— Знам, както знам и това, че не можеш да пристигнеш на парти в такъв вид, сякаш са те влачили през тинята. Така ще се разприказват още повече.
Преди Фърн да успее да направи повече възражения, Медисън я сграбчи. Като се бореше да си поеме въздух, изплашена да не загуби равновесие и да се търкулне в мръсотията, Фърн обви ръце около шията на Медисън.
Никога не беше носена на ръце от мъж в пълно съзнание, дори и онази нощ, когато Трой я беше намерил мръсна, полугола и плачеща от страх и срам. Подобното на истерия чувство, което я завладяваше всеки път при мъжко докосване, й беше наложило упорито да отбягва близостта на всеки мъж. А ето, сега беше в обятията на Медисън с ръце, обвити около шията му и тяло, притиснато плътно до неговото.
За своя най-голяма изненада този път не усети паника, а нещо съвсем различно — смущаващо и неочаквано — което накара нервите й да се опънат, а стомахът й да се свие. За разлика от страха и отвращението, които беше изпитвала при докосването на Медисън, сега се беше развълнувала от прегръдката на силните му ръце, от начина, по който я носеше така, сякаш беше крехко и безценно съкровище. Тя усети необходимост да се облегне на него и това не бе ужасяващо преживяване. Вярно, беше объркващо, но също и въодушевяващо. Когато Медисън я остави на пътеката, Фърн беше поруменяла, задъхана, а мислите й — в хаос.
Така беше и в сърцето й. Той беше направил много повече от това да я докосне — беше я държал в силните си обятия. А тя беше безсилна да се съпротивлява, да избяга, дори не се беше паникьосала. Вярно, че познатият страх беше започнал да надига грозната си глава, но чувството на вълнение, на очакване беше по-силно.
Трябваше да осмисли новите чувства, но сега нямаше време за това. Страните й поруменяха от избилата топлина и сърцето й заби необичайно бързо, когато Медисън хвана здраво ръката й в своята и я поведе към къщата — към светлината, към всички онези хора.
— Не трябва да се държиш така, сякаш има нещо необичайно в тази вечер — каза й Медисън. — Ако ти се държиш напълно естествено, всички ще се отнасят към теб по същия начин.
— Но аз не просто се чувствам ненормално — отговори Фърн, — а като някакъв рядък екземпляр от атракция.
— Е, аз пък не се чувствам така — каза Медисън, като стисна още по-силно ръката й — а като мъж, който е истински голям късметлия, защото придружава най-хубавото момиче в града на парти. Знам, че всеки друг ще се опита да ми го отнеме, но аз възнамерявам да защитавам съкровището си.
— Звучи така, сякаш кучета ще се бият за кокал — отвърна Фърн.
Знаеше, че Медисън говореше тези неща само за да повдигне самочувствието й, но ласкателството му сгряваше сърцето й. Сигурно я обичаше, щом като можеше да й каже, че е красива колкото Саманта.
Усилващите се звуци на музиката, извисяващите се в смях гласове, образите на хората, движещи се срещу светлината — всичко това я накара да осъзнае, че много скоро щитът на мрака щеше да бъде вдигнат. Фърн се приближи към Медисън и се вкопчи още по-силно в ръката му.
Паниката се беше спотаила някъде в ъглите на душата й. Вълнението, копнежът да бъде близо до любимия бяха прогонили страха й. За пръв път можеше да докосва мъж и да му позволи да я докосва, без да се разтреперва. Може би, ако Медисън наистина я обичаше истински…
— Добър вечер, Медисън — извика Дъг Маккой, когато Фърн и Медисън се приближиха към стъпалата. — Вашата госпожица Брус е обсадена от цяла тълпа: човек просто не може да се добере до нея. — Той се взря в полумрака. — А, изглежда, че сте довели и друга красавица. Къде я намерихте?
— Точно под носа ви — отвърна Медисън, като дръпна съпротивляващата се Фърн към потока светлина, който идваше през отворената врата. — Не познахте ли Фърн Спраул?
Фърн се чувстваше като че всеки момент ще изпълзи изпод камъка, който дълго време я беше затискал. През целия й живот я бяха гледали втренчено, глупаво и заплеснато, но никой не я беше поглеждал с този изумен поглед, който се закова в очите на Дъг Маккой. — Това не е Фърн — каза той. — Защо, тя… — Отново се втренчи в нея, а после я хвана за ръката и я придърпа по-близо към светлината. — Света Богородице! — възкликна той. — Една! — изрева той. — Една, излез веднага! Никога няма да повярваш на очите си.
