Новината, че е тръгнала след сърнето заради него, го беше извадила от равновесие така, както бива повалено теле, вързано за дамгосване. Неочаквано в него се надигна чувство на топлина и щастие, породено от това, което бе направила Дейзи. Почувства, че се усмихва на себе си. Как да обясниш на една жена, че си я целунал, преди да имаш време да си помислиш и не знаеш защо си го направил? Вероятно би те ударила.
Какво щеше да прави, когато тя излезе иззад завесата? Не можеше да продължава да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Нещо се беше променило. Но той още не беше готов да се заеме с него. Трябваше му време, за да разбере какво точно беше, после да реши какво иска да прави.
Въздъхна. Времето не беше подходящо да допусне подобно нещо да се случи. Щеше да се задържи ясно. Ако снегът продължи да се топи, той ще може да заведе Дейзи в града след няколко дни, а после да се върне, за да продължи работата си. Това ще остави цял рояк въпроси без отговор.
Дейзи погледна Тайлър през масата. Той срещна погледа й, но очите му бяха безизразни. Тайлър отклони поглед, тя въздъхна и седна на стола си. Зак също мълчеше. Така беше, откакто Тайлър го заключи навън сутринта на предния ден.
Знаеше, че има много, което трябва да бъде казано, но не знаеше откъде да започне. Напрежението беше толкова голямо, че тя се почуди дали да не наруши тишината. Скоро нещо трябваше да се случи.
— Отивам на лов — обяви Тайлър и стана от масата. — Нямаме повече месо.
Дейзи погледна нагоре, но не каза нищо. Зак изобщо не реагира.
— Вие и двамата ще стоите вътре — каза Тайлър.
— Но пумата е мъртва — каза Дейзи.
— Убийците все още са някъде тук.
Дейзи реши да стои вътре. Всеки път, щом излезеше, се случваше нещо.
— Ще поразчистя тук — предложи тя доволна, че може да направи нещо, за да поразведри напрежението.
Тайлър не каза нищо, докато не се приготви за излизане.
— Може да ме няма цял ден.
Зак не отговори. Дейзи реши да направи същото.
Хижата беше празна без Тайлър. В него имаше някаква жизненост, която липсваше на Зак. Той седеше наведен над картите си, докато Дейзи разчистваше.
Дейзи се чудеше дали това е така, защото Тайлър е по-възрастен. Той определено беше този, който командва. Тя погледна през прозореца и видя как изчезва сред дърветата.
Вдигна чинията на Зак. Той не даде признак, че е забелязал.
Знаеше, че скоро снегът ще се стопи толкова, че да може Тайлър да я заведе в града. Щеше да бъде радостна, че си тръгва. Имаше нужда от време, за да овладее чувствата си. Не можеше да продължава така да си мисли за него. Не искаше да е така, но се боеше, че докато е под един покрив с него, нямаше да може да се справи с това. Слава Богу, че и Зак беше тук. Дори когато беше кисел като сега, той продължаваше да служи като буфер между тях.
— Достатъчно дълго търпях да се отнасят лошо с мен! — обяви внезапно Зак. — И ми писна да седя в тази планина, да студувам и да ям месо от елен. — Той стана и отиде към рафтовете. Взе една метална кутия, отвори я и извади оттам пачка банкноти.
— Какво правиш? — попита Дейзи.
— Тръгвам си. Достатъчно ме командваха.
— Искам да кажа: какво ще правиш с тези пари? Не са ли на Тайлър? — Тя не знаеше откъде има Тайлър толкова много пари, но логично беше да са негови, а не на Зак.
— Той няма да има нужда от тях — отговори Зак.
— Какво ще правиш?
— Отивам в Нови Орлеан. Винаги съм искал да отида там. Не виждам причина да чакам повече.
— Но не можеш да го направиш, като откраднеш парите на Тайлър.
— Достатъчно зле ми беше, че ме обвини за всичко, което се объркваше тук. Но не трябваше да ме заключва отвън.
Беше разстроен.
— Няма значение. Вече ми е все едно — каза Зак. Остави парите на масата и започна да събира вещите си.
Наистина смяташе да си тръгне. И да вземе всички пари на Тайлър.
— Няма да ти трябват чак толкова пари, за да стигнеш до Нови Орлеан — каза Дейзи. Продължаваше да разчиства, но чакаше Зак да й обърне гръб. — С какво ще си купува Тайлър запаси?
— Джордж ще му даде други.
— А защо не поискаш ти пари от Джордж?
Зак обърна гръб и Дейзи се приближи до масата.
— Джордж няма да ми даде и пукнат петак.
— Защо не?
— Защото избягах от училище. Но ще съжали Тайлър.
Зак се обърна тъкмо навреме да сграбчи парите, преди Дейзи да ги е взела.
— Не са твои — каза тя. — Нямаш право да ги взимаш. — Тя се опита да ги измъкне, но Зак ги пъхна в джоба си.
— Ще му ги върна.
— Това все още не ти дава право да ги вземеш.
— Можеш да кажеш на Тайлър, че вината си е изцяло негова — нямаше право да се отнася с мен така.
— Не е негова — противопостави му се Дейзи. — Стана така, защото си безхарактерен. — Не искаше да поглежда Зак в очите, но не отстъпи. — Какъв ще е човекът, който краде парите на брат си? Не си мисли, че ще ме уплашиш, като ме гледаш ядосано — каза тя с надежда, че не прекалява. — Може да си крадец и дивак, но не си побойник.
За миг Дейзи се уплаши, че въпросът е поставен на везните. После Зак внезапно се усмихна.
— Имам по-добро наказание за вас.
— Какво? — нервно попита Дейзи.
— Ще ви оставя тук сами двамата. Достойни сте един за друг.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си луда по Тайлър. Зная го от няколко дни. А и той е луднал по теб.
— Не е.
— Все още не го осъзнава, но е така — каза Зак, като събираше последните си вещи. — Подарявам ви един на друг. — След тези думи той трясна вратата зад гърба си.
Дейзи безпомощно гледаше как Зак отива до бараката и се появява с едното от мулетата. Трябваше да го спре, но освен с оръжие, не можеше да измисли друг начин.
Седна на един стол. Възможно ли е това, което той каза, да е вярно? Наистина ли тя обичаше Тайлър?
Но тя вече знаеше отговора. Беше стигнала до него през нощта. Нямаше значение, че е глупаво или че беше така ядосана на себе си, че не знаеше какво да прави. Обичаше Тайлър.
Не знаеше дали той я обича — съмняваше се, — но това не беше нейният проблем. Трябваше да измисли как да се научи да не обича Тайлър. Защото тази любов би съсипала живота й.
Тя все още седеше на масата, когато Тайлър се върна с елен. Погледна към него и веднага разбра, че Зак е прав.
— Зак открадна парите ти и тръгна за Нови Орлеан — каза тя, като се чудеше какво още може да бъде объркано в живота й. — Взе и едно от мулетата.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тайлър привидно не реагира на новините.
— Яла ли си? — попита я.
