влезе в гостната. Не приличаше на приятелка за Дейзи. Те двете бяха напълно противоположни.
— Долорес каза, че сте питали за Дейзи. — Погледът на Адора беше враждебен.
— Не е посещавала снаха ми от два дни. Тревожех се за нея.
— Снаха ви ли помоли да се поинтересувате?
Тайлър почувства, че каквото и да отговореше, щеше да излезе виновен.
— Тя, естествено, е загрижена, както и всички ние.
— Тогава ще й изпратя бележка с обяснение за отсъствието на Дейзи.
— Няма ли да е по-лесно да ми кажете? И без това вече съм тук.
— Не съм сигурна, че Дейзи ще иска вие да знаете.
Тайлър беше объркан. Той беше подготвен за неприветливо отношение, но не и за враждебност:
— Не разбирам.
— Не си и мислех. Вие, изглежда, нищо не разбирате.
Тайлър започваше леко да се ядосва. Омръзнало му беше да го обвиняват за неща, за които не беше виновен.
— Бихте ли ми обяснили какво имате предвид?
— Не мисля, че заслужавате обяснение.
— Дейзи е единственият човек, който може да вземе такова решение. Тъй като тя не е тук и ако не ви е молила да криете това, което знаете, мисля, че трябва да ми кажете.
Адора прекоси няколко пъти стаята, метна му един особено гневен поглед и рязко се завъртя:
— Ти съсипа нейния живот, както и този на брат ми. Тя развали годежа и замина да живее в онова ранчо.
— Но тя няма къща, в която да живее.
— Аз й казах същото, но не ме чу. Изглежда, вие сте й казали, че може да направи всичко, което си поиска, и тя тръгна да го доказва.
— Защо го е направила?
— Защото те обича, глупак такъв! Него ли виждаш? Въпреки че не разбирам, защо те предпочита пред брат ми. Защо не си остана в планината? Тя щеше да се омъжи за Гай и да се опита да бъде щастлива. Не, ти трябваше да се върнеш в Албакерк. Надяваше се, че си се върнал, защото я обичаш. Съсипана беше, когато разбра, че си коравосърдечен и безчувствен.
Тайлър се почувства, сякаш е бил съборен от муле. Здравият разум му казваше, че Адора не може да е права — чудеше се защо всички в Албакерк, с изключение на него, знаят чувствата на Дейзи, — но здравият разум му беше казвал също така да си остане в планината. Тогава го пренебрегна и сега възнамеряваше да направи същото.
— Казвала е, че съм само един мечтател, че се опитвам да и командвам, че по-скоро ще остане стара мома, отколкото да се омъжи за някой като мен.
— И все пак те обича.
— Не звучи разумно.
— Дейзи каза, че любовта не е разумна, че е опасна, но това е част от цялото вълнение.
— Можеш ли да ми го обясниш?
— Не. Сега искам да се върнеш обратно при златните си мини колкото се може по-скоро. Каквото и да правиш, не притеснявай Дейзи. Надявам се, че скоро ще те забрави и ще се омъжи за Гай. Вече липсва на цялото семейство.
— Има ли кой да й помага?
— Да, един човек, който работеше за баща й. Тя ще се оправи. Гай я наглежда. Само си иди. Вече стори достатъчно вреди.
— Тя не разбра ли, когато й казах, че убиецът я преследва?
— Шерифът знае кой е той. Тръгнал е за Монтана. Няма защо да се притеснява от него.
Но докато Тайлър вървеше обратно към хотела, чувствайки се като отрепка, не беше сигурен, че онзи си е заминал. Това нямаше значение. Щеше да види Дейзи. Не можеше да бъде спокоен, като знае, че тя е сама в ранчото. Трябваше да се увери, че е добре. Освен това вече беше разбрал, че не може да живее далеч от нея.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— По тези хълмове има много крави — каза Рио на Дейзи, докато слизаше от коня и вървеше към лагерния огън, — но някои от тях не са белязани.
— Не разбирам — каза Дейзи. Подаде му чаша силно черно кафе, каквото той обичаше.
Хесус, племенникът на стария човек, се приближи, яздейки в бърз тръс.
— Идва един конник — каза той още преди да е слязъл от коня.
Дейзи се стегна. Господин Кокрейн бе казал, че убиецът е напуснал областта, но непознатите ездачи все още я притесняваха. Тя вдигна пушката си. Не беше сигурна дали може да улучи нещо. Рио й беше показал как да я използва само преди два дни, но си мислеше, че никой друг не го знае. Не почувства облекчение, когато видя Боб Грийн да приближава с двама работници.
Грийн слезе от коня и приближи към огъня. Дейзи искаше да му каже да си тръгва, но вместо това му предложи чаша кафе. Той я взе и отпи.
— Съжалявам за баща ти.
— Благодаря.
— Сама ли смяташ да управляваш земите си?
— Да.
— Трябва ти по-добро място за живеене от това — каза той, като посочи палатката.
— Ще построя къщата отново, когато получа пари.
Грийн посегна към джоба на ризата си и извади от там пачка банкноти.
— Това трябва да е достатъчно.
Дейзи не се помръдна:
— Не продавам земята си.
— Не е за земята, а за животните, които продадох.
С всяка минута Дейзи все повече се объркваше:
— Не разбирам.
— Всяка година част от животните на баща ти се смесват с моите. Вместо да ги карам до неговата земя, аз белязвам телетата вместо него и продавам биковете, въпреки че тази година не са толкова много колкото миналата. Мануел Кордова, съседът ви от юг, прави същото нещо. Съжалявам, че толкова закъснях с парите, но снегът ме забави.
Дейзи беше объркана. Спомняше си, че всяка зима отсядаха в хотел. Баща й им казваше, че парите са от вложенията му.
— Трябва да наемеш още двама мъже и да започнеш да ги бележиш — каза Грийн. — Тук имаш говеда, които струват цяло състояние — Той посочи към хълмовете. — Имаш късмет, че не са откраднали голяма част от тях. Мануел и аз се опитахме да накараме баща ти да на позволи да ги бележим вместо него. По дяволите, дори му предложих безплатно да ги събера. Мислех си, че ако конекрадците започнат да крадат говедата му, след това ще се прехвърлят и на моите. — Той ядосано се намръщи. — Старият глупак не искаше дори да стъпим на земята му. Предполагам, мислеше, че искаме да му вземем глупавата мина.
Значи баща й никога не е изкарвал пари от златните си мини или от вложеният си. Всичко, което получаваше, идваше от съседите му. Дейзи почувства в нея да се надига безпомощен гняв. През всичките тези години правеше всичко, което той каже, отнасяше се с него като с крал, а той е лъгал през цялото време.
— Рио и племенникът му ми помагат — каза тя. — Смятаме да започнем белязането утре.
Грийн отново й предложи парите и Дейзи ги прие. Той изля остатъка от кафето си, подаде й чашата и хвана юздите на коня.
— Имаш страшно много стока тука. Няма да се справиш само с един старец и едно момче. Имаш нужда и от ограждение за животните. Мога да ти услужа с двама работници за месец, месец и нещо. Ще прибавя и
