се като сън. Ранчото и Тайлър представляваха действителността. Трябваше да се държи за нея. Това ще й даде възможност да се оттегли някъде, ако всичко друго се разпадне.
— Наистина не е необходимо да ходим до ранчото — каза Дейзи, като стана. — Мога да ти кажа всичко, което ти е необходимо.
— Не бих могъл да поема тази отговорност, докато не ми покажеш точно какво искаш. Може да те няма с години.
Така че Дейзи остави Гай да я придружи до закритата кола. Тя би предпочела двуколка. Не обичаше да бъде затваряна. Днес тази кола представляваше живота, който би водила като негова съпруга. Не съжаляваше, че му е отказала. С него никога не би могла да бъде щастлива. Чудеше се как не е разбрала това още от самото начало.
Може би защо винаги е очаквала, че ще се омъжи. Гледаше на женитбата с Гай като на възможност да бъде свободна, но Тайлър й беше показал какво значи истинска свобода.
Вярно, той постоянно й казваше какво да прави и често пренебрегваше желанията й, дори заповедите й, но това винаги е било заради безопасността и доброто й, точно както Хен правеше за Лаура. Тя обвиняваше Тайлър, че забравя колко пъти е правила точно това, което е казвал, но самата тя беше виновна, защото забравяше колко пъти той е пренебрегвал собствените си интереси, за да се грижи за нея. Беше й дал кътче от хижата си, безброй много часове от времето си, беше й посветил голяма част от мислите си. Носеше й топла вода за банята, грижеше се за нейното сърне, хвана крадците на добитъка й, напусна участъка си, за да й помага в ранчото, дори рискува живота си, за да я защити от убийците.
Дейзи се почувства крайно глупава. Как можеше да не разбере колко много е дал той от себе си, повече, отколкото тя се опасяваше да не изгуби?
Чувстваше се зле. Страхуваше се. Беше направила всичко, което е по силите й, да го прогони. Най- после може да е успяла.
— Реши ли колко ще стоиш в Ню Йорк? — попита Гай. Той седеше в колата до нея. Един от слугите на Кокрейнови караше конете.
Не искаше да разговаря с Гай. Имаше нужда от време да си помисли. Искаше да види Тайлър.
— Чичо мисли, че трябва да се срещна със семейството на майка си, преди да реша. Може най-накрая да се върна пак тук, за да избягам от всичките си роднини.
Тя не се шегуваше. Чичо й вече се опитваше да подрежда живота й. Очакваше, че семейството на майка й ще направи същото.
Установи, че мисли за Тайлър като за убежище. Имаше едно ужасно чувство, че ще й е много по-трудно като богата млада жена с много роднини, готови да помагат, отколкото като бедна жена.
— Иска ми се да си помислиш отново — каза Гай. — Ню Йорк не е като Албакерк.
— Ако там не съм щастлива, мога да отида никъде другаде.
— Да се върнеш тук?
Тя не знаеше. Думите на Адора отекваха в главата й: „Не мога да си представя, че няма да вярвам на съпруга си, така както ти не вярваш на Тайлър.“ Нима тя наистина не вярваше на Тайлър и ако беше така, защо не можеше да му повери щастието си така изцяло, както му беше поверила живота си?
Без предупреждение Гай се обърна към нея и взе ръцете й:
— Омъжи се за мен — настоятелно каза той. — Аз ще те заведа навсякъде където поискаш. Можем да живеем в Ню Йорк или да пътуваме в чужбина. Всичко, което поискаш. Само трябва да кажеш.
— Гай, вече ти казах, че…
— Зная какво каза, но грешиш. Аз наистина те обичам. И зная, че ти също ще ме обикнеш. Ще се постарая да ме обикнеш.
Тя се опита да измъкне ръцете си от тези на Гай, но той здраво ги държеше.
— Не бъди глупав, Гай. Знаеш, че баща ти очаква ти да поемеш нещата тук. Ти вече въртиш половината от работата му. Приятелите ти са тук. Всичко, което обичаш, е тук. Навсякъде другаде ще бъдеш нещастен.
— Няма да съм нещастен, докато съм с теб.
Той се опита да я прегърне, но Дейзи лесно го възпря. Тя беше по-едра от него и след седмиците, прекарани на седлото, беше станала по-силна.
— Не ме обичаш — каза тя. — Самоубеждаваш се, че е така.
— Как можеш да го кажеш, след като продължавам да ти повтарям, че те обичам?
— Защото зная какво значи да обичаш — каза Дейзи. Най-накрая се принуди да му каже това, което се опитваше да скрие от него.
— За Тайлър Рандолф ли говориш?
— Да.
— Но ти каза, че няма да се омъжиш за него.
— Няма, но той ме обича и ми го показва по начини, за които ти дори не си сънувал.
— Как?
Дейзи не знаеше откъде да започне:
— Бих могла да ти кажа за седмицата, през която той се грижеше за мен, постави нуждите и удобството ми над своите или тези на брат си. Но едва след като заряза търсенето на злато, за да ми помага в ранчото, аз осъзнах колко много ме обича. Изостави нещо, което е било негова амбиции в продължение на три години, за да ми помага.
— Мога да променя целия си живот заради теб — започна да спори Гай.
— Свикнал е да взема решения, без да се съобразява с никой, но цели две седмици успя да се въздържи да не ми каже дори веднъж какво да правя.
— Никога не съм ти казвал какво да правиш.
— И никога не ме докосна, въпреки че отчаяно искаше да ме люби.
— Не бих си и помислил да те насилвам.
— Когато ме погледне или изрече името ми, това е като ласка. Има нещо особено в гласа му, в очите му, в начина, по който ме докосва. Никой мъж досега не ме е докосвал така.
— Мисля, че каза, че той никога…
— Никога не би приел отказ. Казва, че ще чака деня, в който ще бъда негова жена.
— Аз също съм го правил — каза Гай.
— Съжалявам, Гай, но не те обичам. Няма да ти бъда добра жена. Знам, че би направил всичко за мен, но малко след като се оженим, ти ще искаш да правиш това, което си правил и преди, да мислиш и да чувстваш нещата така, както преди. Не искам да се променяш заради мен. Искам да намериш жена, която ще те обича такъв, какъвто си.
Гай стисна още по-силно ръцете й:
— Защо не ми повярваш, че те обичам?
— Гай, казах ги…
— Не можеш да обичаш Тайлър Рандолф повече от мен. Въпреки че семейството му е богато, той не е нищо друго, освен планински човек. Не можеш да имаш нищо общо с него.
— Няма смисъл да го обсъждаме повече. Не трябваше да идвам с теб. Хайде да ходим в ранчото, да видим това, което трябва, и да се връщаме в града.
— Не разбирам защо не искаш да се омъжиш за мен.
— Опитвах се да ти обясня. Ти просто отказваш да разбереш.
— Много добре разбирам — каза Гай. — Ти не си с всичкия си. Не мога да те оставя да направиш нещо, за което ще съжаляваш.
— Гай, няма да се омъжа за Тайлър. Заминавам за Ню Йорк.
— Още по-зле. Мястото ти не е там. Чичо ти ще те накара да се омъжиш за някой богат негов приятел, който изобщо няма да те разбира.
— Сега вече ти се държиш глупаво.
Гай пусна ръката й и се облегна на възглавниците на седалката. Всички емоции, които придружаваха молбата му, изчезнаха внезапно. Той изглеждаше почти спокоен:
— Съжалявам, че ще трябва да направя това, но ти сама си го изпроси.
— Какво съм си изпросила? Гай, думите ти нямат смисъл.
