— Така се заприказвахме със Саманта и Фреди, че не съм забелязал как е минало времето.
— Тъй като изглежда, че Медисън не може да задържи мисълта си върху едно нещо за повече от минута, смятам, че ще е по-добре сама да се представя — каза жената. — Казвам се — Саманта Брус, а това е брат ми Фредерик. Познаваме се с Медисън, откакто се помня.
Фърн нямаше никаква представа как се поздравяваха изисканите дами, затова силно разтърси подадената й ръка, надявайки се, че ръкавиците от еленова кожа бяха чисти и нямаше да изцапа кремавите ръкавички на госпожица Брус.
— Извинявайте, че съм в такъв неугледен вид, но цял ден прекарах във фермата.
— Медисън ни разказа за несгодите ви. Вие сте много смела жена.
Най-лошото беше, че Фърн разбираше, че госпожица Брус говореше искрено, а тя не можеше да мрази някого, който проявяваше такова истинско съчувствие.
— Не е проява на голяма смелост да правиш единственото нещо, което умееш — отвърна Фърн.
— Проява е, когато го вършиш наистина храбро — заяви Саманта, — а ако съдим по това, което ни разказа Медисън, вие притежавате голяма храброст.
— Сигурна съм, че е преувеличил — смънка Фърн. Не беше свикнала с комплименти и продължаваше да си мисли, че госпожица Брус сигурно й се подиграва.
— Медисън да преувеличава ли? — попита Фреди, като се разсмя лениво. — Никога не съм познавал по-обективен човек в живота си.
Да, Медисън наистина преувеличаваше. Може би я обичаше, но недостатъчно. Саманта Брус беше изключително красива, но ако един мъж те обичаше, нямаше ли да си спомни за теб, дори и в присъствието на по-красива жена? Може би, но ако жената, която обичаше, беше непривлекателна като Фърн, това беше малко вероятно.
— Медисън се опитва да ме развеселява — каза Фърн. — Не вярвам и на половината му приказки. — Медисън я погледна остро. — Не ви ли е казал, че ми купи къща, за да имам някакво място да живея? Не ме и предупреди, просто я купил, наредил да я закарат в ранчото и я обзавел с мебели и всичко необходимо. Мъж с такова добро сърце би пресилвал, когато говори за качествата на другите.
Фърн се опитваше с всички сили да задържи сълзите си, но усети как пълнеха очите й.
— Направил съм всичко по свое собствено желание — заяви Медисън.
— Ти си истински джентълмен — отговори Фърн. — В началото не си мислех така, но си такъв.
— Не съм го направил, защото съм джентълмен — запротестира той.
— Това прави постъпките ти да изглеждат още по-добри — отвърна Фърн. Тя се обърна към госпожица Брус. — Е, радвам се, че трябваше да се запозная с вас, госпожице, но се налага да тръгвам, защото, ако не се измия, госпожа Абът няма да ме допусне да седна на трапезата. — И тя се накани да тръгва.
— Идвам с теб — каза Медисън.
— Не, остани с приятелите си, не можеш да ги оставиш сами още при първата им вечер в града. Ще кажа на Роуз, за да не се безпокои.
— Фърн, почакай! Ще се върна веднага — обърна се той към Фреди и Саманта и се затича след Фърн.
— Необикновена млада жена — отбеляза Фреди. — Едва можах да повярвам на очите си, когато се появи.
— Очаквах, че ще е нещо по-различно от момичетата и Бостън — отговори Саманта. — Никога не съм си мислила, че Медисън би се влюбил в някого другиго, освен в най-изключителната жена.
— Медисън да е влюбен в нея! Не може да говориш сериозно.
— Разбрах още в момента, когато спомена името й.
— О, скъпа моя сестро, толкова съжалявам!
