да застане лице в лице с Джеф, преди децата да са излезли от стаята. — Сега…
Почувства, че още веднъж близостта на Джеф й влияе със страшна сила. Трябваше веднага да си тръгне, ако искаше в главата й да остане някаква разумна мисъл. Надяваше се да го направи, без да изглежда, сякаш бяга. Не беше забелязала до този момент ръката на Джеф. Беше отрязана точно над лакътя. През изминалите четиринайсет години червенината от белега беше изчезнала.
— Какво, по дяволите, ви накара да слезете на този етаж? — попита тя, като отмести поглед от ръката на Джеф към лицето му. Не искаше да се преструва, че не е видяла ръката му, но и не искаше той да си помисли, че показва по-голям от обичайния интерес.
Погледите им се срещнаха. Двамата приличаха на дуелиращи се, с готови саби в ръцете, като всеки един изчакваше другия да направи първата стъпка.
— Мисля, че Еси обясни положението доста добре — каза той. — Трябваше да се изкъпя.
— Но да слезете долу полуоблечен…
— Имах намерение да се върна на горния етаж, преди момичетата да са се появили. Това е единствената риза, с която разполагам, преди счетоводителят да ми донесе някои други дрехи.
— Можехте да останете горе, докато той се върне. Можехте да изпратите да ме повикат. Можехте да направите поне десетина други неща, вместо да накарате почти половината от момичетата да изпаднат в истерия.
— Няма им нищо. Те просто се забавляваха.
— Разбирам. Но все пак вие накарахте някои от тях да се развълнуват прекалено много, особено Бети Сю.
— Кой? Тази малка крава?
— Настоявам да си подбирате думите — каза Ваялид.
— По-добре ли е, ако кажа „онази малка кучка“?
Ваялид пое дълбоко въздух и започна да брои до десет, надявайки се, че ще се сдържи да не избухне. Но стигна само до четири.
— Не! Бих предпочела да се приберете в стаята си и да не излизате оттам, докато карантината не свърши.
— Не мога да направя това. Докато се къпя, вие можете да си помислите за второто си най-желано нещо.
— След като създадохте толкова много безредици, предполагам, че сте се отказали да влизате в банята?
— Аз все още мириша на лошо.
Ваялид не можеше да откаже на този човек да ползва банята. Боже господи, не беше помислила за това.
— Но това са ваните на момичетата. — Усети, че думите й звучаха глупаво, но това беше единственото нещо, което можеше да каже в момента.
— Имате ли някакви други вани? — попита Джеф.
— Не.
— Вие самата използвате ли ги?
— Разбира се. Аз живея тук.
— Както и аз. Не мисля, че след мен ще останат някакви гадни мъжки микроби, но обещавам да измия ваната внимателно, след като свърша.
— Не ставайте смешен.
Нямам такова намерение. — Джеф беше сериозен. — Имате ли някакви хавлии? А може би от мен се очаква да бягам нагоре-надолу по етажите, докато изсъхна?
Ваялид се чудеше защо си беше помислила, че този мъж може да влага разум в някои неща. Тя отиде до един шкаф, извади две хавлии и му ги хвърли.
— Смятате ли, че тези ще ви стигнат?
— Ще ви се обадя, ако имам нужда от още.
— Няма да ви чуя, защото ще бъда долу.
— Съветвам ви да останете. Следващия път може и да изляза гол от банята.
Ваялид си наложи да не му отговори веднага. Явно той просто си правеше шеги с нея.
— Сигурна съм, че не сте имали намерение да изплашите момичетата. Но както виждате, те са твърде впечатлителни на тази възраст.
— По-скоро бих казал глупави. Никой мъж не би се държал така, ако видеше гола жена да излиза от банята.
— Но пък и никоя жена не би излязла полугола от банята.
В очите му се видя, че пробягва дяволита светлинка.
— Аз пък познавам някои, които биха излезли така, както майка ги е родила.
Ваялид знаеше, че се е изчервила.
— Може би трябваше да кажа „дама“.
Джеф се усмихна.
— Мисля, че е редно да се изкъпя, преди да съм скандализирал още някой друг. Можете ли да държите момичетата за известно време на долния етаж? Или може би ще е по-добре да се заключа?
— За мен ще е най-добре да се върнете на горния етаж колкото е възможно по-бързо. Ако имате нужда от нещо… — Тя не довърши изречението си. Само мисълта, че в това състояние той би могъл да я накара нещо, я караше да се изчервява.
— Ще ми се притечете ли на помощ? Не? Може би ако първо си затворите очите?
Ваялид си наложи да си тръгне. Не можеше да има доверие в себе си, ако останеше дори и една минута още при Джеф. Не можеше да разбере как ставаше така, че когато я дразнеше, губеше контрол, но в този момент беше на ръба да го загуби напълно.
— Бети Сю се държа така, защото искаше да е гадна — каза Аурелия в момента, в който Ваялид влезе в стаята.
— Тя винаги прави такива неща — обади се Джулиет.
— Каза, че татко никога няма да дойде — каза Еси. — Че той не бил нищо друго, освен един стар трапер, който имал късмет, че попаднал на злато, когато поставял капани за бобри в гората. Но не е вярно, госпожице Гудуин. Татко отива на работа в службата точно както този господин.
— Господин Рандолф — уточни Ваялид.
— И освен това той каза, че татко ще дойде да ме види. Бети Сю не е права, тази проста, стара коза.
— Слушайте, момичета. Ще се наложи господин Рандолф да бъде тук още няколко дни. Не можем да позволим това, което стана тази сутрин, да се случва всеки път, когато той реши да използва банята. Трябва да ми помогнете.
— Как?
На Ваялид й се искаше да знае как. Не си правеше илюзии, че Джеф би могъл да се сработи с момичетата повече отколкото с нея.
— Бих искала една от вас да го наблюдава. Известете ме, когато той има намерение да слезе долу. И преди всичко не обръщайте внимание на онова, което ви казва Бети Сю или някое друго момиче. Точно сега те са твърде възбудени, за да мислят, преди да говорят.
— Госпожице Гудуин.
Едно от по-големите момичета беше застанало най-отгоре на стълбите и оглеждаше целия салон, за да види дали господин Рандолф не е наблизо.
— Не искам никоя от вас да идва тук, докато аз не ви кажа.
— Нося ви бележка от госпожица Сетъл. Бет каза, че ще искате да я видите веднага.
— Благодаря ти, Корина. А сега веднага се върни при другите. Кажи на Бет, ако има други съобщения, да ги донесе самата тя.
— Добре, госпожице Гудуин.
Ваялид наблюдаваше момичето, докато то не тръгна надолу по стълбите. После, вместо да се върне в стаята на близначките, отвори писмото, което беше кратко и точно:
