— По дяволите госпожа Естерхаус и дъщеря й! — каза Гай.
— Амин — добави Дейзи, като с това предизвика една от редките усмивки на Тайлър.
— Повече съм загрижен за теб. Това не е най-подходящият живот за теб — каза Гай.
— Аз съм добре. Имам си палатка и достатъчно одеяла да преживея снежна буря. Ако времето наистина се развали, мога да спя в бараката. А Тайлър е най-добрият готвач в целия Запад.
— Ти готвиш? — каза Гай, сякаш това беше нещо, което само бедните мексиканци могат да нравят.
— Най-добрата храна, която някога сме яли — каза Рио, който се присъедини към групата. — Ще яздиш ли пак? — попита той Дейзи.
— Ти върви с Тайлър. Аз ще отида следващия път.
Тайлър сякаш не искаше да тръгне.
— Какво има? — попита Дейзи. — Боиш се, че не можеш да намериш кравите, ако аз не съм с теб ли? Ще бъде много неприятно, нали? — Тя беше възнаградена с широка искрена усмивка.
— Толкова ще съм засрамен, че ще се върна обратно в Тексас.
— Какво прави той тук? — попита Гай, след като Тайлър и Рио тръгнаха.
— Каза, че се чувства отговорен за моето идване тук и иска да се увери, че ще успея.
— Мислех си, че искаш да си независима.
— Разбира се.
Гай се намръщи.
— Не ми прилича на работник.
— Той е много силен — каза Адора, впечатлена от вида на Тайлър, яхнал коня си, въпреки антипатията й към него. — И красив.
— Каза, че имам нужда от някой, който да ме научи на основните неща в скотовъдството. И е прав. Толкова много научих през последните няколко дни.
— Но ти нямаш нужда от това — каза Гай. — Ако се омъжиш за мен, аз ще се погрижа за всичко вместо теб.
— Но аз не искам никой да се грижи за каквото и да било вместо мен — каза Дейзи. — Нито ти, нито Тайлър или които и да е друг. Обичам сама да съм си господар. Досега не съм съзнавала колко го искам.
— Но не можеш да продължаваш да живееш като скитник — протестираше Адора. — Така никога няма да намериш свестен човек, за който да се омъжиш.
— Аз ще я взема — каза Гай.
— Не съм сигурна, че искам да се омъжвам. Поне за известно време. Хора като госпожа Естерхаус и Джулия винаги ще привличат вниманието към ръста ми или към някоя друга част от мен, която обществото не може да възприеме. Не искам да се извинявам за това, което съм, до края на живота си. Нито искам съпругът ми да го прави вместо мен — каза Дейзи, когато Гай се опита да протестира. — Освен това ми харесва да живея тук. Може би съм създадена да бъда собственичка на ранчо.
— Никоя жена не е създадена да бъде собственичка на ранчо — каза Гай убедено.
— Струва ми се, че работата е много и е трудна — забеляза Адора.
— Вярно е, но мускулите ми свикнаха с язденето, нямам нищо против него. Родителите ми са ми направили мечешка услуга, като са ме научили само как да живея на изток.
— Не можеш ли да управляваш ранчото си от Албакерк? — попита Адора.
— Бих те оставил да го управляваш както си искаш — добави Гай.
— Но скоро ще започнеш да ми казваш какво да правя и да очакваш да го направя — каза Дейзи. — Мъжете са такива.
— Ами Тайлър?
— Той работи за мен. Ако не ми харесва какво прави, или няма да го направи, или ще си замине.
— Има вид на човек, който е тук завинаги — каза Адора.
— Ще си замине — каза Дейзи. Тя никога не бе поставяла това под въпрос, — но дали тя щеше да замине с него? Ще я помоли ли? Но нямаше намерение да казва това на Гай и Адора.
— Тогава ще трябва да се върнеш в града.
— Дотогава смятам да имам собствени работници и да започна да строя нова къща — каза Дейзи. — Това е моята земя и имам намерение да живея тук.
— Но мястото ти не е тук.
— Започвам да си мисля, че тук единствено ми е мястото.
— Значи не възнамеряваш да се връщаш в Албакерк?
— Не зная какво възнамерявам — призна си Дейзи. — След месец или след година мога да променя решението си. Но засега ми харесва да бъда тук. Не смятам да се отказвам.
— И да се омъжиш за мен не е достатъчно? — попита Гай.
— Вече приключих с това.
— Аз не съм се предал. Ще се върна пак.
— Надявам се винаги да бъдеш мой приятел.
— Искам да съм повече от това.
— Гай… — Но Дейзи не успя да довърши изречението. Тайлър неочаквано се появи.
— Крадците са се появили снощи — каза той. — Какво искаш да направим?
— Проследете ги, разбира се, и ми върнете кравите.
— Добре. Ще ми трябва Рио.
— Рио може да остане тук. Аз идвам с теб. Това са моите крави.
— Не можеш! — възкликна Гай. — Ще бъде неприлично.
— Преди каза, че ми вярваш — обърна се Дейзи към Гай. — Не можеш ли отново да ми се довериш?
— Не е заради мен, а заради…
— Интересува ме единствено какво мислят приятелите ми. Никой друг.
Гай се размърда неспокойно пред погледа й, а този на Тайлър беше напрегнат.
— Винаги съм ти вярвал. Знаеш това.
— Аз също — добави Адора. — Но това не значи, че трябва да преследваш крадци. Можеш да пострадаш.
— Мисля, че по-скоро ще изоставят добитъка, отколкото да рискуват да влязат в престрелка — каза Тайлър. — Можете да сте спокойни, че ще я върна здрава и невредима преди падането на нощта. А сега, по-добре да тръгваме.
Нито Адора, нито Гай бяха щастливи от това решение. Тайлър тръгна. Дейзи предположи, че отива да приготви нещата.
— Не се тревожете — каза тя на приятелите си. — Мъжете се състезават един с друг да се грижат за безопасността ми, особено Рио и Тайлър.
— Нямам доверие на тоя мъж — каза Гай.
— Преди бях в безопасност — каза Дейзи, като започна да губи търпение към Гай. — Пак ще бъда в безопасност.
— Но този път ще тръгнеш след крадци.
— Зная. Животът ми никога не е бил толкова вълнуващ.
— Не те разбирам — каза Гай. — Преди не беше такава.
— Аз също не се разбирам.
— Внимавай и ни кажи, ако имаш нужда от нещо — каза Адора. — Каквото и да е. Чувствата ти не са се променили, нали?
Дейзи поклати глава отрицателно:
— Нито пък неговите.
— При нас винаги ще има място за теб, ако искаш да се върнеш — каза Гай.
— Зная. Никога няма да мога да ви се отблагодаря за това, което направихте за мен.
— Не трябва да ни благодариш.
— Време е да тръгваме — каза Адора, като потупа Гай по крака. — Можем да се върнем пак, когато Дейзи хване крадците.
Дейзи гледаше как Гай се отдалечава с тъга, но без съжаление. Тя се почувства наистина облекчена.
