С това той затвори вратата под носа на брат си и я заключи. Зак започна да удря с юмруци и крещеше псувни и към двамата, но Тайлър не му обръщаше внимание.
— Не можеш да го оставиш вън — каза Дейзи. — Вината беше моя. Той ми каза да не ходя.
— Можеше да те спре.
— Как?
— Ето така — каза Тайлър и я сграбчи за раменете. — Мислиш ли, че аз бих те пуснал? — попита с напрегнат глас.
— Не.
Зак започна да рита по вратата, но тя не показваше знак, че ще се счупи скоро. Дейзи намираше, че трясъците са ужасни, но Тайлър сякаш не ги забелязваше.
— Нямаш работа навън, дори и в двора.
— Трябваше да намеря сърнето.
— То е диво животно. Знае как да оцелее навън. А ти не знаеш.
— Но то е твоето сърне.
— И каква е разликата?
— Не зная. За мен има разлика.
Тайлър я гледа напрегнато за миг:
— Срещна се с пумата заради мен?
— Не знаех, че е там. Не съм сигурна, че щях да изляза, ако знаех — призна си тя.
Сега Зак тропаше по прозореца. Дейзи имаше чувството, че всеки миг ще разбие стъклата.
— Тръгнала си след сърнето заради мен?
— Мислех, че за теб то е важно — отговори тя объркано. — Направи си толкова труд да се грижиш за него, да му намериш нещо за ядене. Мислех си, че ще си разстроен, когато откриеш, че е избягало.
Зак остави прозореца на мира и започна да удря по вратата с нещо като дръжка на брадва или цепеница. Дейзи не можеше да съсредоточи мисълта си върху Тайлър при целия този шум.
Без да я предупреди, Тайлър я придърпа към себе си и я целуна с толкова сила и страст, че Дейзи си помисли, че краката й ще се огънат. В тази целувка нямаше нежност, любов или кротост. Това беше целувка, породена от едва сдържана страст. Когато Тайлър я пусна, тя остана да стои така, неспособна да се помръдне, нито да си даде сметка за това, което току-що се беше случило.
Вероятно бе останала в шок малко по-дълго, защото не беше чула стъпки по покрива. След тях от печката се разнесе съскане и пращене.
— Зак пуща сняг в комина — обясни Тайлър.
— Не мислиш ли, че вече трябва да го пуснеш?
— Не и преди да е започнал да разваля покрива, което вероятно ще започне след около пет минути. Или ще счупи прозорците.
Дейзи й се струваше, че сънува. Нищо от това нямаше смисъл: нито сърнето, нито пумата, нито целувката на Тайлър, нито Зак на покрива. Това не можеше да се случва. Ако все още не беше полудяла като всички от семейство Рандолф, то скоро щеше да стане.
— Трябва да го пуснеш — каза Дейзи, като тръгна към вратата. — За всичко бях виновна аз. Не мога да ти позволя да го заключваш навън, нито пък той да разруши хижата. Без прозорци ще замръзнем.
— Имам още стъкло и дъски за покрива — каза Тайлър.
Дейзи не беше способна да се справи с нищо повече точно в този момент. Отвори вратата.
— Зак! — извика тя. — Прибирай се.
След около три секунди Зак се приземи в краката й с лавина сняг. Като изрече поредица ругатни, от които очите на Дейзи се разшириха той наперено влезе вътре. За нейна голяма изненада, не каза ни дума, въпреки че беше бесен. Той тежко пристъпи към масата, седна, взе картите си и започна да раздава. Дейзи погледна към Тайлър, но той не показа никаква реакция към мълчанието на брат си. Само свали палтото си, седна и започна да чисти пушката си.
Дейзи се почувства неспособна да се справи с такова положение и се сви в усамотението на своето кътче.
Тайлър я беше целунал отново. Ако беше се случило само веднъж, щеше да си мисли, че е било случайност. Два пъти не беше случайно.
