проумееш, че няма да ти се случи нищо лошо.
Фърн се задъхваше. Видя черни петна пред очите си и се уплаши, че ако не избяга от Медисън, ще полудее. Затова го ритна, и то много силно.
— По дяволите — изруга той и я пусна. — Какво се опитваш да направиш? Да ми счупиш крака ли?
— Помолих те да ме пуснеш, но ти не ме послуша.
— Да.
Лицето му стана сурово.
— Остави ме да ти кажа нещо, Фърн Спраул. Ти току-що се самонави, че се страхуваш от мен. Недей да обезумяваш и да загубваш самообладание. Знам, че това, което си преживяла, е ужасно, но аз те обичам и не бих направил нищо, което да те нарани.
— Знам и положих усилия, но не успях.
— Е, не го вярвам. Не знам какъв е отговорът, но такъв има и нямам никакво намерение да се отказвам докато не го открия.
— Медисън, върви си вкъщи и се ожени за Саманта! Тя те обича и ще ти бъде идеална съпруга!
— Обичам теб — изръмжа той, — но само Господ знае защо. След ада, през който преминах заради семейството си, се надявах, че ще намеря спокойствие, когато се влюбя.
— Намерил си го. Имаш Саманта. Какво повече би могъл да желае един мъж?
— Не знам за другите мъже, но аз желая теб, Фърн Спраул, и възнамерявам да те имам.
— Но…
— Стига вече с това „но“. Ще те оставя сама тази вечер. Не ми се иска, но ще го направя, а ти ще се подготвиш да отидем на онази забава.
— Медисън, бъди разумен, не мога…
— Не мога да бъда разумен. Щом се влюбих в теб, значи съм луд, но ако е така, ще бъда такъв през цялото време. Решил съм да те заведа на танците. Ще докосваме само връхчетата на пръстите си, ако е необходимо, но ще танцуваш с мен, ще се разхождаме заедно, ще си държим ръцете и ще се целуваме. Ще продължим да правим всичко това, докато спреш да позеленяваш. Ако след това си способна да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че не ме обичаш и че не желаеш да се омъжиш за мен, тогава ще те оставя на мира, но не преди това. Схващащ ли? Не по-рано.
Медисън сграбчи Фърн, притисна я силно към тялото си и я целуна безмилостно по устните.
— Ето — каза той, когато я освободи. — Можеш да крещиш колкото си искаш, но аз ще бъда утре тук. Кажи на Роуз, че ще доведа Саманта и Фреди за обяд.
След тези думи Медисън прескочи парапета на верандата, като едва не закачи едно от скъпоценните цветя на госпожа Абът, и закрачи наперено към хотела. Когато Фърн се прибра в стаята си, разбра, че все още имаше много сълзи за проливане.
Медисън проследи очертанията на стиснатите устни на Фърн с върха на езика си. Топлата влага накара крайниците му да се стегнат в очакване. Като изстена от незадоволено желание, той впи лакомо устните си в нейните. Тя отговори нетърпеливо на прегръдката му, а езикът й се суетеше навън-навътре в устата му подобно на гладно колибри; тялото й се притискаше силно към неговото. Втвърдените зърна на гърдите й се търкаха в голите му гърди през тънкия плат на бялата дантелена рокля. Тръпка на сладостно очакване разтърси тялото му и Фърн потрепера в отговор.
Ръката му обхвана гърдата й, като нежно масажираше приканващата издатина, докато зърната станаха твърди, пълни и розови. Изоставяйки жадните й устни, Медисън засмука пулсиращото зърно. Изпъшкването на Фърн, причинено от еротичното удоволствие, извиването на тялото й, за да се притисне до неговото, само увеличиха нуждата му от нея. Още докато продължаваше да смуче гърдата й, той се плъзна надолу по тялото й и премина през ханша и бедрото й. Измъркването й от удоволствие, когато ръката му се мушна под роклята и се спусна между краката, предизвика същия стон у него, а собственото му тяло се стегна болезнено.
Медисън свали роклята от раменете й и описа с език топли влажни кръгове върху гърдите й. Усещането от близостта й, топлината на желанието й накараха кръвта му да закипи. Като захвърли предпазливостта си на вятъра, той свлече надолу роклята й и тя се плъзна по бедрата й.
