омъжи за мен при моя външен вид. И двамата се притесняваме за нищо.
— Не в това е спорът — каза Тайлър. — Докато си сгодена, не трябва да позволяваш на друг мъж да те докосва.
— Като вземем предвид това, че и двамата с брат ти прекарахте нощта в леглото ми, съмнявам се, че който и да било ще ме сметне за недокосната. Имам намерение да освободя Гай Кокрейн от обета в минутата, в която го видя.
— Защо ще го правиш?
— Точно поради тази причина, поради които ти ми се сърдиш. Прекарах една седмица заключена в хижа с двама мъже и нито една жена, която да гарантира, че съм останала девствена.
— Няма защо това да се знае. Можем да измислим нещо.
— Мога също така и да те оставя да ме съсипеш. А сега иди да правиш нещо — готви или иди на лов, или се погрижи за мулетата. Имам нужда да остана сама.
Тя го избута от своя кът и дръпна плътно одеялото. След това сълзите бликнаха от очите й. Отпусна се на леглото. Защо беше оставила Тайлър да стигне чак дотам? Никога досега не е била жертва на подобни страсти. Дори не беше съзнавала, че има такива. А сега бе искала да я люби.
Защо?
Защото го обичаше. Може и да го смяташе за най-непрактичния човек на този свят, по беше се влюбила в него точно защото той никога не би подчинил мечтите си на тесния калъп на благоразумието. Имаше смелостта да иска, куража да преследва това, което иска, въпреки неодобрението на всички останали.
Не се съмняваше в себе си. Беше уверен, че ще съумее да направи всичко, което реши. Той беше всичко, което тя искаше да бъде. Той имаше силата, която тя искаше да има, решимост, която й липсваше. Не се страхуваше да мечтае.
Той никога не би приел предложението на Гай Кокрейн.
Но преди шест месеца, когато Гай й направи предложение, тя не разсъждаваше така. Чувстваше се облекчена, че най-после някой й беше предложил да я освободи от тиранията на баща й. Нямаше да живее във Филаделфия като майка си, но все пак щеше да има хубави къща, сносни дрехи и възможност да ходи на събирания. След годините на бедност и скучни следобеди тя с нетърпение очакваше подобен живот.
Освен това харесваше Гай. Той беше много привлекателен и беше джентълмен. Очакваше, че ще се чувстват приятно заедно. Не беше се притеснявала от това, че я ухажваше рядко и небрежно. Майка й я беше учила, че благовъзпитаните мъже и жени внимателно сдържат чувствата си един към друг преди брака, а после не ги проявяват пред други хора. Можеше да се наслаждава на този тип целувки, които си разменяха с Тайлър само в уединението на спалнята или никога, ако се държеше според общоприетите нравила.
Но после някой беше убил баща й и всичко се бе объркало. Репутацията й беше съсипана. Не се беше замисляла преди, но след това, което една не се случи, тя трябваше да се изправи срещу фактите. Гай щеше да развали годежа им. Не можеше да очаква от него да направи друго.
Но това нямаше значение. След Тайлър, каквито и да бяха отношенията им с Гай, тя нямаше да бъде доволна от тях. Почувства как сълзите текат по бузите й. Единственото логично нещо, което й оставаше да направи, беше да се омъжи за Зак или Тайлър, но тя никога не би го направила. Не обичаше Зак и въпреки че беше влюбена в Тайлър, не искаше да прекара остатъка от живота си в хижа в планината и в очакване той да намери злато, което не съществува.
Не знаеше какво да предприеме, но трябваше да има и друго решение. Тайлър беше казал, че тя може да направи всичко, което си пожелае, но тя не знаеше как да направи каквото и да било, освен да готви, да разтребва къщата и да чете книги. Може би беше възможно да си намери работа като икономка. Поне не би гладувала и няма да се наложи да се омъжва за мъж, когото не обича.
Сълзите потекоха още по-бързо.