— По дяволите, почакай! — извика Медисън, като бързаше подир Фърн. Ако беше облякла пола като нормална жена, нямаше да може да ходи толкова бързо, а той нямаше да трябва да се унижава, като я гони пред очите на половината град. Виждаше подигравателните усмивки и си представи как хората ще разказват на приятелите си на чашка как Фърн Спраул върти на шиш новака янки подобно на прасе, което се пече. Представата, че може да бъде прицел на подигравки, не подобри настроението му.
— Фърн, ако не спреш, ще…
— Върни се при приятелите си, Медисън! Върни се в Бостън, където ти е мястото!
— Бостън и приятелите ми нямат нищо общо с теб — извика той, като я хвана за ръката и я принуди да се обърне с лице към него. — Наистина ли вярваш, че говоря празни приказки и че не държа на обещанието си?
— Е…
— По дяволите, Фърн! Не можеш да подхвърлиш подобно обвинение на мъж, а после да си заминеш.
— Защо не? Ти каза, че ще дойдеш в ранчото, а не дойде. — Знаеше, че не беше справедлива, но не можеше да се въздържи, защото болката от поредното отхвърляне я караше да сипе удари. Враждебността беше нейната защита, докато успееше да приеме самотата.
— Никога не бях очаквал да срещна Саманта тук, толкова бях изненадан… Не усетих как времето е минало.
— Придружаваше я брат й или не си го забелязал още?
— Разбира се, че забелязах Фреди, но не неговото идване ме изненада, а това на Саманта.
— О, тя е прекалено добра за Канзас, нали? Страхуваш се, че част от мръсотията ни може да изцапа и нея?
— Не бъди глупава.
— Значи аз съм глупавата! Трябваше да го очаквам — хората от Канзас не могат да се държат интелигентно много дълго време. Очевидно съм изчерпала целия си запас само за няколко седмици.
— Сега пък говориш абсурдни неща. Знаеш, че не съм имал предвид нищо такова. Ревнуваш ме от Саманта или просто си ядосана, че не дойдох?
— Нито едното, нито другото — сряза го Фърн. — Никога не бих си губила времето да ревнувам някой мъж. Що се отнася до идването ти в ранчото, признавам си, че наистина те очаквах, защото обикновено правиш точно това, което не желая. Също така бях достатъчно глупава да се притеснявам, че нещо може да ти се е случило.
— Казах ти, че съжалявам — повтори Медисън. — Заприказвахме се и е станало по-късно, отколкото си мислех.
— Добре, сигурна съм, че имате още много да си приказвате. Не искам да те задържам. Ще ги доведеш ли вкъщи по-късно, или би предпочел Роуз и Джордж да се срещнат с вас в хотела?
— Когато забиеш зъбите си в някой мъж, късаш и раздираш с всичка сила, нали?
— Не разбирам за какво говориш.
— Мислех си, че се различаваш от останалите жени, но очевидно няма никакво значение това, дали носиш поли или панталони: всички получавате пристъпи на ревност, щом мъжът заговори с друга жена.
— Имам много по-важни неща за вършене, отколкото да прекарвам времето си в ревнуване на един мнителен новобранец от Бостън! — изкрещя Фърн, забравила, че много любопитни уши могат да я чуят. — Няма да ми пука даже и ако разговаряш със сто жени.
— Не съм убеден, ако имах сили за толкова — отвърна Медисън, — особено ако приличат на теб.
— Не е нужно да хабиш ценните си сили или фалшивите си обещания заради мен — нахвърли се тя върху него, като си спомни обяснението му в любов.
— Говорех сериозно, но си мислех, че разговарям с нормална жена.
— Тогава стана добре, че откри навреме заблудата си.
— Наистина.
Фърн се обърна и почти избяга от Медисън. Надигащите се в гърдите й ридания я задушаваха, но не трябваше да плаче на улицата, макар че не можеше да задържи сълзите си по-дълго от минута.
До този момент не беше съзнавала колко много беше свикнала, че е единственият обект на вниманието му и никога не беше вярвала, че можеше да се държи като ревнива опърничава жена, но така беше станало. Имаше поне десети на свидетели, които да потвърдят този факт, в случай че у нея се породят
