— Не и когато кръвта ти е така сгорещена. — Тайлър бутна Зак по-далеч от вратата.
— Ама какво ти става? — настоя Зак. Опита се да мине покрай Тайлър и отново бе изблъскан. — Държиш се, сякаш ти е жена, а изобщо не я познаваш.
— Дори и да беше напълно непозната, тя има право да се къпе, без някой да я зяпа. Може и да си израснал в дивия Южен Тексас, но поне това знаеш.
— Добре — рече Зак, като отново се опита безуспешно да заобиколи Тайлър. — Ще си седя с лице към стената и няма да погледна друго, освен краката си, докато тя не свърши.
— Ще останеш навън — каза Тайлър. — Не ти вярвам.
— Върви по дяволите! Няма да оставя задникът ми да измръзне само за да угодя на пуританската ти душа!
— Можеш да се завиеш в някой чул.
— Ти си ненормален, ако си мислиш, че ще се завия в нещо, до което се е докосвало муле!
Тайлър продължи да препречва пътя на Зак и той се метна към него. Тайлър се отмести. Готовността на Зак за бой се дължеше на факта, че и той, както останалите от братята Рандолф, беше силен и физически добре сложен. След секунди те вече се въргаляха в снега, вкопчени в разгорещена борба, която продължи няколко минути и накрая Тайлър победи.
— Нямаше да ме притиснеш, ако не беше много по-тежък — успя да изрече Зак задъхано. Той рязко се дръпна и двамата с Тайлър отново се завъргаляха в снега.
— Какво, за Бога, правите вие двамата?
Никой от тях не спря, докато Тайлър не успя отново да повали Зак и след това погледна към Дейзи, която стоеше на вратата на хижата и ги гледаше недоверчиво.
— И двамата ще умрете от пневмония.
Тайлър се почувства като идиот. Разгорещеността, подхранвана от страстта и яда му, се изпари и той се почувства празен и глупав.
— Просто приятелско боричкане — каза той. — Човек може да полудее от седене в тая хижа ден след ден.
— Проклет да съм, ако е вярно — рече Зак. — Всичко това е, защото тоя набожен глупак не искаше…
Тайлър блъсна главата на Зак в снега:
— Ще се съгласяваш с всичко, което кажа, или ще направя главата ти на пихтия — изшептя му той.
— Не си чак толкова силен — изсумтя Зак, като се опитваше да се отскубне от ръцете на Тайлър.
— Обещай — каза Тайлър шепнешком, защото знаеше, че ако Зак даде дума, няма да я пристъпи.
— Добре, добре, обещавам! Само ме пусни да стана, преди да си ми счупил ребрата. Вече ми потече кръв.
— Вината си е твоя — прошепна Тайлър.
— Лицемерно копеле! — измърмори ядно Зак. — И моят ред ще дойде, помни ми думата.
— Ризата ти е в кръв — каза Дейзи, когато Зак влезе в хижата.
— Благодарение на моя грижовен брат — каза Зак, хвърляйки яростен поглед към Тайлър.
— Сядай — нареди му Тайлър. — Ще те оправя.
— Да, по дяволите! — озъби се Зак. — Аз сам ще се оправя.
— Аз ще ти помогна, ако ми позволиш — рече Дейзи. — Никога няма да стигнеш сам раната си.
Тайлър видя как Зак понечи да откаже, после размисли и каза:
— Ще ти бъда много благодарен, ако ми помогнеш. — Гласът му беше по-сладък и от мед и Тайлър знаеше, че може да очаква подлост. — Тайлър е толкова груб.
— Хайде, седни и си свали ризата.
— Не мисля, че трябва — каза Тайлър.
— Защо? — попита Дейзи.
— Тайлър си мисли, че благоприличието ще бъде застрашено, ако ме видиш без риза — каза Зак. — Съжалявам, но не се сетих за това.
