— Винаги съществува възможността да заръмжи, уж че се оплаква от прякора си. Явно имаш усет към нетрадиционните имена.
Кортни се изчерви:
— Той наистина е втори Хамлет. Първия си Хамлет получих на моя пети рожден ден. Когато той умря, дядо ми донесе този младеж, беше още пале. Кръстих го със същото име.
— Но защо Хамлет?
— Можеш ли да познаеш?
— Ами да. Хамлет беше принц на Дания, следователно е велик датчанин и тук е връзката с породата на кучето — Great Dane. — Сет развеселен поздрави Кортни. — Доста добра логика за петгодишно хлапе.
Тя се изчерви:
— По-добре да вървим. Днес трябва да свърша още доста неща.
Хамлет, изглежда, хареса предложението й. Спря да ръмжи и започна да размахва опашка. Когато малко по-късно опря влажния си нос в ръката му, Сет разбра, че е преминал през едно от препятствията към Кортни.
Бързо се убеди, че калдъръмената пътека и алеята, по която беше дошъл с колата, всъщност са само прелюдия към същинската Айдъл ауър. С изключение на няколко места за атракции, построени от арабски петролни магнати, Сет никога не бе виждал нещо подобно извън Европа. Конюшните бяха разположени около просторни, покрити с дървета вътрешни дворове от калдъръм, с боксове, достатъчно големи за два коня. Самите конюшни бяха от тухли и дъски, а покривите — с плочки от аспид. Към тях водеха павирани пътечки — по една от всяка страна. Това бе най-пищната демонстрация на разточителна екстравагантност, която бе виждал.
— Защо дядо ти е вложил толкова много пари в това място? — попита Сет. — Само конюшните струват цяло състояние.
— Дядо ми винаги казваше, че няма нещо, което да е прекалено добро за неговите коне.
— Може би, но на практика той те е обременил със своя огромен подарък. Би имало място за двойно повече коне, ако се прекрои разположението на конюшните и ливадите.
— Дядо ми искаше конете му да имат достатъчно пространство — каза Кортни раздразнено. — Тази ферма беше любовта на живота му, а превръщането й в място, за каквото бе мечтал, винаги бе неговата страст.
— Какво се случи?
— Късметът му изневери. Най-добрият му кон окуця преди важно дерби, а впоследствие се оказа, че е стерилен и не става дори за разплод. Друг от жребците умря на хиподрума.
— Какво стана с останалите?
— Не искаше да се разделя със земята си, затова бе принуден да ги продаде. В продължение на двадесет години се опитваше да отгледа кон, който да му възвърне загубите, но търговци като теб непрекъснато го дебнеха и му вадеха душата да продава най-добрите си животни, докато най-накрая не остана нищо. Единственото, което наистина желаеше, преди да умре, бе още един шампион.
— Може би го е имал.
— Но никога няма да го види като такъв — промълви тъжно Кортни.
— Понякога мислиш ли за нещо друго, освен за коне?
— Защо, какво лошо има в това да мисля за коне?
— Нищо, ако си кон, но ти твърде много ми приличаш на човек. Откъм външност определено го докарваш. — Сет се изпусна без да иска и, видял реакцията на Кортни, щеше да избухне в смях. Тя изглеждаше така, сякаш се чуди дали да се чувства поласкана, или да му зашлеви шамар. Компромисното решение бе да игнорира забележката. Това беше първата проява на несигурност от нейна страна и вдъхна смелост на Сет.
— Знаех, че някой ден той ще ми остави Айдъл ауър, затова се стремях да науча колкото се може повече за управлението й.
— Би могла да оставиш управлението на мениджъра или на съпруга си.
— Нямам съпруг.
— Но няма цял живот да останеш неомъжена. — Не можеше да разбере как така някой не я бе грабнал досега въпреки червената й коса и силния темперамент.
— Защо не? Толкова ли е важно да имаш съпруг и деца?
— За повечето хора — да.
— Аз не съм като повечето хора. Гас е семейството, което искам. Той поне не може да ме изостави.
Кортни избърза напред. Явно бе казала повече, отколкото трябваше. Сет обаче бе по-заинтересуван от изражението на силна болка, което забеляза на лицето й, преди да ускори крачка, отколкото от последните думи на момичето. Явно някога, някъде, някой, когото много е обичала, я е наранил силно и тя все още изпитваше болка. Учуди се дали това бе причината да е толкова рязка с него. Тя вече не изглеждаше толкова сурова и нахакана, беше просто самотна жена, която не искаше той да разбере за болката в сърцето й.
— Трябва да се връщам да работя. Заради теб вече изоставам с няколко часа.
Това явно беше сбогуване.
— Благодаря за разходката — каза Сет. — Независимо от всичко, което наговорих, това място е хубаво и ми беше приятно да го разгледам. Ако някой ден имаш нужда от някой, които да ти помогне да направиш работата му по-ефективна…
— Да се обърна към теб, така ли? — прекъсна го Кортни, започвайки отново да се пали. Мигът на слабост беше отлетял.
— Всъщност най-вероятно няма да мога да се справя с това толкова добре, колкото теб. Аз продавам коне, не ги отглеждам. Мислех да ти препоръчам мой приятел. Сега няма да те притеснявам повече, но ако някога имаш нужда от съвет…
— … Ще ти се обадя.
— Винаги ли довършваш чуждите реплики?
— Само когато се подразбират.
— Ще поработя над това. А сега по-добре да си вървя, и без това закъснявам за среща. Помисли за нещата, които ти казах. Ще дойда отново.
— Само ще си изгубиш времето.
— Циганско лято е. Освен това ми се струва, че всички южняци, донякъде, имат склонността да си губят времето.
— Може би, но първите студове понякога идват без предупреждение.
— Отправи ми доста предупреждения — каза Сет и унило се засмя, — почти всеки път, когато си отваряше устата.
— А сега кой нарушава примирието? — предизвика го Кортни.
— Аз — призна Сет, — но понасям и тежко поражение. Ще се видим пак.
— Надявам се, че няма — провикна се Кортни след него, но усмивката й опроверга тези думи. — Почакай, забравих да те питам нещо.
Сет се обърна изненадан и изчака Кортни да се приближи.
— Откъде знаеш толкова много за фермите? Търговците, които идваха при дядо ми, не разбираха нито от конюшни, нито от разположение на пасбищата, нито пък имаха желание да научат.
— Не ти ли казах? Докато банката не продаде ипотекираната ферма на баща ми, той си изкарваше прехраната с отглеждане на коне.
Стъписана, Кортни се втренчи в Сет, докато той бързаше към ягуара си. Откъде можеше да знае, че баща му е изгубил фермата си? Сет се изтърси без никакво предупреждение и макар на няколко пъти да беше казал, че заключенията й за него не са основателни, все пак се опита да я накара да продаде Гас. Той беше, както казваше дядо й, един откачен ирландец.
В края на краищата сам си го просеше, като си вреше носа където не му е работа и като не приемаше отрицателен отговор. Всеки, който се държи по този начин, би трябвало да е подготвен, че все някога чувствата му ще бъдат наранени. Тя не искаше Сет да си мисли, че е груба или неучтива, но също така не искаше и да смята, че е неспособна сама да се грижи за себе си. Мистър Сет Камерън трябваше да разбере,
