Тя поклати отрицателно глава. Без да каже нищо повече, седна да се храни. Ядяха в мълчание, което не бе нарушено, докато не събраха съдовете от масата.
— Искам да махна превръзката от главата си — каза тя, след като свършиха.
— Не мисля, че…
— Не искам повече да изглеждам като изрод. Искам да измия косата си. Имам чувството, че главата ми гъмжи от мравки. — Тя млъкна за малко. — Вероятно ще трябва и да я подстрижа. — Чудеше се дали си спомня, че й е казал, че ще я измие вместо нея.
— Ще стопля вода — каза Тайлър и след минути вече беше покрил печката със съдове.
— Искам само да си измия косата — каза Дейзи.
— След това ще имаш нужда от баня.
Не беше искала да го моли, но страшно много искаше да се изкъпе. Помогна му да напълни кофите. Този път беше по-лесно, тъй като можеха да вземат вода от потока.
— Седни — каза Тайлър, когато се приготви за свалянето на превръзката.
Напоследък Дейзи сънуваше кошмари, свързани с външния й вид. Но в същото време се радваше, че няма огледало, в което да се види как изглежда. Тайлър махна превръзката.
— Все още е зачервено — каза той, — но мисля, че няма опасност, ако измием косата ти. Ще те подстрижа.
Дейзи не беше сигурна дали трябва. Досега никой не беше подстригвал косата й, ако не се смята подрязването на връхчетата, но може би беше добре да остави Тайлър да го направи, тъй като и без друго не можеше да види резултата.
— Не я режи повече отколкото трябва.
— Няма.
Дейзи почувства облекчение, когато първите кичури опърлена коса паднаха на пода. Имаше неспокойното усещане, че Тайлър реже твърде нагоре, но кичурите, които паднаха, бяха къси.
— Когато един дълъг около фут кичур падна, тя скочи от стола:
— Ще приличам на момче! — извика, вперила поглед в косата на пода.
— Косата ти ще стига до раменете — успокои я Тайлър.
— Но това е много късо.
Тайлър я хвана за раменете и нежно я привлече обратно на стола.
— Ще израсте. А междувременно можеш да я носиш на кок.
— Неомъжените жени не носят кокове — каза Дейзи.
— Тогава можеш да носиш боне.
— То е за стари жени.
— Ами тогава ходи с дупка, прогорена в косата ти.
С тази прозаична забележка той продължи да реже големи кичури от косата й. Всеки кичур, който падаше на пода, сякаш отнасяше част от нея. Когато Тайлър приключи, тя се чувстваше като остригана овца.
— Ще я измия и след това ще подрежа връхчетата, които съм пропуснал — каза той.
Тя равнодушно чакаше, докато той донесе плитък съд на масата и сипа в него малко вода. Провери я. Явно доволен, донесе сапун и хавлия от рафтовете в ъгъла.
— Нека аз го направя — каза той. — Ти само дръж главата си неподвижна и очите си затворени.
Дейзи се опита да си представи как ще изглежда с къса коса. Всяка картина, която си представяше, я ужасяваше и тя си помисли каква прическа да си прави. Но нямаше смисъл. Дори момичетата по кръчмите не носеха косите си къси.
Усещането на топлата вода, която се излива върху главата й, беше странно, но още по-смущаващи бяха силните пръсти на Тайлър, които нежно втриваха сапуна в кожата. Бяха минали години, откакто майка й беше мила косата й за последен път. Беше забравила колко приятно може да бъде.
Но това беше повече от приятно. Имаше нещо интимно в това да позволи на Тайлър да измие косата й, беше безмълвно съгласие, че между тях има нещо по-особено. Когато грубите му ръце събираха и мачкаха косата й, тя чувстваше как по тялото й от главата до петите минават тръпки. Не осъзнаваше колко е била напрегната, докато Тайлър не започна да масажира врата й в основата на главата. Усещаше как нежният натиск на палеца и показалеца постепенно отпуска напрежението й. Беше чудесно. Осъзна, че той не просто миеше косата й. Той усещаше също така добре напрежението между тях, както и тя.
Внезапно си даде сметка, че той мие косата й вече твърде дълго. А тя се наслаждава и не иска да престане.
Тайлър изплакна косата й, като поливаше главата й с вода. Това развали магията. Той изхвърли съда, който се беше напълнил, и отново изплакна косата и.
— Как изглеждам? — поиска да знае тя.
— Няма да мога да ти кажа, докато не изсъхне. — Той я среса внимателно, за да не докосва белега. След това подряза няколко неравни крайчета. Дейзи чувстваше влажните кичури върху бузите си, докато Тайлър я решеше за втори път. Той се отдръпна леко назад, когато свърши.
— Така ми харесва — каза той. — Подчертава лицето ти. — Хвана един кичур между пръстите си. — Имаш и къдрици.
Просто се опитваше да я накара да се почувства по-добре. Никой мъж не можеше да смята жена с къса къдрава коса за привлекателна.
— Сега можеш да се изкъпеш — каза той.
Дейзи търпеливо изчака да изсипе всички кофи във ваната.
— Ще взема още вода. Аз също искам да се изкъпя.
Дейзи усети нещо да се свива в гърдите й. Чувстваше се облекчена, че Тайлър излиза от хижата.
Остро усети, че довечера ще бъде сама с Тайлър.
Кожата й беше много чувствителна към допира и натиска на пръстите й, които разкопчаваха роклята. Представи си, че са пръстите на Тайлър, и тялото й се сгорещи, разтърсено от неволни спазми, които препускаха необуздано.
Искаше Тайлър да я люби.
Тази мисъл беше още по-шокираща от осъзнаването на факта, че го обича. Но какво си представяше тя? Родителите й постоянно й бяха внушавали, че най-ценното за едно момиче е девствеността. А тя искаше да я отдаде на брадат мъж, който живее в планината и няма и най-малка възможност да се омъжи за него. Би се заклела, че куршумът е засегнал мозъка й.
Дейзи влезе във ваната и се потопи във водата, преди Тайлър да се върне. Чувстваше се страшно уязвима, сякаш завесата е прозрачна. Осъзна, че ръцете й прегръщат собствените й рамене. Почувства се глупаво, но не можеше да изтрие това усещане от ума си. Всеки път, щом се докоснеше, си представяше, че е Тайлър.
Кожата й беше свръхчувствителна. Дори плискането на водата беше причина по тялото й да пробягват тръпки. Зърната на гърдите й се втвърдиха и станаха много чувствителни. Усети някакво нервно вълнение да се надига някъде от корема й. Между краката си усети нещо, което никога преди не беше забелязвала. В продължение на няколко минути на Дейзи й се струваше, че ще изскочи от кожата си.
Дейзи решително отхвърли мисълта за Тайлър и се изправи, за да подсуши тялото си. Нарочно грубо се изтриваше, докато кожата й се зачерви. Правеше всичко възможно да унищожи усещанията, които заплашваха да я извадят извън контрол.
Бързо се облече и пристъпи иззад завесата. Тайлър четеше книга, която остави настрани.
— Искам да ми подрежеш косата — каза й той.
Молбата му я обърка:
— Не зная как.
— Не е трудно. Просто режи, докато стане дълга колкото тази на Зак.
Къдравата кафява коса на Тайлър стигаше до раменете му. Трябваше да отреже горе-долу толкова, колкото той отряза от нейната. Почувства вълна на задоволство, но бързо го отхвърли, засрамена от себе си. Тайлър беше отрязал косата й, защото се налагаше.
— Откога не си стригал косата си? — попита тя.
— От години.