Загледа се изумен в съвършенството на красотата й. Протягайки нетърпеливите си пръсти, той я докосна с върховете им, прокара ги по корема й, наслаждавайки се на нежното тяло и на топлината на кожата й. Ръцете на Фърн изучаваха тялото му, като го пощипваха, галеха и дразнеха докато той напълно изгуби контрол.
Медисън я обхвана в смазваща прегръдка, а тя обви ръце около него, като го притегляше все повече и повече, докато телата им се сляха в едно цяло с една обща душа.
Но след като достигнаха този съвършен съюз, Медисън усети как се отдалечава, издига нагоре и се понася сам, наблюдавайки Фърн свита в обятията на някой друг.
Лицето й престана да излъчва екстаз. Гняв и страх разкривяваха чертите, които му бяха толкова скъпи. Вместо да се притиска в обятията му, тя се бореше да се измъкне от тях. Мъжът, който се любеше с нея, не беше Медисън.
Някакъв непознат изнасилваше Фърн.
Медисън се опитваше да стигне до тях и да ги раздели, но се носеше надалеч, безпомощен, а Фърн викаше тихо името му.
Медисън се събуди с пресекващ дъх и конвулсивно потреперване. Мокро от пот, цялото му тяло се тресеше, а чаршафът беше залепнал по него. Той го отметна и стана от леглото.
Сънят беше ужасяващо реален. Не можеше да изхвърли този мъж от съзнанието си!
Някъде там се намираше човекът, който беше нападнал Фърн. Може би беше убиец, а може би — порядъчен гражданин, но не беше получил наказанието си за живота, който почти беше съсипал. Медисън не можеше повече да се чувства удовлетворен от това само да докаже невинността на Хен. Трябваше да намери този мъж и да се увери, че никога повече нямаше да напада жена.
Закле се също така, че никога нямаше да се откаже от Фърн и че един ден щеше да я направи своя жена. Тя щеше да дойде при него в подходящо за нея време, тогава, когато желаеше и когато нямаше да може да се противопостави повече на нуждата, притегляща я към него.
Фърн не видя Медисън на следващия ден, тъй като тръгна рано за ранчото, но същата вечер той доведе Саманта и Фреди на гости у Роуз и Джордж. Ако се беше опитал да убеди Фърн, че греши по отношение на Саманта, щеше да направи голяма грешка. Госпожица Брус беше достатъчно голяма дама, за да показва чувствата си, но Фърн усети, че и Роуз бързо разбра, че Саманта беше влюбена в Медисън. Това беше ясно дори за госпожа Абът.
— Никога не съм си помисляла, че ще кажа подобно нещо за господин Медисън — каза госпожа Абът, след като Медисън и Джордж тръгнаха да изпратят младите Брус до хотела, — но двамата с тази госпожица Брус са най-красивата двойка. Мислиш ли, че ще се оженят? Сигурна съм, че само чака да й направи предложение.
— Не мога да кажа — отговори Роуз, като погледна скришом към Фърн. — Не познавам Медисън от по- дълго време, отколкото и ти.
— Знам, но тъй като си му снаха все пак…
— Той не споделя с мен, а според Джордж не споделя с никого.
— Колко жалко, че тя няма да присъства на забавата — продължи госпожа Абът. — Никой в Абилийн не е виждал някога подобна красавица.
— Госпожа Маккой е изпратила специална покана за госпожица Брус и брат й — информира я Роуз.
— Не съм си и помисляла, че господин Медисън би я оставил да седи сама в хотела, не и когато може да танцува с най-красивата жена, която съм виждала някога.
— Сигурна съм, че Медисън ще потанцува с госпожица Брус, но тя отива с брат си, а Медисън ще придружи Фърн.
— Фърн ли! — възкликна госпожа Абът, като се обърна към изчервяващата се Фърн. — Сигурна съм, че тя няма даже обикновена рокля, а камо ли официален тоалет.
— Няма значение, Медисън ме уверява, че ще бъде кавалер на Фърн на това парти.
