— Зная, че можеш да готвиш, но не зная дали можеш да организираш събирането на животните — отговори тя. — По-добре да видя какво можеш, преди да взема решение.
Дейзи не можеше да отрече чувството на задоволство, което стопли душата й. Досега никога не бе имала властта да казва на някой мъж какво да нрави. Действително се чувстваше като собственичка на това ранчо, като шеф, който отговаря за вземането на решенията.
Беше чудесно!
Трябваше да мисли трезво. Не разбираше от ферми. Тайлър можеше да се справи. Но решението си оставаше нейно. Тя можеше да му каже да си тръгва или да остане.
Разбира се, той ще прави това, което си иска. Тайлър винаги така правеше, но това няма да намали щастието й. Тя се изправи.
— Искам по изгрев да съм вече на седлото.
— Да приготвя ли закуската?
— Разбира се — отговори Рио вместо нея.
— Тогава Хесус трябва да му помогне — каза Дейзи. — Не можеш да очакваш от него да бъде едновременно и готвач, и да работи без помощник.
— Нямам нищо против — отговори момчето.
— За теб добре ли е? — попита тя.
— Разбира се — отговори Тайлър.
— Добре.
— Почакай малко — извика Тайлър, когато Дейзи се запъти към палатката си.
Тя се обърна тъкмо когато той плъзна ръце около нея. Преди да разбере какво става, той я целуна дълго и нежно.
Дейзи си помисли, че сигурно всяка кост от тялото й се е разпаднала. Може да беше заради умората или напрежението, но тя не можеше да стои на собствените си крака. Облегна се на него, а топлината на тялото му проникна в нея. Тя безсрамно се притисна в него с ръце зад врата му.
— Не обичам да си лягам, без да кажа лека нощ — каза Тайлър.
Тя не знаеше как той може да говори толкова небрежно за това, което току-що се случи между тях. Земята сякаш се разклати под краката и с нечовешко усилие тя успя да овладее гласа си:
— Не искам да си мислиш, че с това ще си спечелиш особено отношение.
— Не бих посмял дори да си мечтая за това — каза Тайлър.
Дейзи пусна Тайлър и направи една колеблива крачка към палатката. Цял ден беше успяла да владее чувствата си, но не знаеше колко още ще може. Едно беше да си каже, че ще се държи безразлично като Тайлър; друго — да го направи след такава целувка. Тя събуди спомените от последната им нощ в хижата.
Дейзи влезе в палатката, но половин час по-късно все още не можеше да заспи. Можеше да управлява действията си, но не и чувствата си, а любовта й към Тайлър продължаваше да бъде все така силна. Както Лаура каза, не беше лесно да обичаш мъжете от семейство Рандолф. Дейзи не можеше да си представи някой, който да се осъзнава по-бавно от Тайлър. Тя се чудеше дали изобщо ще разбере, че го обича.
Дейзи яхна коня и обиколи лагера. Трябваше да намери начин да се отблагодари на Грийн и Кордова за това, че й пратиха работници. Никога нямаше да успее да бележи толкова много добитък само за три дни, ако не бяха те. Тя се обърна настрани, докато кастрираха един млад бик. Тайлър й беше казал, че трябва да отдели слабите животни от стадото, да запази само най-добрите бикове и юници за разплод, а останалите да угоява за продажба. Звучеше разумно, но не й харесваше.
В продължение на три дни яздиха рамо до рамо. Беше й трудно да повярва, че това е същият човек, който познаваше от планината. Той разговаряше, и то много. И когато си поискаше, беше почти толкова очарователен колкото Зак. Мъжете щяха да направят всичко, което той поиска. Беше ги чула да казват, че е най-добрият каубой в Ню Мексико.
Гледаше как Тайлър се справя с едно младо биче, което току-що бяха белязали. Животното се изправи на крака разярено. Втурна се към Тайлър, но той просто отстъпи. Рио прегради пътя му с коня си и го отведе настрани от лагера. Тайлър се приближи до нея. Дори дишането му не беше учестено.
— Не зная дали някой ти е казал, но ще трябва да направиш това отново, когато младите телета се родят.
— Боб Грийн каза да не чакам, че имам много говеда, които не са белязани.
— Прав е. Искал е да знаеш. На другата година можеш да си направиш редовен график. Така ще можеш да събираш един постоянен състав от работници.
През последните три дни той само това правеше — даваше й по малко съвети. Постепенно я обучаваше за всичко, което трябваше да знае. Това я дразнеше, но здравият разум й казваше да си мълчи. Трябваше да се учи. Грийн и Кордова също можеха да я научат, но те си имаха собствени грижи.
— Тази есен няма да имаш много млади бикове за продан, но ако продадеш някоя от онези дребни крави, трябва да имаш достатъчно пари да преживееш до следващата година. Нещата ще вървят слабо, докато не дойде младото поколение. Крадците са направили няколко големи нападения над младите животни.
— Мислех си точно за кражбите — каза тя. — Как да ги спра?
— През повечето от времето просто ще караш хората си да яздят и непрестанно да проверяват добитъка. Мисля, че Грийн и Кордова с удоволствие ще ти помогнат. Никой собственик на ранчо не иска наоколо да се въртят крадци на добитък.
Тайлър приближи до едрия си жребец и го яхна. Отиде при Дейзи:
— Готова ли си?
— Къде отиваме този път?
— До един тревист каньон в подножието на планината. Мисля, че там ще открием съвсем малко животни.
Дейзи обърна коня си, за да тръгне с него, но видя облак прах в далечината. Старият страх отново стисна сърцето й. Не знаеше кога ще престане да се бои, че следващият човек, който приближи ранчото, може да е убиецът. Благоразумието й подсказваше, че дори да е все още в Ню Мексико, той няма да дойде в ранчото, когато наоколо има много хора. Все пак тя чувстваше как страхът стяга сърцето й, докато не разбра, че това е двуколка. След няколко минути разпозна Гай и Адора.
— Ти тръгвай. Сега не мога да дойда с теб.
— И аз не мога да тръгна. — Тайлър слезе от коня, върза го за една хвойна и се приготви да чака.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Адора втренчи недружелюбен поглед в Тайлър.
— Виждам, че Дейзи не е сама.
— Мислех, че се учиш как да управляваш хотели — каза Гай.
— Или търсиш златни мини — добави Адора.
— Реших да отложа и двете, докато Дейзи се установи — каза Тайлър, без да се притесни ни най-малко от откритата враждебност на брата и сестрата. — Не мисля, че златото може да избяга.
— Някой може да те изпревари — каза Адора.
— Такъв риск винаги съществува, но едва ли някой може да намери всичкото злато.
С раздразнено сумтене Адора се обърна към Дейзи:
— Дойдохме да видим как се справяш. — Тя се огледа наоколо. — Бих се страхувала да остана тук. Наоколо няма никой.
— Никога не е имало — каза Дейзи. — Би изглеждало странно, ако тук има къщи и хора.
— Това не е подходящо място за теб — каза Гай. — Няма къде да спиш и кой да те придружава.
— Имам Рио.
— Не можеш да имаш мъж за придружител! — възкликна Адора. — Това ще скандализира половината Албакерк.
— Особено госпожа Естерхаус и дъщеря й! — каза Дейзи.
