полети към слънцето заедно с всички пеперуди. За последен път в живота си щеше да се преструва, че беше като всяка друга жена и че имаше същия шанс за любов. Само този път щеше да затвори очи за действителността, да не се подчини на разума си и да не се ръководи от страха си.
Щеше да лети възможно най-високо и дълго. Нямаше никакво значение, ако опърлеше крилата си и паднеше полумъртва на земята. От утре нататък никой нямаше да я вижда повече. Утре щеше да се премести в ранчото и завинаги да изхвърли от съзнанието си Медисън Рандолф.
Но той щеше да остане да живее в сърцето й до края на живота й.
— Съблечи се гола — заповяда Роуз. — Ще видя дали мога да намеря нещо, което да ти е по мярка.
— За какво? — попита Фърн. — Мога да облека роклята върху собственото си бельо.
— Не можеш да пробваш рокля, както би премерила чифт обувки — каза Роуз. — Трябва да се подготвиш.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще видиш.
През следващия половин час Фърн се остави да я обръщат, подръпват и бутват, докато Роуз и госпожа Абът обсъждаха и спореха кои прически и дължини на косата й са най-подходящи, като се вайкаха, че Фърн не беше поддържала пищните си къдрици и сега те бяха толкова сухи и изтощени, а госпожа Абът буквално оплака кожата на Фърн на лицето и ръцете.
— Дори на някои мъже е по-добра — тюхкаше се тя. — Никога ли не се мажеш с крем вечер?
— Татко щеше да ме напердаши, ако ме беше хванал никога да слагам тази мазнина върху лицето си.
— Крем — поправи я госпожа Абът. — Мазнината е за обувки. Погледни раменете й: по-хубави са, отколкото си ги представях, и кожата им е бяла като платно, а на шията и пръстите е кафява като на индианка. Ще можеш ли да намериш някога рокля, която да я покрива от върха на главата до крайчетата на пръстите на краката й?
Критиката на госпожа Абът накара Фърн съвсем да увеси нос.
— Не е толкова зле — защити я Роуз, — но ще трябва да прикачим висока яка и дълги ръкави. Да се надяваме, че нощта ще бъде хладна.
— Никога не е хладно през юли, дори и през нощта — каза госпожа Абът.
— Е, не мога да променя времето, но мога да направя нещо за кожата й — каза Роуз. Взе едно бурканче от масата, докосна с пръсти белия крем и го втри леко в кожата на Фърн.
— Попи веднага! — възкликна госпожа Абът. — Кожата й е суха като хартия.
— Имам и друг буркан — успокои я Роуз и потопи пръстите си отново в крема.
Фърн ги остави да я търкат и масажират, но знаеше, че няма да има никакъв смисъл, защото, дори да използва гримовете на момичетата от бар „Пърл“, пак нямаше да могат да я направят да изглежда красива.
— Сега трябва да направим нещо с косата й.
— Какво? — попита госпожа Абът. — Все едно да се опитаме да срешем четина.
— Ще трябва най-напред да я измием — каза Роуз. — Вероятно прахът от половината Канзаска прерия е попил в нея.
— Редовно си мия косата! — запротестира Фърн.
— Пошегувах се — усмихна се Роуз. — Достатъчно е само един ден да прекараш в Тексас и трябва да миеш гребени и всичко останало.
Фърн покорно се остави да й измият косата. В един момент, по време на процедурата с балсама, тя потъна в мечти. Виждаше се облечена в жълтата рокля и заобиколена от мъже, вдигащи врява, за да получат шанса да разговарят с нея; правят й комплименти, настояват да танцуват с нея, предлагат да й донесат нещо за ядене или пиене, да я изпратят до дома, да я изведат на езда през следващите дни.
Преди да реши как да се възползва от услугите им, се появява Медисън. Като отмества настрани всички, той я взема в прегръдките си и тя потъва в тях. Глух за възклицанията на изненада наоколо, той я притиска към тялото си, докато тя не си помисля, че ще пламне от горещина.
— Не е необходимо да правим нещо повече за косата й, освен да подрежем краищата — казваше Роуз.
— Не, трябва да я подстрижем и да я навием.
— Не! — извика Фърн, ужасена от мисълта, че трябва да се появи с букли пред толкова много хора. — Косата ми никога не е била подстригвана.
— Какво мислиш за един елегантен кок? — попита Роуз.
— Така би била най-високият човек на партито — възрази госпожа Абът.
Фърн не се интересуваше какво правеха с косата й, щом нямаше да я скъсяват. Искаше да я остави дълга, независимо от всички грижи, които й създаваше. Косата на майка й е била дълга, а Фърн винаги беше искала да прилича на нея.
— Жалко, че не можем да покажем раменете ти — каза Роуз, — но кожата ти ще се подобри, ако се пазиш от слънцето.
— Не и до довечера — каза госпожа Абът.
— Не, не до довечера — каза Роуз с въздишка, — но мисля, че имам болеро, което може да си наметне.
Фърн обядва в стаята си, докато й изсъхне косата. Роуз беше отишла на гости с Джордж и Уилиям Хенри. Ако превръщането в красавица означаваше да си мие косата непрекъснато, да втрива масло в кожата си докато се почувства като мазно прасе, да минават през главата й рокли, да сменя горни дрехи с дузини, то младите дами като Саманта Брус трябваше да бъдат съжалявани. Чакането беше ужасно и скучно. Беше свикнала на динамичен живот, да бъде навън, да дава нареждания, а сега беше прекарала цялата сутрин на един и същ стол, без изобщо да напуска стаята си, съгласявайки се с всичко, което й кажеше Роуз.
— Какво е това нещо? — попита Фърн, когато Роуз и госпожа Абърт се върнаха след обяда.
— Корсет — отговори Роуз за дрехата в ръцете си. — Облечи го, преди да си облечеш роклята.
— Няма да сложа това нещо! — опъна се Фърн, като се отдръпна от твърдата дреха. Беше чувала за корсетите и ги беше виждала на момичетата в „Пърл“. Понякога корсетът беше всичко, което имаха на тялото си…
— Не се безпокой, няма да ти бъде тесен — настоя Роуз — ти си доста слаба.
— Няма да го облека! — упорстваше Фърн.
— Но не можеш да носиш роклята без него.
— Не! — Фърн погледна корсета така, сякаш беше звяр. Смяташе го за нещо ненужно и унизително, от този тип неща, за които Медисън би казал, че са измислени в Канзас.
— Ще й държа ръцете долу, докато й го поставиш — подложи госпожа Абът.
— Не! — възпротиви се Роуз. — Тя трябва сама да пожелае да го облече. Няма да стане по друг начин.
— Ти носиш ли подобни неща? — понита Фърн Роуз.
— При нейното положение? — възкликна госпожа Абът. — Не, разбира се.
— Бих носила, ако ми помагаше да не изглеждам едра за две жени, но сега не е моментът — отговори Роуз.
— Но ще носиш, след като се роди бебето, нали?
— Всяка жена носи корсет — въздъхна Роуз примирено. — Той е част от приличното облекло.
Не беше толкова лошо, колкото се беше опасявала. Не беше и толкова тесен, колкото й се струваше, но се чувстваше така, като че ли не можеше да се прегъне в кръста. Облечена в корсет, едва ли можеше да се качи на кон… нямаше и да успее да жигоса крава. Дори не беше сигурна дали може да си поеме дълбоко въздух…
— Мисля, че най-после трябва да ти направим прическата — каза Роуз. — Ще отнеме доста време, докато вдигнем цялата коса.
