Каквато и да беше причината му да се върне, очевидно не беше, за да поиска прошка или нещо подобно. Сърцето му беше също толкова кораво както и преди.
— Това спестява обясненията и загрижеността. Сега разбирам.
Кравата се опита да избяга, но Тайлър бързо я върна.
— Какво разбираш? — попита той.
— Че не искаш никой в живота си. Не искаш да си уязвим, не искаш никой да бъде важен за теб. Използвал си отказа на братята си да вложат пари в твоите хотели като извинение да държиш хората на разстояние. Не мислиш, че заслужаваш добрия си късмет. Не си направил нищо, за да заслужиш тези пари. Държиш хотелите за себе си, защото, когато най-накрая ги построиш, те ще бъдат оправданието ти да заемеш мястото си в семейството. Как се справям дотук?
— Разговаряла си много с Лаура.
— Освен това съм живяла дълго време с баща си. Вие много си приличате. Открих, че е можел да изкарва добри пари от ранчото, но беше вманиачен в търсенето на злато.
— Мислиш ли, че и аз съм такъв?
— Не съм сигурна, че това има значение. Може би е вече много късно да се върнеш към нормалния човешки живот. Може би самотата така те е завладяла, че си забравил как да се измъкнеш от нея.
— Много си разсъждавала.
— Имах много време.
Работата в лагера замря, когато те пристигнаха.
— Това е Тайлър Рандолф — каза Дейзи на Рио. — Той гонеше кравите от хълмовете вместо мен. — Останалите мъже в лагера одобрително гледаха Тайлър, когато Дейзи им го представяше.
— Готова ли си да докараме още? — каза Тайлър, когато представянето свърши.
— Готова съм да се връщаш в Албакерк.
— Оставам. Можеш да яздиш с мен или да останеш в лагера. И в двата случая ти вземаш решението. — Той пришпори едрия жребец и тръгна обратно към хълмовете.
— Вярваш ли му? — попита Рио.
— Като на гърмяща змия — каза Дейзи и тръгна след него. — Като си помисля за това, на нея бих вярвала повече. — Искаше й се това да е вярно, но тя, изглежда, му вярваше, независимо че много пъти я бе изоставял.
— Какво, по дяволите, беше всичко това? — попита един от мъжете на Боб Грийн. — Как е успяла да накара един Рандолф да й помага?
— Познаваш ли го? — попита Рио.
— Не него, но зная семейството му. Всеки ги знае. Те са богати като крале и подли като змии. В момента брат му е в Албакерк. Той е стрелец. Този май търси злато.
— Мисля, че вече го е намерил — каза Рио. Погледът му бе обърнат към двамата, които изчезваха в далечината.
Дейзи и Тайлър се прибраха в лагера на здрачаване. Тайлър слезе от коня, помогна на Дейзи да слезе, после взе двата коня и тръгна към корала.
— Човекът знае как да се оправя с крави — забеляза Рио, докато с Дейзи гледаха Тайлър да върви към въженото ограждение за добитъка.
— Израснал е в ранчо в Тексас. Знае всичко за кравите от игла до конец. Мрази ги.
— Не му личи.
— Личи съвсем малко. — Дейзи протегна ръце към огъня. Докато слънцето грееше, беше топло, но след залез стана хладно. Чувстваше се добре край огъня. — Май е по-добре да се залавям с вечерята — каза тя. Преди да е вдигнала и един тиган, се спря. — Рио, иди да се погрижиш за конете вместо Тайлър. Кажи му, че искам да сготви.
Рио изглеждаше скептично настроен:
— Сигурна ли си?
— Само почакай и ще видиш.
След половин час на Рио не му трябваше повече от една хапка, за да се убеди, че Дейзи е знаела какво иска.
— Готвил ли си никога преди? — попита той Тайлър.
— По целия път от Тексас до Уайоминг — отговори Тайлър. — На повечето от местата между двата щата.
На кафявото, изпито лице на Рио се появи усмивка:
— Басирам се, че си събрал много говеда. Какво мислиш за това събиране?
— Бих местил лагера всеки ден, вместо да ги карам към центъра на ранчото. Така ще си спестя време и кравите ще са по-малко уплашени. Те не обичат да ги изкарват от любимите им места.
Рио погледна към Дейзи:
— Какво мислиш?
Струваше й се, че така ще има много излишна работа. Нямаше да последва съвета му толкова бързо, дори и да знаеше много повече от нея за събирането на кравите. Щеше да си помисли. А междувременно й се искаше да му зададе един въпрос:
— Видя ли много добитък по тези хълмове?
— Някои доста добри две- и тригодишни.
— Мислех си, че татко ви кара всяка година да бележите телетата — каза Дейзи на Рио.
— Казах му, че не мога да се справя с всичките сам, но той не ми позволяваше да наема помощници.
— А има крадци — каза Тайлър.
Крадци! Грийн каза, че крадат от него и Кордова. А сега крадяха и от нея.
— Какво да направя?
— Спри ги.
Тя не знаеше как ще стане това. Имаше нужда от помощта на Тайлър, въпреки че не искаше да си го признае. Това ще значи още веднъж да се остави в ръцете му, но някак си не й се стори толкова неприятно, колкото беше очаквала.
— Колко мислиш, че губя?
— Не е възможно да се каже, докато не добием представа за размера на стадото, но аз бих казал, че е хиляди долари.
Дейзи искаше да изругае. Спомни си всичките години, през които майка й бе страдала, защото животът й беше толкова различен от това, което беше очаквала, а всичко е било напразно. Баща й е позволявал на крадците да крадат повече пари, отколкото са необходими, за да живее майка й удобно, и всичко това, защото се е страхувал, че някой може да намери златна мина, която не съществува!
— Познаваш ли добре тези хълмове? — попита Рио.
— През последните три години яздя през тях — отговори Тайлър.
— Защо не дадеш заповед утре?
— По-добре отнеси този въпрос до госпожица Сингъл.
Дейзи би искала да може да откаже предложението, но Рио не би го дал, ако няма основателна причина. Освен това беше ясно, че работниците на Грийн и Кордова уважават Тайлър. Независимо от това дали й харесваше да го признае или не, тя се чувстваше сигурна край него.
— Можем да опитаме — каза тя, като не желаеше да се поддаде още на първия ден от неговото появяване. Тя беше поласкана, че я е последвал, но това беше третият път, когато той неочаквано се появяваше в живота й. Нямаше основание да си мисли, че няма пак да изчезне. Тя го обичаше, но не смяташе да остави любовта да надвие разума.
За първи път тя сама си беше господар и усещането й харесваше. Сега знаеше, че от ранчото могат да се изкарат достатъчно пари. Ако можеше да бележи всичкия си добитък и да наеме двама надеждни работници, които да помагат на Рио, щеше да бъде независима. Ако добре овладееше работата си, след няколко години ще бъде свободна да прави каквото си поиска.
— Не ми ли вярваш? — попита Тайлър.
