Той смяташе, че е много разумен човек. Гордееше се, че гледа критично на нещата и взима обективни решения. От време на време се налагаше да внася неочаквани изменения в плановете за живота си, но никога не се бе оставял да го носи течението и да изпуска от поглед целите си.
Докато не се появи Роуз.
Не че беше направила нещо особено. Освен че изглеждаше пленителна, както никоя друга срещана от него, противеше се като петле, ако се почувстваше пренебрегната и готвеше най-вкусните ястия, които някога бе ял.
И караше кръвта във вените му да лудува.
Може би именно това беше причината за съня. Често бе сънувал жени. Понякога сънищата му бяха предизвикани от разговорите около огъня. А друг път, защото тялото му се опитваше да му напомни, че природата не му е отредила да живее сам. Само че никога не бе сънувал нещо подобно.
Беше женен. За Роуз. Не можеше да определи къде точно живееха. Къщата представляваше нещо средно между Ашбърн, родния дом на семейство Рандолф във Вирджиния, и няколко от къщите, в които бе живял на квартира по време на войната. Доколкото си спомняше, живееха във Вирджиния. Странно, но братята му им бяха деца. Непрекъснато се караха, но сънят като цяло беше приятен. Доволен беше, че е женен за Роуз, че се грижеше за голямото си имение и че има много синове. Този сън отразяваше всичко, от което Джордж се боеше най-много на света.
Това го накара да се събуди преди зазоряване, а сърцето му да тупти учестено. Това го накара да лежи в леглото и да се мъчи да намери обяснение.
Единствено Роуз бе причината. Трябваше много да внимава съблазнителното й присъствие да не го подведе да си въобрази, че иска именно онова, което впоследствие би го направило нещастен. Никога не беше и помислял, че може да си изгуби ума до такава степен, дори и по толкова привлекателна жена като Роуз. Нямаше да има голям успех като глава на семейство, ако не се научеше да бъде по-малко емоционален.
Скръцването на вратата сложи край на вътрешния му кръстосан разпит.
— Време е да ставаш — каза Хен, който влезе в стаята с леген гореща вода и кофа студена.
Сетне стана и Тейлър. Зак не помръдваше. Джеф се надигна и затътри крака по пода. Монти скочи и се отправи към вратата, като очевидно възнамеряваше да отиде право в кухнята. Хен му подаде легена.
— Това пък за какво е? — раздразнено попита той.
— Мис Торнтън ти го изпраща заедно с поздравите си. Навярно това означава, че трябва да се обръснем, преди да седнем около масата.
— Да бъда проклет, ако…
— Вероятно ще бъдеш — прекъсна го Джордж, — ако не овладееш темперамента си. Защо не се сдобриш с мис Торнтън, вместо да съсипваш всичко, което тя направи.
— По дяволите, Джордж, мислех, че си наел домашна помощница. Тази жена е по-лоша и от бавачка.
— На тебе изглежда действително ти трябва бавачка — отговори Джордж. — Гледал ли си се напоследък в огледалото?
Хен услужливо откачи огледалото от стената и го задържа пред Монти.
— Господи — възкликна той. — Ще изплаша дори испанска проститутка.
— Говоря ти го от години — рече Хен. — Ето затова не можеш да си намериш…
Монти скочи върху брат си и двамата се сборичкаха на пода. Джордж едва успя да вземе огледалото.
— Тейлър, тъй като ти и Зак не се бръснете, можете да се облечете и да помогнете на мис Торнтън.
— Аз имам брада — рече Тейлър. — И аз трябва да се избръсна.
Джордж протегна ръка, за да попречи на Джеф да произнесе думите, които се канеше.
— Добре, излиза, че само Зак ще помага на Роуз. Тейлър и аз ще използваме един леген.
— Няма да отида там самичък — заяви Зак.
— Ако разтървеш Монти и Хен, можеш да използваш моя леген — рече Джеф.
Зак погледна боричкащите се на пода момчета. Те бяха доста по-едри от него и много по-силни. Преди Джордж да успее да го спре, Зак грабна ведрото със студената вода и го изля върху главите им.
Грубиянски викове отекнаха из стаята.
— Донеси още вода, преди да са те разкъсали на парчета — нареди Джордж, като едва се удържаше да не прихне. — И потърси някое друго огледало. Не можем всички едновременно да се гледаме в едно.
— Ти го накара да го направи — каза Монти на Джеф.
— Джеф не е виновен — намеси се Джордж. — Зак би сторил какво ли не, за да остане с нас. И още — иска да се отнасяме с него като с мъж.
— Не си е направил добре сметката — рече Монти. — Аз нямам нищо против да помогна в приготвянето на закуската.
— Мислиш ли, че тя ще те иска? — запита Джордж. — Снощи й причини доста неприятности.
— Мисля, че не й пукаше.
— Ами — възрази Джеф. — Жените са крехки. Те не могат да изтърпят неща, които мъжете дори не забелязват.
— Не всяка е толкова крехка — рече Джордж, като се опасяваше, че ще изтръгне от Монти зле подбран отговор. — Според мен мис Торнтън умее да се грижи за себе си.
— Има само още едно огледало — съобщи Зак, като влезе в стаята и тръшна вратата под носа на кучетата, които се канеха да го последват. — Нейно е и каза, че не го предава.
— Не се казва „предава“ — поправи го Джеф.
— Роуз не ме поправя, а знае много повече от теб — сопна се на брат си Зак.
— Как така не те поправя? — учуди се Джордж.
По изражението на Зак пролича, че е говорил прекалено много.
— Вчера беше, след като вие излязохте. Заявих, че не ми харесва, дето Джеф непрекъснато ме поправя и тя обеща никога вече да не ме поправя — обърна се той към Джеф. — Казах някои направо ужасни неща само за да видя дали ще удържи на обещанието си и тя удържа.
— Роуз винаги удържа на думата си — рече Джордж по-скоро на себе си, отколкото на братята си. — Изглежда жена с чисти идеали и силен характер.
— Ние искахме някой само да готви и да чисти — отбеляза Джеф.
— Вероятно един ден ще се радваме, че сме получили нещо повече — отговори Джордж.
— Кое те кара да мислиш така?
— Не знам. Чувствам го.
— Престанете да дрънкате, а се бръснете — прекъсна ги Монти. — Умирам от глад и се обзалагам, че тя няма да пусне никой в кухнята, ако не е избръснат гладко като бебешко дупе.
— И да си облечете чисти ризи — напомни им Зак.
— Нямаме чисти — изтъкна Хен.
— Облечете си онези, с които бяхте снощи — посъветва ги Джордж. — Няма да е лошо.
— А довечера и утре вечер? — попита Хен.
— За това ще мислим по-късно.
— Не беше необходимо да се притесняваме за бръснене и чисти ризи, докато готвех аз — отбеляза Тейлър.
— Само се притеснявахме да не пукнем — озъби се Монти.
— Оценяваме старанието ти — каза Джордж, като се надяваше, че Тейлър действително му вярва, — но трябва да признаеш, че Роуз е много по-добра готвачка.
— И е по-хубава — добави Монти, комуто явно доставяше удоволствие да дразни по-малкия си брат.
— Всички вън — нареди Джордж. — Няма да отлагам закуската си, ако смятате да се сбивате.
— Среши си косата, Зак — каза Джеф. — Тя няма да те търпи на масата с този вид на настръхнал от ужас рис.
— Не ме е страх от рисове.
— Стига сте се заяждали — намеси се Джордж. — Гладен съм.
