Дейзи не мислеше така, но Тайлър мислеше и точно затова тя щеше да му бъде вечно признателна. Притискаше се в него и бе проникната от неговия оптимизъм. Докато я прегръщаше, тя наистина беше жената, която той си мислеше, че е.
Дейзи се притисна още по-силно. Скоро щеше да дойде време да се отдели от него, но не сега, все още не.
Може би, ако останеше тук достатъчно дълго, можеше да се научи да вярва в себе си така, както той вярваше.
Тайлър вдигна главата й и нежно я целуна по устните. Това определено й помагаше. Гай я беше целунал веднъж по бузата, но тази целувка я беше накарала да се почувства, сякаш му е сестра.
В отношението на Тайлър към нея нямаше нищо братско. Той ясно показваше, че я желае.
Дейзи изобщо нямаше опит в любовта, но можеше да каже кога един мъж е възбуден. Доказателството за желанието на Тайлър притискаше корема й. Все пак той не просто я желаеше физически. Казваше, че я намира за хубава. Казваше, че я намира за възхитителна, жена, способна да направи точно това, което реши. Казваше, че е жена, на чието присъствие се радва и се вълнува от това, че е при него.
Съпротивата на Дейзи рухна. Гърдите й, опрени в гърдите му, бяха станали чувствителни. Дори най- лекото движение предизвикваше омаломощаващи пристъпи на желание, които бяха обхванали цялото й тяло. И последният опит за съпротива заглъхна и като се притисна в него с трескавостта на новооткритата страст, тя потъна в обятията му.
Без да я предупреди, Тайлър я вдигна и я понесе към леглото. Положи я внимателно и се отпусна до нея. Придърпа я още веднъж към себе си и целуна челото и очите й. Ръцете му танцуваха по раменете и гърба й и караха тялото й да лудее във вихър от замайващи усещания.
Тайлър още веднъж пое устните й в дълбока целувка. Търсещият му език си проби път в устата й. Имаше толкова много нови неща, които тя не можеше да осъзнае изведнъж. Но не искаше да се отдръпне. Не искаше да пропусне нито миг от това чудесно изживяване. Езикът й отвърна на неговия змиеподобен танц, който направо разтопи Дейзи от желание.
Ръката на Тайлър обви едната й гръд. От изненада Дейзи дишаше на пресекулки, но Тайлър не отдръпна устните си. Знаеше, че трябва да му каже да спре. Знаеше, че вече са стигнали прекалено далеч, но през роклята той чертаеше с пръст кръгове около зърното й. Усещането беше такова, че нямаше воля да се противопостави. Това беше повече от достатъчно, за да отприщи море от желание, скрито дълбоко в нея. Искаше още и още.
Предаде се на изкушението.
Дейзи отпусна глава, за да може Тайлър да целува шията й. Усещането за устните му върху кожата й предизвикваше тръпки от възбуда. Не се противопостави, когато той разкопча роклята й и пъхна ръка вътре. Не можеше да протестира, когато разкопча ризата й и обхвана голата й гръд с ръка.
Чувстваше се безпомощна.
Тайлър я положи по гръб на леглото, като галеше връхчетата на гърдите й с горещи устни. Досега никой не беше докосвал тялото й. Тя нямаше и представа, че едно леко докосване може да разбие всяка съпротива, всяка предпазливост, всички задръжки. Нито беше предполагала, че ще изпита такова удоволствие от докосванията му. Напрежението беше толкова силно, че тя си помисли, че ще припадне. Не обръщаше внимание на това, че разкопчава роклята й и я смъква заедно с ризата от раменете й. Цялото й внимание беше насочено към другата му ръка, която се движеше надолу по гърба й, по бедрото, стисна дупето й и я придърпа плътно.
Тялото му беше толкова горещо и изпълнено с желание, че тя се почувства като разтопен метал, който всеки миг ще избухне в пламъци.
