ядоса за това, че я е оставил. Трябваше да направи нещо.
С цялата бързина, на която беше способна, тя намъкна дрехите си. Безсмислено беше да си мисли за оседлаване на коня. Те ще минат покрай нея, преди да е успяла дори да намести седлото. Притича до него, но докато взимаше пушката, се сети, че Рио й е казвал да използва ловджийската пушка, ако е абсолютно наложително да спре някого.
Тя вдигна пушката, бръкна за няколко патрона в торбичките на седлото и се втурна навън от лагера им. Дирята минаваше на около стотина ярда от мястото, където бяха спали. Тя я достигна точно когато Тайлър профучаваше край нея, подкарал животните пред себе си като пиян каубой, който отива в града в събота вечер. Знаеше, че крадците ще го следват отблизо.
Никога преди не се беше изправяла пред престъпници, но сега трябваше да им попречи да хванат Тайлър. Той имаше известна преднина, но нямаше да може да я запази без да изостави говедата. Тя коленичи на земята точно навреме, за да види двамата крадци да се подават иззад един завой далече напред. Беше безсмислено да ги предупреждава, че ще стреля, ако не спрат. Нямаше дори да я чуят.
Тя вдигна пушката на рамо и се прицели. Когато крадците приближиха на около двадесет и пет ярда, тя дръпна спусъка. Случиха се две неща.
Конете на крадците рязко спряха, изправиха се и отстъпиха, като цвилеха от болка и изненада. Крадците, неподготвени за изненадващо нападение, изгубиха контрол над животните си.
Откатът на пушката простря Дейзи на земята. Чак тогава тя си спомни, че Рио я бе предупреждавал, че пушката рита. Като се опита да се съвземе, тя опипа наоколо за пушката и се подпря на малко борче. Втори изстрел напълни крадците с още олово.
Преди да може да отвори пушката, да изкара празните гилзи, да се пресегне за още патрони към торбичката и да ги сложи в празния патронник, пушечен изстрел разцепи въздуха. Единият от крадците увисна на седлото. Още един изстрел събори другия крадец на земята.
Тайлър прехвърча с коня покрай нея.
Дейзи се изправи на крака. Докато стигне до падналите мъже, Тайлър ги беше разоръжил. Единият беше прострелян в рамото, другият — в крака.
— Не са много добри изстрели — каза той. — Ако аз бях Хен, и двамата да са мъртви.
— Какво ще правим с тях?
— Ще ги закараме на шерифа в Албакерк.
Дейзи държеше конете, докато Тайлър качи мъжете и ги върза за седлата им. Тя дори успя да сдържи езика си, докато му помагаше да развали лагера. Но след като тръгнаха по пътя, с крадците и кравите пред тях, тя повече не можеше да сдържа гнева си:
— Защо тръгна сам?
Тайлър не се опита да избегне погледа й, макар да знаеше, че тя ще избухне всеки момент.
— Не исках да пострадаш.
— Ами ако те хванеха в каньона?
— Щях да се измъкна със стрелба.
— Не се справи особено добре, когато се втурна насам.
— Бях се отправил към един тесен проход на около две мили от тук. Там щях да ги задържа.
— И да ме оставиш тук? Как щях да премина аз?
Нямаше да й хареса отговорът му:
— Ти трябваше да чакаш, докато се върна да те взема.
Тя му метна гневен поглед, очите й святкаха:
— И как щях да разбера това? Ти не ми каза!
— Ако ти бях казал, нямаше да седиш там.
— Това не е причина. — Гневът на Дейзи избухна като гейзер. — Това са моите говеда. Всяко решение трябва да бъде мое.
— Но ти не знаеш как да се биеш с крадци на добитък. Едва не се уби с тази пушка.
— Това е извън темата. Нямаш право да взимаш решения вместо мен. Вече не съм ранена и не съм ти пациент.