Фърн се опита да се измъкне, но Дъг Маккой стискаше ръката й като в менгеме. Медисън стоеше до нея, а хората се качваха по стълбите зад нея. Беше като в капан. Протегна ръката си инстинктивно към Медисън и усети, че част от напрежението я напусна, когато силните му пръсти се сключиха около нейните.
— Върви напред — прошепна той. — Това е върховният ти момент, наслаждавай му се.
Фърн се опита да си внуши, че е принцеса, водена към трона й, но се почувства повече като затворник, заведен пред съдия, който щеше да я наругае дори само за това, че се беше помислила за красива. Гостите бяха съдебни заседатели, чакащи да я осъдят.
Премина през вратата и се оказа пред стотици очи, обърнати към нея. Поиска да избяга от залата, но усети на кръста си ръката на Медисън, която я тласкаше напред и й припомняше, че той е там, до нея. Забеляза също и Роуз, която й се усмихваше сияйно, за да я насърчи. След като получи подкрепа от двамата, Фърн пристъпи в кръга от светлина.
Няколко мъже се втренчиха в нея и челюстите им увиснаха от зашеметяващата изненада, други двама я загледаха любопитно, очевидно не можеха да я познаят, но в погледите на всички от тях тя прочете оценка за безспорната й женска хубост.
В очите на жените видя нещо друго. Погледът й се спря на Бети Луис, която я гледаше завистливо — сякаш бяха на същата детска забава преди години, но сега двете бяха разменили местата си. Завист се четеше и в очите на другите жени, които я гледаха така, сякаш беше направила нещо нередно.
Фърн разбра, че това беше завист на жени, страхуващи се, че могат да бъдат засенчени и забравени. Разбираше ги, но не изпита никакво съчувствие. Всички те я бяха карали да се чувства по същия начин толкова много пъти! Сега я гледаха така, сякаш беше задушаващ облак. Пръстите на Медисън се стегнаха около китката й, а Роуз се оглеждаше наоколо, отвратена от студенината на жените. За свое голямо изумление Фърн видя Саманта Брус да си проправя път през тълпата в нейна посока. Не можеше да разбере как някой би могъл да я помисли за красива, след като видеше Саманта. Тя беше поразителна и Фърн се изненада, че хората дори си бяха направили труда да обърнат внимание на нейното пристигане. Как би могъл да си помисли някой, че тя можеше да съперничи на такова великолепно създание.
— Толкова се радвам, че си тук — каза Саманта, като се приближи и я обхвана през кръста. — Толкова е хубаво да видиш още едно познато лице. Двамата с Фреди разчитаме на теб да ни запознаеш с приятелите си.
— Сигурна съм, че могат да се представят и сами — отвърна Фърн, затруднена да разпознае по- голямата част от мъжете в официалните им дрехи. Зачуди се колко ли момичета желаеха да се запознаят със Саманта. Повечето от връстничките й бяха омъжени и сега се бяха вкопчили в съпрузите си, сякаш щяха да отлетят, ако не ги държаха здраво.
— И аз съм сигурна в това — каза Саманта, — но винаги е от полза да те ръководи някой, на когото имаш доверие.
Фърн реши, че ако някой заслужаваше място в рая, това беше Саманта Брус. Закле се, че никога повече нямаше да ревнува от нея, да таи злобна мисъл и да й завижда за красотата, богатството или каквото и да било.
С изключение на Медисън! Благодарността й не се простираше чак толкова далеч.
— Това е чудесна рокля, скъпа — каза Роуз, която се беше приближила. — Прекрасно отива на цвета на кожата ти.
— Наистина й отива — каза Фреди, като се приближи. — Надявам се, че ще кажеш на Саманта името на магазина. Тя няма предимството на тена ти и трябва да бъде много предпазлива, за да не изглежда безцветна.
Докато се преместваха към главния салон, Фърн се почувства обвита в пашкул от защитна топлина; щитът беше толкова плътен, че нищо не беше в състояние да я уязви. С Роуз и Саманта от двете си страни и Медисън, Джордж и Фреди плътно зад нея тя наистина изглеждаше като принцеса, която влизаше в двореца си.
Това чувство ставаше все по-силно с напредването на вечерта. Всички искаха да се запознаят с брата и сестрата Брус, а омъжените жени — да разговарят с Роуз, което предполагаше — и с Фърн. Тази ситуация
