— Мислех, че си златотърсач — каза Дейзи.
Тайлър не можеше да определи дали тя беше просто изненадана, или си мислеше, че е луд. Много хора си го мислеха:
— И златотърсачите трябва да се хранят.
— Досега не съм чувала за такъв, който приготвя десерти.
— Върви да си лягаш, преди да е променил решението си — каза Зак.
— Би ли сготвил нещо специално за мен, ако те помоля?
— Ако зная какво. Какво искаш?
— Не съм сигурна. Ще ти кажа, ако се сетя за нещо, но нека първо реша какво искам най-много.
— Можеш да поръчаш повече от едно.
— Не мога да спя на целия тоя шум — оплака се Зак.
— Ще ти кажа довечера — каза Дейзи, след което изчезна зад завесата.
Тайлър се почувства необяснимо слаб. Седна, но това не промени усещането. Може би се разболяваше от треска. Точно това би трябвало да се очаква при честото му излизане на студа. Боричкането в снега можеше само да влоши нещата. Може би и той трябваше да полегне, но знаеше, че няма да може да заспи.
Дейзи не можеше да се влюби в Зак, нали?
Тайлър се засрами от себе си, че е помислил подобно нещо. Не беше негова работа какво прави Дейзи. Освен това Зак беше твърде много влюбен в себе си, за да обича някой друг. Тайлър си мислеше, че Дейзи знае това, но начинът, по който тя се държеше, го караше да се чуди. Той знаеше, че е глупаво да подценява силата на физическата красота. Бе виждал как умни мъже се погубват заради красиви жени. Нямаше основание да си мисли, че една жена не би направила същото заради един красив мъж.
А Зак беше красив.
Тайлър не беше. Знаеше го през целия си живот. Баща му веднъж го беше представил на някакви гости с думите: „Това е моят грозен син. Не прилича на братята си.“ Имаше моменти, в които Тайлър дори не се чувстваше член на семейство Рандолф. Още от раждането си беше върлинест и ъгловат. Кафявите му очи и коса нямаха драматичния ефект на русата красота или на чернооката смуглост на братята му. Въпреки че той бе най-високият, сякаш с всяка измината година все повече се сливаше с фона.
Тайлър мразеше мисълта, че ще види Дейзи заслепена от физическата красота на брат си, но какво можеше да направи той? Не можеше да каже: „Не можеш да се влюбваш в брат ми, защото той не те обича“ или: „Не можеш да се влюбваш в Зак, защото той ще те нарани.“
Ако Дейзи трябваше да се влюби в някой, то това беше именно той. Той поне я харесваше. Тайлър едва не изпусна яйцето, което току-що бе взел. Какво му ставаше? Ревнуваше брат си от жена, която не беше виждал допреди два дни. Той сигурно имаше „колибна треска“. Никога досега не е бил така завладян от жена.
Тайлър счупи яйцето. Вероятно трябва да остави Зак и Дейзи сами да се погрижат за себе си. Вече не бяха толкова болни. Той може да се върне, когато снегът се стопи. Няма нужда да стои затворен в хижата с Дейзи и да не може да мисли за друго, освен за очертанията на тялото й върху чаршафите.
Почти изпусна още едно яйце.
По дяволите, наистина се разкисваше. При първа възможност ще отиде на лов, дори да няма и един елен от тук до Колорадо. Трябваше да излезе от хижата. Започваше да му се струва, че животът му зависи от това.
Дейзи не спа дълго.
— Имаш ли някакви дрехи, които бих могла да нося? — попита тя Тайлър след по-малко от половин час.
Той не разбра за какво говори тя.
— Трябва да си изпера дрехите — обясни му — и нямам нищо, което да облека, докато те съхнат.
Той се усмихна на картината, изникнала в ума му — Дейзи в неговите дрехи.
— Нищо, което да ти стане.
— Зная, но нямам намерение да марширувам мръсна по улиците на Албакерк.
Той си помисли дали да не й предложи някои от дрехите на Зак, но и те нямаше да са й по-добре. Освен това, ако трябваше тя да носи нечии дрехи, искаше да са неговите.
Но не осъзна това. Дори не искаше и да опита.
Намери риза и чифт стари панталони, които му бяха малки.
— Ще ти трябва нещо, с което да ги стегнеш — каза й той.
Дейзи разпери ризата пред себе си. Стигаше й до коленете.
— Бих могла да я използвам за нощница.
Не си беше помислял за това. Тя не трябваше да спи с дрехите си. Щеше да й предложи една от белите ленени ризи, които носеше, когато отиваше в града.
Можеше да чуе как тя се движи зад завесата. Слънцето все още грееше. Можеше да види силуета й. Сигурно всеки момент щеше да започне да се преоблича. Погледна към Зак, но момчето спеше с лице към стената. Тайлър не беше сигурен дали самият той ще може да се застави да не гледа.
Обърна очи към рафтовете и погледът му се спря на две тънки одеяла, които използваше през по- топлите месеци. Свали ги.
— Мислех си дали не ти трябва нещо по-дебело от чаршафи — каза на Дейзи.
Тя подаде глава иззад завесата:
— Защо?
— Ще заглушава поне малко шума, когато се движим наоколо.
— Не ми пречите да спя.
— Е, просто за всеки случай — каза Тайлър, докато окачваше първото одеяло.
— Няма ли да ти трябват?
— Не. — Той окачи и второто и се отдръпна да види. Идеално. Дейзи застана до него. Тя погледна първо към завесата, после към него. Беше очевидно, че не вярва на обяснението му. Когато дръпна пердето, погледът й бе привлечен от слънчевата светлина, струяща през прозореца. Тя почервеня като рак. Разбра.
— Благодаря ти.
— По-добре си оправи дрехите, ако ще трябва да са сухи до вечерята — рече Тайлър. — Никога не съм се хранил на една маса с дама в панталон. — Той се върна при печката, но не можеше да задържи ума си върху това, което правеше. Продължаваше да си мисли за Дейзи — гола, облечена в неговите дрехи.
Тази мисъл предизвика тръпки на възбуда. Това бяха неговите дрехи. Нейното тяло щеше да се докосва до плата, който бе докосвал неговото тяло. Нейните крака щяха да са обути в панталоните, които са били на неговите крака. Той си помисли за грубия плат, който щеше да се притисне в триъгълника между краката й, и бе обхванат от силно желание.
Почти можеше да усети гладката мекота на кожата й, докато тя събличаше дрехите си, които бяха нежни, прилепващи към тялото, изтънели от употреба. За втори път през този ден той си представи как роклята се плъзга по тялото й и пада на купчинка в краката й. Сега тя сигурно разкопчаваше ризата си. Платът беше толкова фин, почти прозрачен. Пръстите й се плъзгат надолу, през гърдите, към корема и по- надолу. Едната страна на ризата се изхлузва и разкрива малка, заоблена, съвършена гръд. Тя изпъква от тялото й — млада, твърда, зърното — обградено от розова плът, нежна и податлива при докосване.
Топла при докосване.
Сладка на вкус.
Тя смъква ризата си първо през едното, после и през другото рамо. Нежни, гладки рамене с цвят на слонова кост. Можеше да си представи какво би изпитал, ако прокара пръсти по нежната й извивка, ако положи глава между тях. Във въображението си можеше да чуе тихото й дишане, да почувства лекото вдигане и спадане на гърдите.
Във въображението му тя вече беше смъкнала ризата до кръста си и целите й гърди се показваха. Силуетът отпреди няколко часа беше все така ясен в съзнанието му, само че сега бе още по-изкусителен. Той си представяше изящните женствени очертания на Дейзи, със съвършенството на младостта;
