— Защо искаш сега да го направя?
— Време й е вече.
Типичен за Тайлър отговор. Беше добре, че той не знае, че е влюбена в него. Това вероятно би го накарало изобщо да не говори.
Тайлър седна на същия стол, на който тя бе седяла, и й подаде ножиците. Дейзи не искаше да ги вземе, но Тайлър продължаваше да ги държи.
— Добре, но не обвинявай друг, освен себе си, ако нищо не се получи.
Не й липсваше опит. Беше стригала баща си, но неговата коса не приличаше на разкошната коса на Тайлър. Тя се колебаеше дали да започне.
— Побързай. Водата скоро ще стане съвсем гореща.
Тя хвана малко коса, изпъна я и я отряза. Зае се да я скъсява, докато не стигна до якичката. След това с усърдно внимание започна да изравнява останалата коса по този кичур.
Дейзи се развълнува, като видя ушите на Тайлър да се показват изпод гъстата му коса. Странно, но си беше мислила, че е по-възрастен. Откри, че като се скъси косата му, изглежда много по-млад.
С учудване откри, че има дълъг слаб врат, който беше учудващо елегантен за мъж с неговия ръст. Раменете му бяха здрави — точно както си ги беше представяла. И беше толкова едър.
— Ще трябва да се наведеш, за да мога да стигам догоре — каза му тя.
Тайлър наклони глава. Тя се чудеше как й се доверява. Не знаеше дали резултатът от подстригването нямаше да е смехотворен. Може би просто му беше все едно. Искаше й се и тя да е така незаинтересована, но с жените не беше така. Те твърде много държаха на външния си вид.
За стотен път се чудеше как ли би изглеждал без брада. Някои жени харесваха брадати мъже, но не и тя. Никога нямаше да го хареса така, дори и ако брадата му беше ниско подстригана. Беше кафява, а за да изглежда прилично, една брада трябваше да е черна.
Стори й се странно, че формата на главата му й харесваше. Всъщност колкото повече косата му се скъсяваше, толкова повече й харесваше той. Установи, че почти трепери от силното желание, което пронизваше тялото й и караше мускулите й неконтролируемо да треперят, а краката й да се огъват така, сякаш всеки миг ще падне.
— По-добре да спра, преди да съм отрязала твърде много — каза тя и отстъпи назад. Пое си дълбоко дъх и се насили да се усмихне. Нямаше намерение да позволи на Тайлър да отгатне какво си мисли.
Тайлър прокара пръсти през косата си:
— Струва ми се добре — каза той. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против да използвам твоя кът?
— Разбира се, че не — отговори му, като се опитваше гласът й да звучи нормално. — Хижата си е твоя.
Дейзи стоеше наблизо, напрегната и свита, докато Тайлър довлече ваната до вратата и изхвърли мръсната вода. После я напълни с чиста вода, взе си дрехи и чисти хавлии и изчезна зад преградата.
Дейзи рухна в един стол, но мъчението й още не беше свършило. Въображението й продължаваше да достига нови върхове в обрисуването на това, което става зад одеялата. Тайлър беше толкова висок, че главата и раменете му се виждаха над горната част на одеялата, докато се събличаше. Раменете му бяха гладки точно както си беше представяла. Бяха мускулести и силни.
Тя потръпна, когато чу тихото шумолене на дрехите му, които падаха на земята, плискането на водата, докато стъпваше във ваната и се отпускаше в нея. Не можеше да си представи как се побира в нея. Беше правена като по мярка за Дейзи. За него щеше да бъде невъзможно да побере дългите си крайници.
Опита се да си представи как би се разположил. Представяше си как краката му стърчат от ваната: дълги, мускулести крака, които го бяха носили бързо в моментите, когато й се притичаше на помощ. По- голямата част от тялото му сигурно също беше над водата. Спомни си силните ръце, които я бяха вдигнали и носили с такава лекота; можеше да усети твърдостта на мускулите му дори през дебелата риза и палтото, с които беше облечен.
Ако само можеше да го докосне сега, да почувства мускулите му, да усети с пръстите си колко е силен.