Тайлър се наведе и пое едната й гръд в устата си. Нищо не можеше да се сравни с това. Всеки нерв от тялото й гореше с болезнена чувствителност. Тялото й се изви и се притисна плътно в неговото. Когато ръката му обгърна другата й гръд и започна да си играе със зърното й, тя си помисли, че съвсем ще престане да се контролира.
Но дори когато почувства, че е на границата и скоро ще потъне в безпаметен океан от удоволствие, Дейзи знаеше, че трябва да спре. Опита се да се овладее, но продължаваше все повече да потъва в страстно увлечение. Колкото и да се опитваше, не можеше да събере воля да се отдръпне.
И така до момента, в който почувства ръката на Тайлър да се движи към вътрешната страна на бедрата й. Той възнамеряваше да разтвори всяка част от тялото й, за да задоволи глада си. Дейзи отчаяно се опита да овладее разпръснатите си мисли, осъзнавайки, че му е позволила да стигне твърде далеч. Трябваше да го спре. Ако не успееше, нямаше никога да си го прости. Но ако разбереше, той никога нямаше да й проговори.
— Трябва да спрем — прошепна тя с треперещ глас. Опита се да издърпа роклята си нагоре.
— Подлудяваш ме — промърмори Тайлър в рамото й, като се опитваше да дръпне роклята й още по- надолу.
— Моля те, трябва да престанем.
— Не виждам причина — каза той. — Ти ме желаеш така, както и аз теб.
Дейзи хвана и двете му ръце със своите:
— Има причина. Сгодена съм.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тайлър замръзна.
— Ти си какво? — поиска да знае той, а лицето му беше само на няколко инча от нейното.
Дейзи знаеше, че трябваше да му каже по-рано. Имаше няколко възможности, но просто не й се беше струвало, че е подходящо да го каже точно тогава.
— Сгодена съм и ще се омъжа за Гай Кокрейн. — Тя не искаше Тайлър да я гледа така.
— Брата на твоята приятелка?
Тя кимна в знак на съгласие.
— И ти ме остави да те целуна — каза той учудено. — Почти ми позволи да…
— Нямах намерение да ти позволя нещо повече от това да ме прегръщаш — каза Дейзи. — Не мислех, че ще се получи така. Но толкова много ми харесваше, че не те спрях, когато трябваше.
— Да ме спреш, когато е трябвало! — повтори Тайлър, а очите му бяха потъмнели от гняв и я гледаха студено.
Отдръпна се от нея.
— Една почтена жена нямаше да се остави дори да я целуна. Щеше да ми удари шамар, ако само си помислех за това, което направих.
Това болеше повече от всичко.
— Съжалявам, предполагам, че не отговарям на твоите представи за почтеност — каза Дейзи почти разплакано. — Но това няма значение. Изглежда всички други също мислят като теб.
— Явно господин Кокрейн не мисли така. Иначе нямаше да ти предложи да се омъжиш за него.
И аз не зная защо го направи — призна си Дейзи, която беше твърде разстроена да мисли какво казва. — Сигурна съм, че не ме обича.
— Тогава защо си приела?
Не можеше да му каже, че е приела предложението на Гай, защото беше сигурна, че няма да получи друго предложение.
— Не всички бракове се градят от любов — отговори Дейзи. — Всъщност привързаността е повече от това, което получават по-голямата част от жените. Много от тях дори прекарват живота си с мъж, когото презират.
— Но това е немислимо. Никоя жена не трябва да го прави.
— Явно не знаеш нищо за това, какво е да си жена. Аз бях по-щастлива от много други.
— Но не чак толкова щастлива, че да отклониш възможността да се позабавляваш малко, преди да дадеш клетва.
— Това не е справедливо! — извика Дейзи. — че нямах намерение да изтървам нещата. Държах се глупаво. — Тя се бореше със сълзите. — Както и да е, сега това наистина няма значение. Гай няма да се
