— Аз вече бях там — каза Дейзи.
— Това е само мечта. Не бих искала да ме насилва, но би било вълнуващо, ако е толкова луд по мен, че не може да се владее. Сякаш и ти искаш същото нещо.
— Така е, но мисля, че се срамувам да го призная.
— Зная, че Гай не е от романтичните мъже — каза Адора. — Много прилича на татко, но наистина ти се възхищава. Ще бъде добър съпруг.
— Защо ми се възхищава? — искаше да знае Дейзи.
— Мисля, че е, защото си умна — отговори Адора. — Гай не е много по четенето. Впечатлен е от това, че можеш да четеш всичките тези книги да ги разбираш.
Дейзи искаше да чуе нещо за очите си, за устните си, дори за гърдите си. Не искаше да слуша за книги.
— Би ли искала да се омъжиш за някой, който се възхищава на ума ти?
— Не бъди глупава. Аз не съм умна — каза Адора.
— Не е вярно. Просто не използваш ума си.
— Мъжете не харесват жени, които мислят самостоятелно.
— Искат да се грижат за нас. Това се предполага, че трябва да правят. Не бих искала да се издържам сама. Няма да зная откъде да започна.
Дейзи също не искаше, но нещо я караше да опита. Не искаше съпругът й да отдели част от живота си и да й каже да не се бърка там.
— Колкото до това, че искам мъжът да бъде толкова луд по мен, че да не може да се контролира, мисля си, че в действителност не би ми харесало. Един мъж трябва да уважава жена си така, както Гай уважава теб. Той никога не би си помислил да те насилва. Как иначе би те погледнал в лицето на другия ден?
— Мисля, че просто си разстроена от това, че си била отмъкната в планината от един красив мъж.
— Откъде знаеш, че е красив? Никога не си го виждала.
— Нямаше да говориш толкова много за него, ако не беше красив — каза Адора, като прегърна приятелката си. — Щом е брат на Хен Рандолф, трябва да е божествен. Защо ходиш там през цялото време?
— За да стоя при Лаура, която се възстановява след раждането. Тя не познава никого в Албакерк.
— Понякога си мисля, че я харесваш повече от мен.
— Никога нима да харесвам друга повече от теб — каза Дейзи, като горещо прегърна приятелката си. — Ти си направо чудесна. — Дейзи продължаваше да я прегръща. — Не зная защо ме харесваш. Аз съм толкова неблагодарна и вечно оплакваща се.
— Не, не си. Просто си имала ужасно преживяване. Но отсега нататък всичко ще се нареди чудесно. Ще видиш. Всичко, което трябва да направиш, е да се омъжиш за Гай.
Всичко, което трябвало да направи, е да се омъжи за Гай и нещата ще бъдат наред!
Но защо тогава изпитваше такова нежелание? Преди смъртта на баща й това беше всичко, което искаше. Беше глупаво сега да се опъва. Не се самозаблуждаваше — всичко беше заради Тайлър. Защо не можеше да приеме, че той няма да се върне?
Дейзи изпусна дълбока въздишка. Времето им в хижата беше изтекло. Беше преживяла повече от много жени, много повече от Адора, която щеше да се омъжи за някой много подходящ млад мъж, без дори и невинно да пофлиртува преди това.
Беше време Дейзи да порасне. Тайлър бе казал, че тя може да направи всичко, което поиска, стига да реши. Той нямаше предвид женитбата с Гай, но тя трябваше да направи точно това. Харесваше Гай. Не го обичаше, но можеше да се научи. Майка й се беше омъжила по любов и това я беше убило. Дейзи се беше заклела, че с нея няма да се случи така. Сега имаше възможност да си осигури точно онзи живот, който винаги беше искала.
— Утре ще поговоря с Гай — каза Дейзи. — Искам да изчакам няколко дни, в случай че роднините на татко отговорят на обявата ми. Не искам да чуят за неговата смърт и моята сватба в една и съща седмица.
— Сигурна ли си?
— Да. Лаура ми каза, че е най-добре да преодоляваш трудностите бързо, така само ще улесниш нещата.
— Нямам търпение да кажа на мама.
Дейзи реши, че ще се почувства много по-добре, след като нещата се уталожат, и даде цел и посока на живота си. Женитбата с Гай ще й осигури точно тази посока.
Беше позволила на Тайлър да я обърка. Предполагаше, че това се случва с много млади жени, особено с такива, които нямат семейство. Имаше късмет, че съществуваха семейство Кокрейн. Без тях можеше да направи нещо ужасно глупаво.
Дейзи прикри очи от слънцето, докато тя и Гай приближаваха към хотела. Чудеше се защо няма дървета по площада. През лятото щяха да са много полезни, по-полезни от оградата от колове. Очакваше посещението при Лаура, но дори то не можеше да спре мрачните й предчувствия. Знаеше, че е време да престане да отказва да се изправи срещу действителността, но се опасяваше от срещата с обществото на Албакерк. Веднага щом остави Гай да обяви годежа, ще бъде обсадена от доброжелатели.
Дейзи се чудеше дали всички бъдещи булки са толкова нервни.
— Виждам госпожа Естерхаус и дъщеря й, Джулия Мадиган, да вървят към нас — прошепна й Гай. — Нейният съпруг е един от татковите партньори в банката. Съпругът на Джулия се занимава с продажба на едро. Щом се оженим, ще си постоянно в тяхната компания.
На Дейзи не й трябваше много, за да разбере, че госпожа Естерхаус и нейната дребна дъщеря не я одобряваха.
— Чухме за смъртта на баща ви — каза госпожа Естерхаус веднага щом Гай ги представи. — Такъв удар. Зная, че сте съсипана. След това, което онези ужасии мъже са направили, мисля, че е много смело да излизате.
Дейзи трябваше да притисне дясната си ръка до тялото, за да не докосне с нея главата си. Беше събрала косата си в здрав кок и я беше скрила под шапката. Госпожа Естерхаус не можеше да види кока или белега. Нямаше нужда да ги споменава, освен ако не искаше да бъде нелюбезна.
— Трябва да е ужасно да сте сама на хотел — каза Джулия.
— Дейзи е със сестра ми — отговори Гай.
Дейзи трябваше да потисне желанието си да каже на Гай да не бъде наивен. Джулия просто се опитваше да разбере къде е отседнала.
— Семейство Кокрейн се държат чудесно с мен — каза тя. Беше пуснала ръката на Гай и стискаше здраво пръсти под ресните на шала си. — Чакам да получа новини от семейството на баща си, преди да реша какво да правя.
Дейзи не знаеше защо каза това. Беше послушала съвета на Лаура и даде обяви във всички вестници в Ню Йорк и Филаделфия, но не очакваше никой да й се обади. Беше го казала само защото тези жени я гледаха отвисоко.
— Не знаех, че имате семейство — каза госпожа Естерхаус.
— Естествено, не ги виждам често, откакто татко дойде в Ню Мексико.
— Семейството на Дейзи е много известно в Ню Йорк и Филаделфия — каза Гай. — Мама казва, че сигурно ще искат да се върне при тях. Но ние трябва да направим всичко възможно, за да я убедим да остане с нас, нали?
— Разбира се — каза Джулия Мадиган с мазна усмивка. — Може би ще убедите някои от братовчедите си да се преместят в Албакерк. Толкова обичам високи мъже. — Тя се приближи до Гай и погледна нагоре към него, сякаш искаше да покаже колко е дребничка.
Дейзи почувства силно желание да удари Джулия Мадиган в лицето с единия от свитите си юмруци, скрити под шала. Тя беше учудена от силата на гнева, който я прониза. Никога не бе реагирала така остро
