Откри мъжа, който държеше на нея достатъчно, за да не се откаже да я ухажва дори когато тя полагаше най-големи усилия да го отпрати; мъжа, който беше проникнал през защитната обвивка до истинската й същност; мъжа, който виждаше в нея жената, в която тя можеше да се превърне, и не би й позволил да бъде нещо по-различно.
Сега, благодарение на настояването му тя да дойде на това парти, Фърн се бе превърнала в нова личност. Чувстваше се преродена. Не, като че ли сега се раждаше. Повече нямаше да се налага да се крие зад мъжки дрехи или да се заробва с мъжка работа.
— Забавляваш ли се?
— И да, и не — отвърна тя. — Ще умра от страх да не направя нещо нередно, но никога преди не бях правила нещо толкова вълнуващо. Не мога да повярвам, че наистина съм тук, облечена в тази рокля и че танцувам с теб. Сигурно сънувам.
Медисън хвърли един поглед на останалите в залата.
— Не мисля, че те ще ти позволят да забравиш.
Като събра достатъчно увереност и се огледа наоколо, тя се изненада, когато видя отправените към нея погледи на завист и възхищение.
Знаеше, че женската завист произтичаше от факта, че танцуваше с Медисън. Той беше най-красивият мъж в залата. Някои можеха да гласуват за Джордж, но Фърн предпочиташе Медисън. Дяволитата усмивка, предизвикателното отношение, забележителната увереност — неща, които винаги я бяха дразнили, сега го правеха още по-скъп.
Но тя не можеше да си обясни възхищението в погледите на мъжете. Сигурно не се възхищаваха от нея! Това бяха съвсем същите мъже, които до вчера я бяха подминавали на улицата, без дори да я забележат. И все пак Джо Тебс стоеше и я гледаше с изплезен език, точно както имаше навика да гледа Нола Рой Симпсън долу в бар „Пърл“.
— Затвори устата си, Джо — изсъска му тя. — Ще те ухапе някой комар.
Джо се изчерви до корените на косата си, захили се и започна да пристъпва от крак на крак в неудобните си нови обувки, но не престана да я гледа втренчено.
— Остави момчето да гледа — каза Медисън. — Сигурно не може да възприеме факта, че те е гледал с години, без никога да му хрумне, че си такава красавица.
— Трябва да престанеш да повтаряш това, защото ще почна да ти вярвам — каза Фърн.
— Огледай се наоколо. Всички са се втренчили в теб.
— Напротив, те гледат теб.
— Едва ли. Точно твоята невероятна промяна ги е накарала да загубят ума и дума.
— Мисля, че имам правото да потанцувам с госпожица Спраул — каза Фреди, като потупа приятеля си по рамото. — В края на краищата, аз я научих.
Медисън се съгласи с грациозен жест, но преди да освободи Фърн, каза:
— Проследи погледите им — ще видиш, че няма да се отправят към мен.
— За какво говори той? — попита Фреди.
— О, опитва се да ме накара да повярвам, че всички гледат мен, а не него.
— Той е прав. Никой не се интересува от Медисън, не и тази вечер. Всички говорят само за теб. Знам го, защото се опитвах да отговоря на въпросите им.
— Но защо?
— Явно ти много си ги изненадала. Не могат да повярват, че си била толкова красива. Никога ли не си обличала рокля?
— Не.
— Струва ми се, че това обяснява нещата. Надявам се, че няма да се обидиш, но когато Медисън те представи онзи ден, аз също не предполагах, че можеш да бъдеш толкова хубава.
— Искаш да кажеш, че наистина съм хубава?
— Разбира се, че си, но съм сигурен, че си го знаела през цялото време. Чувал съм Медисън да ти го казва.
— Страхувах се да му повярвам — отвърна тя като на себе си.
— Е, на мен можеш да ми вярваш. Ти си една прекрасна жена и ако не греша, онова приятелче, което те е зяпнало, се опитва да събере смелост да те отнеме от мен.
И наистина, като свърши танцът, Джо се приближи до Фърн с трепкаща от напрежение адамова ябълка.
— Ще ми позволиш ли да те поканя за следващия танц?
Фърн се огледа за Медисън и го видя да разговаря със Сам Белтън, поне й се стори, че беше той. Беше го виждала само през нощта, когато слезе от влака с Медисън. Не й се искаше да прекъсва разговора им, но не можеше да откаже и на Джо. След всички усилия, които беше положил да намери смелост, би било ужасно нелюбезно от нейна страна… Щеше да танцува с всеки, който пожелаеше, докато я държаха краката, но не беше сигурна колко дълго щеше да трае това. Можеше да запази идеално равновесие върху гърба на коня, но в тези пантофки изобщо не се чувстваше стабилно — всеки момент можеше да стъпи на криво.
Медисън искаше да танцува с Фърн. Всъщност най-много му се искаше да я изведе отново на верандата и да я целуне пак. Тази вечер не го беше отблъснала. Беше убеден, че ще намери начин да я вразуми да се омъжи за него, но сега почти вярваше, че скоро щяха да започнат да кроят плановете си за сватбата. Дори предпочиташе да й разказва за Бостън, вместо да слуша отегчителните приказки на Сам Белтън за злините, които причиняваха тексасците и тексаският добитък.
— Виждал ли си някога да умре крава от тексаска треска? — Сам Белтън попита Медисън.
— По друг повод съм в града и не ми е работа да прекарвам времето си в издирване на умиращи крави.
— Кравата започва да си извива гърба и да отпуска глава и уши — продължи Белтън, сякаш не бе доловил досадата в гласа на Медисън. Очите му заблестяха, защото можеше да говори на любимата си тема. — Започва да гледа втренчено и да залита от слабост. Температурата й се повишава и животното не иска да приема храна. Пулсът е учестен и слаб, а дишането — трудно. Дъхът става зловонен, а урината — тъмна и кървава. Някои изпадат в подобна на кома летаргия и отказват да се движат, други пощуряват и започват да мятат главите си толкова буйно, че чупят рогата си.
— Не се занимавам с отглеждането на крави и затова е безполезно да се опитваш да ме плашиш. Защо не разговаряш с брат ми Джордж?
— Опитвал съм, но той продължава да си води стадата в Абилийн.
— Предполагам тогава, че твоите съграждани продължават да го посрещат радушно, когато се връща всяка година.
— Е, той няма да води добитък тук много дълго, защото аз организирам гражданите — заяви Сам, а лицето му застина в ледено изражение. — Ще помолим губернатора да наложи карантина. Искаме да се отървем от тексаския добитък. Имаме намерението да направим този град безопасен за фермерите, за добитъка и семействата им.
— Намирам идеята за чудесна.
— Ти си съгласен с мен? — възкликна Белтън, изненадан от отговора на Медисън.
— Естествено. Все някой трябва да държи бизнеса с рогатия добитък. Освен това земята около Абилийн става твърде населена. Джордж вече е решил през следващия сезон да доставя добитък от Елсуърт. А сега ме извинете, партньорката ми за танци ме очаква.
Пламъчето в очите на Белтън потрепна и намаля, когато той проследи погледа на Медисън и видя Фърн да танцува с един каубой.
— Това наистина ли е дъщерята на Бейкър Спраул? — попита той, а пламъчето се беше превърнало в тъмен блясък.
— Да, това е Фърн Спраул — потвърди Медисън.
— Каква изненада! И всичко това е било скрито под отвратителен овчи елек!
— Не беше скрито — отвърна Медисън. — Просто хората не можеха да го видят.
— Е, по-добре тексасците да преброят дните си в Абилийн.
