— Монти, учили са те да не прекъсваш дамите, когато говорят.
Джордж може и да беше решил да не намесва чувствата си във взаимоотношенията си с Роуз, но тя ясно виждаше блесналата ярост в черните му очи. Дали някога бе удрял жена? Никога не бе виждала някой толкова вбесен. Не и такъв като него. Открит, хладнокръвен и опасен.
— Но ти няма да й позволиш…
Джордж отправи пламтящ поглед към брат си.
— Първо тя да говори. После може да обясните и вие.
Роуз нямаше представа как би различавала Монти и Хен, но в момента не я интересуваше дали изобщо ще види някой от тях отново. Изглежда, само гневът на Джордж можеше да ги обуздае.
— Добре, а сега ми кажи какво стана.
Той беше издал заповед, точно като на редник от армията, и очакваше тя да подскочи. Добре де, щеше да подскочи, но едва ли по начина, по който Джордж очакваше. Преди всичко щеше да разясни някои неща. Може и да беше преценила погрешно характера на Джордж, но нямаше намерение да допуска повече грешки.
— Името ми е Роуз Торнтън — обяви тя, след като изчака да овладее гнева си, който не й позволяваше да говори спокойно. — Вчера вашият брат ме нае на работа с изричното условие да се грижа за домакинството на седмина — тя се опитваше да намери най-подходящата дума — мъже.
Погледът на Джордж предвещаваше още един изблик на гняв, но Роуз не беше сигурна дали ще е предназначен за нея, или за семейството му.
— За малко не се върнах в Остин, когато видях това място. Но вече бях сключила договор и имах намерение да го спазвам. Сега обаче отказвам да работя в дом, където хората не са достатъчно любезни да ми кажат две думи, преди да забият нос в храната си. Вашият брат ме накара да мисля, че сте възпитани като джентълмени — тя посочи към бъркотията на пода. — Виждам, че съм сгрешила.
— Ние не сме виновни — заоправдава се Тейлър пред брат си. — Тя преобърна масата.
Онзи, дето мрази жените, помисли си Роуз. Но тя бе успяла да превъзмогне неприязънта си дълго преди да се приближи до масата.
— Не можех да привлека вниманието ви по друг начин — подчерта Роуз. — Нищо друго не бе в състояние да ви спре да не грабите от яденето.
— Някой от вас представи ли се? — попита Джордж.
Роуз виждаше, че гневът е останал, но бе намалял. Нещо ново се прокрадваше в очите му. Нямаше представа какво може да е то.
— Ами бяхме прекалено развълнувани от вида и миризмата на готвеното, което предстоеше да ядем.
Онзи с едната ръка. Джеф. Онзи, който бе прекарал две години в североамерикански затвор. И дума не би й проговорил, ако узнаеше, че баща й се е сражавал на страната на Съюзническата армия.
— Дори не изчакаха молитвата — обади се Зак малко фарисейски според Роуз.
Тя реши, че той притежава дарбата да отгатва накъде духа вятърът и да се снишава, за да избегне бурята.
— Заради яденето беше — добави единият близнак. Хен.
Той правеше впечатление на по-кротък от братята си, но може би беше по-опасен от тях. Зак бе казал, че Хен обича да стреля по хора.
— Но тя нямаше право да обръща масата. Сега кучетата изядоха всичко.
Другият близнак. Монти, който обичаше кравите. Той изглеждаше по-агресивен от Хен, но можеше ли да каже нещо в полза на човек, който наистина обича едрия рогат добитък — най-грозните животни, създадени от Бога?
— Предполагам, че си имала основателна причина, за да искаш толкова настоятелно да привлечеш вниманието им — рече Джордж.
Баща му е трябвало да го кръсти Соломон, помисли си тя. Вероятно ще предложи да ме разполовят, за да запази спокойствието в семейството.
— Да, имах — отговори Роуз, като изостави всички предварителни представи за Джордж и за семейството му. Ако искаше да се бори за някакво признание, трябваше да започне още сега. Те трябваше да са наясно, че тя очаква от тях да се отнасят с нея като с човек. — Ако ще готвя, чистя и пера за това семейство, очаквам някои любезности в замяна.
— Какви например?
— Искам да ме уважавате. Няма да обяснявам на всеки какво да казва, но едно „Добър ден“ ще бъде достатъчно, ако не се сещате за друго. Второ, искам всеки от вас да се измива и да сменя ризата си, преди да седне на масата. Вие очаквате храната ви да бъде прясна и ароматна. Не виждам защо и вие да не бъдете такива.
— Ти си луда — Възрази Монти. — Скапан съм като се върна. Нямам време да се мия и да сменям ризите си.
— Нито пък има чиста риза — добави сподавено Хен.
Монти погледна лошо брат си, но не каза нищо.
— Някакви други изисквания?
— Да. Искам всички да стоят прави, докато седна аз. И да си казвате молитвата преди ядене. След това започвате да си подавате храната от дясно, така че всеки да може да си вземе от всичко, без да се пресяга над масата и да крещи. Ще се храните прилично. Сигурна съм, че са ви учили как. А кучетата ще оставяте навън.
— Няма да търпя това! — избухна Монти.
— Казах ти да не водиш жена тук — добави Тейлър. — Аз нямам нищо против да готвя.
— Но и ние нямаме нищо против да ядем — напомни му Джеф.
— Жената остава — отсъди Монти, — но няма да се бърка.
—
— Вие гласувахте да наемем домашна помощница — рече Джордж. — От вас зависи как ще вървят нещата.
Роуз се завъртя на пети и се обърна към Джордж.
— Гласували сте?
— Джордж постоянно говореше как трябва да поеме отговорността за семейството, защото е най- възрастният — обясни Монти. — Затова Хен и аз му казахме, щом толкова настоява да поеме отговорността, да намери някой да се грижи за къщата. Не обичам той да ми заповядва, но споразумението си е споразумение.
— И аз мисля така — обърна се Джордж към Роуз, — ти се съгласи да готвиш.
— Но не и ако не се спазват моите условия.
Втораченият му поглед я изнервяше. Искаше й се да се скрие, да му каже нещо, за да не я гледа така, но знаеше, че не спечели ли сега, никога няма да спечели. Освен това новото изражение в очите му бе надмогнало гнева. Беше го смекчило.
— Учтивост, добри обноски и измиване преди ядем — заключи Джордж.
— И кучетата навън — допълни Роуз.
Не беше доволна от краткото обобщение на Джордж, но не искаше да прекалява. Желаеше много повече и в момента беше достатъчно ядосана, за да направи всичко възможно да го постигне. Но може би щеше да е по-добре да се договорят по принцип сега, подробностите да уточнят по-късно.
— А тази вечер? — попита Монти. — Още съм гладен.
Роуз понечи да откаже, но един поглед към Джордж я накара да промени решението си. Изглежда, беше решил да уважи изискванията й, но очевидно очакваше ядене, в края на краищата.
— Ако почистите, ще се помъча да приготвя нещо за около час.
— Ние да чистим! — избухна Тейлър. — Ти обърна масата.
— Няма какво толкова да се чисти — отбеляза Хен. — Поне кучетата напълниха стомасите.
Монти. Неговият характер беше най-тежък.
— Мисля, че не започнахме както трябва — рече Джордж с напрегнато изражение. — Предлагам да