Типично за жените. Остави я да премине през някоя опасност и тя вече не е от значение. Не разбираше ли тя, че той е съгласен да понесе гняв, стотици пъти по-голям от този, но да не допусне да бъде убита? Не защото не й беше казал.
— Не можех да поема такъв риск.
— Знаеш ли защо реших да не се омъжвам за Гай?
Тя нямаше представа колко ревнува той от Гай Кокрейн. Дори и сега Тайлър чувстваше, че част от Дейзи харесва Гай повече, отколкото него. Той си мислеше, че като обичаш някой, искаш да се ожениш за него. С неговите братя така беше станало. Не разбираше защо и с Дейзи не става така. С него беше точно така. Затова беше слязъл от планината и толкова упорито се опитваше да я разбере.
— Ти не го обичаш — отговори Тайлър.
— Той искаше да взима всички решения вместо мен. Би очаквал да бъда образцова жена. Да си стоя вкъщи, да имам деца и да управлявам домакинството, но да не се занимавам с неговите дела или с онова, което той прави извън дома. И най-важното — щеше да очаква от мен да нямам мнение.
Тайлър не искаше да задушава духа й или да я държи постоянно боса и бременна. Но тя явно не разбираше, че крадците няма да я оставят. Беше си мислил, че след като са стреляли по нея и са изгорили къщата й, тя вече се е убедила в това.
— Не разбирам…
— Никога не си разбирал. Мислиш си, че само защото вземаш присърце моите интереси, за теб е различно. Но не е. Баща ми правеше същото — не разбирах до каква степен, докато не го убиха, — но повече няма да търпя подобно нещо.
Тайлър спря коня си и изчака Дейзи да се изравни с него. Тясната пътека ги сближи толкова, че коленете им почти се триеха един в друг.
— Може би аз, баща ти и Гай имаме повече общи неща, отколкото ми се иска — каза той.
— Не разбирам как можеш да кажеш подобно нещо.
— Не се опитвам да защитя баща ти или Гай, но един мъж знае, че се предполага той да се грижи за жената. Не че си мисли, че тя не може да се справи сама или че не е достатъчно умна. Просто това му е работата. Ако не го прави, няма да е мъж.
— Братята ти това ли правят?
Той се изсмя:
— Всичките. Трябва да чуеш мненията на Фърн и Лаура по въпроса. — Той стана сериозен. — Може би се престараваме, защото баща ни изобщо не се стараеше. Майка ми искаше всичката грижа и защита, които ги не искаш. Не ги получи и това я уби. Предполагам, че затова сме свръхвнимателни.
— Съжалявам за майка ти — каза Дейзи, която това неочаквано разкритие я беше отклонило от темата, — но не съм като нея.
Тя не разбираше. Не виждаше. Толкова беше заслепена от един-единствен страх, че не виждаше нищо друго. Може би същото се отнасяше и за него.
— Но аз зная повече от теб за толкова други неща.
— Зная. И оценявам, че си губиш времето да ми помагаш, но това не означава, че искам да ти предам живота си. Говори с мен, обяснявай ми, опитай се да ме убедиш, че си прав.
— Никога не ме слушаш.
— А ти някога слушал ли си ме?
Той си мислеше, че я слуша. Но дали наистина я слушаше, или просто чуваше това, което иска да чуе? Ако слуша Хен, той от години прави именно това.
По-добре да разбере дали иска да се ожени за Дейзи. Тя беше абсолютно против това да се омъжи за човек, който ще се опита да я командва. И все пак той не искаше да я остави на свобода, докато не се увери, че е в безопасност. Някъде трябваше да съществува равновесие между двете крайности. Хен и Лаура го бяха намерили. Също и Айрис, и Монти. И той можеше. Ако не го направеше, щеше да изгуби Дейзи.
— Помниш само моментите, когато не съм те послушала — каза Дейзи. — Забравяш стотиците пъти, когато съм правила точно това, което ми кажеш.