Нямаше смисъл да се надяна, че Тайлър ще се промени, ще улегне и ще си намери истинска работа. Той не я обичаше. Не се и беше преструвал, че я обича. Може и да е казвал, че я харесва; че е привлекателна, но като се върне в града, мнението му ще се промени, защото там има много други жени, с които да я сравнява.
— Снегът в по-голямата част от планината се е стопил — обяви Тайлър на вечеря. — Мисля, че можем да тръгнем утре.
— Добре — едва отрони тя. Чувстваше се куха. Той искаше да се отърве от нея.
— Брат ми и жена му са в Албакерк и очакват раждането на първото си дете. Мисля да те заведа при тях. Така никой няма да разбере, че не си била с тях през цялото време.
— Ще се съгласи ли брат ти?
— Разбира се.
— Ами жена му?
— Ще направи всичко, което може да помогне.
Всичко, което може, за да откачи Тайлър от тази въдичка. Не Тайлър, а тя щеше да понася последствията от последните няколко дни.
— Ще можеш да останеш при Хен и жена му, докато твоите приятели се върнат от Санта Фе.
— Нямам никакви пари. — Не искаше да прави такова признание.
— Хен ще се погрижи за всичко, от което имаш нужда.
Той и Зак наистина се разпореждаха както си искат с парите на братята си.
— Искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен — каза тя след дълго мълчание. — Зная, че бях голямо притеснение, и сега, когато всичко се обърка…
— Не се притеснявай. След няколко дни всичко ще се оправи.
Помисли си за косата, за белега на главата, за белега в душата си. Нещата никога няма да се оправят.
През останалата част от вечерта не говориха много. Дейзи се оттегли в своя ъгъл. Много се беше привързала към това малко пространство. То й даваше повече усамотение от това, на което беше свикнала в бащиния си дом. Но и останалите неща тук бяха различни от нещата в дома й. Баща й не можеше да понася, когато тя или майка й не бяха наблизо, освен за съвсем кратко. И тъй като той не харесваше други хора, това значеше, че не живеят сред обществото.
Тук Зак и Тайлър бяха организирали всичко около нея. Нещо, което не се бе случило дори в дома на Адора. Господин Кокрейн управляваше по същия начин като баща й. Адора никога не беше чувала майка й или брат й да поставят под съмнение нещата, които той казваше. Въпреки че Гай беше добряк, и той показваше признаци, че очаква домът му да бъде като този на баща му. Дейзи би приела това, ако се беше омъжила за него, преди да срещне Тайлър. Сега не знаеше какво да направи.
Всеки мъж, за който можете да се омъжи, ако изобщо някой й предложеше подобно нещо, сигурно ще има още повече изисквания. Беше забелязала, че колкото е по-беден един мъж, толкова повече очаква от жена си. Не познаваше все още добре обществото, за да разбере това, но знаеше какво е виждала.
Бедността превръщаше жените в робини. Тя реши, че ако ще е бедна, по-добре да е сама. Нямаше да бъде робиня на никого.
Но това я връщаше обратно към плашещата мисъл, че ще трябва да се справя сама, а не знаеше нищо за оцеляването със собствени усилия.
Тайлър се въртеше неспокойно в леглото. Въпреки че цял ден се беше опитвал да не мисли за това, все още беше ядосан на Дейзи. Не можеше да приеме годежа й. Ако го нямаше това, което почти бяха направили, щеше да изглежда като решение на зрели хора. Но сега се чувстваше като развратник.
Никога досега в живота си не беше правил неприлично предложение на жена, която беше обвързана. Може той самият да не искаше да сключва брак, но брачната клетва за него беше нещо свещено, както и за женените му братя. Чувстваше се като мерзавец. Никой свестен мъж не се опитваше да люби сгодена жена.
Да люби! Не това беше искал да прави той. Възнамеряваше да задоволи похотта си — не можеше да се украсява с невинни оправдания.
