— Знам, но се оказа, че мога. Всъщност
Кортни се отпусна на дивана и прегърна Марша.
— Значи затова си дойде през този рекордно горещ октомври?
Марша кимна.
— Родителите ти знаят ли?
— Не можех да чакам, докато се прибера. Звъннах им веднага, щом докторът потвърди със сигурност. Мама изпадна в екстаз. И, представи си само, татко ме посрещна на летището със сълзи в очите си. Явно, дори в неговите пълни с ирония гърди все пак има и сърце.
— Той дава мило и драго за теб и ти го знаеш. Навремето беше строг, защото си единственото му дете, и то момиче.
— Строг! — изписка Марша. — Той се държеше с мен като мъжете от средновековието. Разрешаваше ми да избирам между това да стоя заключена или да бъда целомъдрена, а после изискваше и двете, а после ми осигури въоръжен бодигард. Аз дори не бях говорила с Джералд достатъчно, че да установя дали го харесвам, или не. За щастие, Джералд направи колосалното откритие, че любимият двегодишен кон на баща ми подскача с извит гръб и изпънати крака. Докато треньорът, конярят, двама ветеринари и един ковач успеят да убедят баща ми, че жребецът просто страда от възпаление, ние с Джералд бяхме почти сгодени. Извинявай — Марша изведнъж прекъсна разказа си, — този, с когото се разминах на идване, не беше ли Сет Камерън?
— Може би — промърмори Кортни. Без да знае защо, изведнъж се почувства много смутена. Причината не беше в Марша, но Кортни знаеше, че се е изчервила.
— Какво правеше тук? Не ми казвай, че най-сетне си се отказала от леденото си държание и си се заинтересувала от един истински мъж.
— Не се държа ледено — изчерви се Кортни. — Просто от управлението на фермата не ми остава време да ходя по срещи, а що се отнася до Сет — нямаше да изляза с него, дори ако бях вампир. Единствената причина, поради която беше тук, бе да се опита да ме накара да продам Гас.
Марша се надигна.
— Ти си продаваш жребчето?
— Разбира се, че не, но не мога да накарам твоя мистър Камерън да повярва в това. Вече за втори път идва тук и съм сигурна, че ще го направи отново. Никога не съм виждала толкова настоятелен човек.
— Нито толкова грамаден — додаде Марша. — Не те ли кара да изпитваш усещането, че цялата потръпваш?
— Не, защо да ме кара да се чувствам така? — Тя не изпитваше точно потръпване, но нямаше никакви намерения да споделя усещанията си с Марша. Не искаше да го признава, дори пред себе си.
— Стига си се преструвала — сопна се грубо Марша. — Ти си жена, а в този мъж има толкова много чар, че освен ако не си мъртва, не можеш изобщо да не го почувстваш.
— Е, не изобщо — избъбра Кортни с виновно изражение. — Усмивката му ме кара да се разтапям независимо от това какво говори, а той говори прекалено много, не мога да му се сърдя.
— Никой не може. Много е забавно да гледаш как студените шотландски девойчета го обсипват с въздушни целувки, когато пристига за есенните търгове.
— Хващам се на бас, че той няма нищо против. — Можеше да си го представи как се усмихва, по начин, който би накарал всяка жена да се жертва за него.
— Е, не мога да кажа, че винаги отказва на жените, но Сет не е донжуан. Той предпочита да се установи някъде. — Тя направи многозначителна пауза и повдигна вежди. — Между него и Синтия всичко е свършено, но не мога да си го представя да тича след теб. Ти имаш страхотна фигура, за която ти завиждам от четиринадесетгодишна, но не си негов тип.
— Какво ми е?
— Нищо, скъпа.
— А ти откъде знаеш толкова много за Сет и това, което харесва? — Кортни едвам се сдържа да не изгуби контрол. — Нали си в града само от ден или два.