Той се беше страхувал за нея. Видя го на лицето му. Но имаше нещо друго, освен грижа за безопасността й. Това беше страхът от непоправима загуба. Дейзи не вярваше, че може да е била причината за този поглед.
Трудно беше да се разбере какво е искал да каже с тази целувка. Беше толкова груба и кратка. Можеше да бъде и съвсем различно без Зак, който тропа над главите им. Но не би я целунал така, ако не я харесваше.
Може и много да я харесваше. Зак каза, че брат му не обръща много внимание на жените. В началото наистина не й беше обръщал внимание. Но напоследък не беше така. Значеше ли втората целувка, че я обича?
И още по-важно — тя обича ли го?
Този въпрос почти вцепени Дейзи, защото не знаеше отговора му. Чувствата й към Тайлър се бяха променили през последните няколко дни. Тя накрая беше разбрала, че под безизразната си външност той беше мил, грижовен и внимателен човек. Започнала беше много да го харесва.
Освен това и ефектът от близостта му върху тялото й. Той събуждаше в нея някакви първични инстинкти, които мозъкът й не можеше да контролира. Не вярваше на тези чувства, но въпреки това с нетърпение очакваше да ги изпита отново.
Дейзи легна на леглото си. Това беше лудост. Тя се опитваше с всички сили да се влюби точно в такъв тип мъж, който се беше заклела да избягва. Дори по-зле, той също може да се влюбва в нея. Тя изстена. Той можеше да направи точно това, но тя бе твърде разумна да го стори.
Но дори когато си каза, че никога не може да направи нещо толкова глупаво, като да превърне малкото си надежди в празни мечти, си мислеше за целувката, за силата на прегръдката му, за чувството на сигурност, което изпитваше, когато е с него.
Каза си, че това е измамна сигурност. Той можеше да я пази от пуми и убийци, но никога нямаше да й осигури сносен живот, освен ако тя не искаше да живее в планинска хижа и да яде еленско месо.
Тайлър гледаше книгата с невиждащи очи. Не можеше повече да отрича — това, което го привличаше у Дейзи, нямаше само физически измерения. Подозираше го, но до тази сутрин беше си измислял причини да го отрече. Сърцето му беше изпълнено с такъв ужас, какъвто никога не беше изпитвал, когато видя пумата да я настига. Дори и сега мисълта за това, което можеше да се случи, караше стомаха му да се свива и преобръща.
Беше ли влюбен в нея?
Не, но чувствата от всякакъв вид толкова отдавна му бяха чужди, че не знаеше какво трябва да чувства, когато е влюбен. Ако това, което досега бе изпитал, беше любов, то никак не му харесваше.
Спомни си пламтящото щастие на Роуз и как Джордж ходеше наоколо така, сякаш някой му е дал милион крави.
Той не се чувстваше така. Чувстваше се ужасно. Искаше да удуши Зак, да заведе Дейзи при Кокрейнови, ако трябва чак до Санта Фе, да се погребе в планината и да се преструва, че последните няколко дни изобщо не са съществували.
Уили би казал, че е останал в планините прекалено дълго. Той казваше, че търсенето на злато е работа за стари мъже, които вече са забравили какво да правят с жена. Вярваше, че Тайлър никога няма да намери злато, защото не можеше да откъсне ума си от жените, които го чакат в града. Тайлър така не успя да го убеди, че не мисли за онези жени освен когато е при тях. Скоро след това ги забравяше.
С Дейзи не беше така. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Той погледна към завесата, като се чудеше дали Дейзи също си мисли за него. Дали целувката й беше въздействала така, както на него? Не беше казала нищо. Боеше се, че е обръщала повече внимание на шума, който Зак вдигаше от покрива.
Но не беше останала напълно равнодушна. След това изглеждаше замаяна. Може да не е знаела какво да каже.
Какво би искал да чуе той?
