Но тогава той се отдели от мен и бях обхваната от страх, че ще рухна. Ако не ме беше държал, сигурно щях да падна.
Адора втренчено гледаше Дейзи с разширено от удивление очи.
— Подобна целувка не може да се случи с мъж, който само ти се възхищава или ще чака почтително, докато му станеш законна съпруга — каза Дейзи. — Само мъж, който трябва да те има въпреки законите на обществото, въпреки чувството си за чест, въпреки твоите протести, може да те накара да се чувстваш така.
— Преди никога не си била такава.
— Не звуча ли сега глупаво? Татко щеше да ме заключи в стаята ми, докато ми мине. Точно затова не мога да се омъжа за Гай. Той ще очаква тиха, покорна жена. Никога не би разбрал.
— Какво ще направиш с Тайлър?
— Нищо.
— Ако го обичаш, трябва да направиш нещо. Не можеш просто да го оставиш да съсипе живота ти.
— Нямам живот, който да бъде разрушен, но ще си изградя. Отивам в моето ранчо. Тайлър каза, че мога да направя всичко, което си поискам.
— И ти му вярваш?
— Налага се. Да вярвам на него, значи да вярвам в себе си.
— Но ти ще бъдеш сама.
— Зная.
— Аз никога не бих могла да направя нещо подобно. Щях да се страхувам.
— Аз съм ужасена — призна си Дейзи.
— Значи наистина го обичаш, така ли?
Дейзи кимна.
— Тогава той ще се върне при теб. Ако толкова много го обичаш, това е единственото, което може да направи.
Но Дейзи не би се надявала. Не мислеше, че ще издържи още едно разочарование.
— Каза й, че си се върнал, за да се научиш да управляваш хотел? — Лаура гледаше Тайлър учудено, сякаш беше официално признат глупак.
— Какво трябваше да й кажа?
— Всичко друго, но не и това. Учудено съм, че не ти е ударила шамар още тогава.
— Предупредих я за убиеца.
— Обичаш ли я?
Въпросът учуди Тайлър и той мълчеше.
— Не ми казвай, че не си помислял за това. Тя е помислила. Обича те, знаеш го.
— Как… — Тайлър не беше способен да довърши изречението.
— Мога да твърдя това, като съдя само от начина, по който говори за теб. Била е влюбена в теб още преди да я доведеш тук.
Тайлър не знаеше какво да каже. Просто седеше там като огромна статуя.
— Не зная защо мъжете са толкова глупави — оплака се Лаура. — Това прави всичко толкова трудно за жените. — Тя хвърли строг поглед на Хен. — Мъжете от семейство Рандолф са особено твърдоглави.
— Но в края на краищата се научаваме — каза съпругът й.
Строгостта на Лаура се стопи:
— Ти се научи, но не зная за брат ти. — Тя се обърна отново към Тайлър. — Обичаш ли я? Трябва да решиш. Не можеш да я оставиш да се чуди. Тя заслужава да знае, за да може да те забрави, да освободи място за някой друг.
Целият този разговор се развиваше твърде бързо за Тайлър. Той си мислеше, че знае защо се е върнал, но след срещата във фоайето на хотела вече не беше сигурен. След като Гай съобщи за годежа им, сякаш нямаше смисъл да се опитва да разбере.
— Няма значение. Гай Кокрейн каза, че ще обявят годежа си след няколко дни.
— Тя все още те обича.
— Тогава защо се жени за Кокрейн?
— Не мога да ти отговоря, но мисля, че тя ще го стори, ако я попиташ.
— Тя е взела своето решение. Вече каквото и да реша, няма значение.
— Има, ако я обичаш.
— Никога не бих обичал жена, която смята да се омъжва за друг.
— Тогава значи не я обичаш — ядосано каза Лаура. — Ако я обичаше, щеше да тръгнеш след нея, да я молиш да промени решението си, да ти даде последен шанс. Нямаше да има значение какво прави или какво смята да направи тя. Важно е дали те обича.
Мисълта, че може да падне до такова угодническо положение, отвращаваше Тайлър. Никоя жена не заслужаваше такова отстъпление от гордостта. Ако това беше представата на Лаура да бъдеш влюбен, тогава той се радваше, че не му се е случило. Не можеше да разбере как може да се е случило с Хен.
— Безсмислено е да го обсъждаме — каза той сковано. — Утре се връщам. Радвам се, че вие с бебето сте добре. Колко още ще останете тук?
— Още една-две седмици — каза Хен. — Искам да съм сигурен, че Лаура е достатъчно силна да пътува към къщи.
— Няма да мога, когато ме оставяш само за няколко минути — каза Лаура на съпруга си. — Ще ми трябват седмици, за да се науча отново да ходя.
— Ще те занеса на ръце там, където искаш да отидеш.
Тайлър бързо се извини. Чувстваше се неудобно да бъде свидетел на привързаността на Хен към жена му. Караше го да се чувства така, сякаш Хен някак си е изгубил управлението. Това беше нещо, от което се боеше. Не можеше да управлява света около себе си, но можеше да управлява своя живот. От онзи ден в плевнята, когато баща му го намери да плаче, гордостта беше единствената постоянна величина в живота му. Той ревниво я пазеше, беше изградил в душата си стена, така че нищо не можеше да проникне вътре. Беше се държал за нея; през последните години във Вирджиния, когато се преместиха в Тексас, когато майка му умря, както и през ужасните години, преди Джордж да се върне.
Сега Лаура му казваше, че трябва да я разкъса, да стане уязвим отново към всички чувства, които почти го бяха унищожили. Не можеше да го направи.
Ако се влюби в Дейзи по начина, по който Лаура мислеше, че трябва, щеше да бъде безполезен. Нямаше да може да работи. Всички щяха да го съжаляват и да се опитват да се възползват от него. Никой няма да зависи от него, защото той няма да има контрол над собствения си живот.
Беше опасно близко до това. Знаеше, че Дейзи ще се омъжи за друг мъж, но не напущаше града. Дори по-зле — възнамеряваше да остане и по-дълго. Не можеше да отиде при Дейзи и да я моли да не се омъжва за Кокрейн, но не можеше и да си тръгне, докато не види, че се е омъжила. Докато не стане жена на Гай, винаги имаше надежда.
Значи беше влюбен, точно така дълбоко и глупаво, както Лаура би желала. Само че не се чувстваше добре. Чудеше се дали Дейзи се чувства по-добре.
Тайлър се прокле за това, че е такъв голям глупак. Каза си, че трябва да се обърне и да се върне в хотела колкото се може по-скоро. Каза си, че е трябвало да замине обратно в планината в мига, в които Гай му каза за годежа им. Каза си, че е най-големият глупак в Ню Мексико, въпреки това не намали крачка нито пък се поколеба, когато приближи дома на Кокрейн.
Чул беше, че Регис Кокрейн е най-уважаваният човек в града. И този, от когото най-много се страхуват. Гай щеше да направи всичко, което баща му нареди.
Не можеше да спи спокойно, когато хора като тях контролираха Дейзи. Той трябваше да разбере защо тя не беше идвала в хотела през последните два дни.
Вкъщи нямаше никой освен Адора. Той беше изненадан от дребничката, колеблива брюнетка, която