Отвори дланта си и я затвори. Не знаеше защо се занимава толкова с тялото на Тайлър. Никой мъж досега не я беше карал да се чувства така, дори и Гай Кокрейн, а той беше по-красив от Тайлър.
Чу как водата се разплиска и Тайлър се изправи и започна да се бърше. Беше измил косата си. Докато динамично я триеше, тя се завиваше на букли като косите на древните гърци от книгите на баща й. Така изглеждаше съвсем различен. Изглеждаше млад и мъжествен. Помисли си за красивите му кафяви очи и за широкото чело. Срамота беше да крие такова лице зад брада.
Повтори си, че тя не може да служи за награда. Сега, когато нямаше коса, щеше да бъде щастлива, ако не я вземат за присмех. Мислеше за мрачното си бъдеще, когато Тайлър дръпна завесата и пристъпи в стаята гол до кръста.
Дейзи притаи дъх.
Дори с брада, той беше най-поразителният мъж, който някога бе виждала. Видът на Тайлър гол до кръста я остави не само без дъх, но и без думи. Тънката талия и плоският корем преминаваха в най-мощните гръден кош и рамене, които Дейзи някога беше виждала. Бяха дори по-внушителни, отколкото си бе представяла. Носеше черни панталони, които прилягаха на краката му като ръкавица. След развлечените дрехи, които беше носил преди, тези бяха като откровение. Тайлър имаше дълги, добре оформени крака, силни бедра и добре оформени задни части.
Дори и в най-дивите си мечти не си беше представяла толкова съвършено тяло.
— Имаш ли нещо против да се избръсна? — попита той.
— Не — успя да промърмори Дейзи.
Тайлър извади едно огледало от малко шкафче.
— Каза, че нямаш огледало — каза Дейзи.
— Не исках да се виждаш, докато не се пооправиш.
— Мога ли да се видя сега?
— След като приключа. Така косата ти ще има време да поизсъхне.
Дейзи опита да му се ядоса, но това беше невъзможно, докато не отлепи очи от голото му тяло. Кожата му беше съвършено гладка, като се изключат фините косъмчета в средата на гърдите му. Широките му рамене изглеждаха твърде големи за тънкия кръст. Гледаше го като омагьосана, докато той приготвяше принадлежностите си за бръснене. Здравите мускули на гърдите му се свиваха и трептяха. Мускулите на ръцете му изпъкваха под кожата.
Той седна на масата до нея. Тя буквално трябваше да седне на ръцете си, за да попречи на желанието да протегне ръка и да го докосне. А можеше — беше толкова близо до нея.
Дишаше бавно и с голямо усилие. Като събра цялата си воля, Дейзи се съсредоточи върху движенията му, докато той се бръснеше.
Толкова пъти бе гледала как баща й се бръсне, че беше престанала да обръща внимание, но сега не можеше да откъсне очи от Тайлър, който сапунисваше все още мократа си брада. Не след дълго изглеждаше така, сякаш е потопил лицето си в купа с разбита сметана. Дейзи се усмихна на тази мисъл и малко от напрежението, което сякаш искаше да строши костите й, се изпари.
Изведнъж я осени мисълта, че ако Тайлър искаше просто да оформи брадата си, нямаше да я сапунисва цялата. Щеше да я избръсне съвсем!
Наблюдаваше смаяно първото минаване на бръснача. Едно малко петънце кожа от горната част на бузата му се показа, но на масата падна голяма купчина косми. Постепенно, едната буза на Тайлър се показа напълно. За своя голяма изненада, Дейзи осъзна, че то много прилича на лицето на Зак.
Възможно ли беше Тайлър да е красив колкото Зак? Тя искаше да види устата му. Трябваше да разбере как изглеждат устата и брадичката му.
Но Тайлър обърна глава и започна да бръсне другата половина от лицето си. Устата и брадичката му останаха скрити под мрачната растителност на брадата му, потънала в пяна за бръснене. Каква нелепа гледка.
Дейзи чакаше с нарастващо нетърпение. Изглежда, на Тайлър му трябваше повече време да обръсне другата половина на лицето си. Когато най-после вдигна острието на бръснача си към горната устна, тя почти престана да диша.