Ръката на Тайлър го сърбеше да докопа гърлото на брат си. Никой на света не можеше така добре да замазва очите на хората като Зак, когато го поискаше. Тези големи тъмнокафяви очи, това красиво младежко лице, тази невероятна усмивка биха очаровали и самия дявол.
Горката Дейзи просто нямаше шанс да се предпази.
ШЕСТА ГЛАВА
Тайлър искаше да изблъска Зак отново в снега. Нямаше значение, че Дейзи не би разбрала защо. Така поне тя щеше да бъде в безопасност. Но не можеше да го направи. Този низък звяр му беше брат. А и като си помислеше, той беше виновен за раняването му.
Тайлър стисна зъби и сложи на печката малко вода. Може би тя щеше така да се сгорещи, че да попари тая невестулка Зак. Той извади малко марля и ивици платно за превръзки. Погледна към брат си, докато той сваляше ризата си. Наистина бяха отворили раната. Кръвта беше изцапала целия му хълбок.
— Боли ли? — попита Дейзи.
— Не много — отговори Зак с вид на човек, който ще умре от болка.
— Ще внимавам много — каза Дейзи, — но сигурно ще те боли.
Тайлър реши, че Зак би имал голямо бъдеще на сцената. Видът му на мъченик беше съвършен. Всъщност, ако не познаваше добре брат си, би се заклел, че този негодник е най-смелият мъж, който познава.
— Не е толкова зле, колкото си мислех — каза Дейзи. — Размазали сте кръвта навсякъде, докато сте се боричкали.
Зак трепна. Едва забележимо движение, почти недоловим звук. Изкусна игра.
Дейзи изглеждаше покрусена от това, че му е причинила толкова болка:
— Съжалявам. Сигурен ли си, че не искаш Тайлър да ти помогне?
— Моля те — й каза той с големи, умоляващи очи. — Искам ти да го направиш.
Тайлър гореше от желание да вземе превръзките от Дейзи и да овърже Зак от главата до петите.
— Ще го сложа да си легне веднага щом свършиш — каза той на Дейзи.
— Не искам да си лягам — запротестира Зак.
— Мисля, че е достатъчно да си седи мирно и да си играе с картите — каза тя.
Зак погледна Тайлър победоносно ухилен. Тайлър отпусна юмруците си, изплакна окървавените дрехи и изхвърли мръсната вода.
— Така добре ли е? — попита тя, когато направи превръзката.
— Идеално — усмихна й се Зак.
— Добре. Сега предлагам и двамата да подремнете — каза Тайлър. — И двамата не сте се възстановили напълно. Ще ви трябва много почивка, ако ще тръгваме от тук след ден-два.
— Мислиш ли, че снегът ще се стопи дотогава? — попита Дейзи.
— Може да се стопи, а може да продължи да вали още няколко дни. Не зная — предположи Тайлър. — Но не можеш да тръгнеш, ако не си достатъчно силна. Ще трябва дълго да яздим през планината. А ако трябва да я заобиколим, ще бъде още по-дълго. Ти вече доста стоя права. Може и да се чувстваш по- укрепнала, но с рана в главата човек трябва много да внимава.
Дейзи не спори повече, но Зак показваше всички признаци, че няма намерение да любезничи.
— Ако си поспите добре, можете да очаквате вкусно печено за вечеря — каза той с надеждата, че така ще подкупи Зак. — И може би нещо хубаво за десерт. — Той направи пауза. — Ако ли не, боя се, че отново ще ядете бистра супа. — Тайлър знаеше, че ако Зак има някаква слабост, то това беше сладкото.
— Шоколад? — попита Зак.
Тайлър кимна утвърдително.
Зак се изкатери на леглото си, без да протестира.
— Наистина ли можеш да сготвиш всичко това тук, в планината? — попита Дейзи.
— Разбира се — каза Зак. — Той кара някой да му носи мляко, яйца и масло един път седмично. Всичко това е в допълнение на другите неща, които му доставят. Иначе не би стоял тук горе.
