тук.
— Тогава нямаш нужда от мен — каза Джеф и се приготви да продължи с работата си.
— Той ще бъде далеч. Ще ни сложат на балкона, а той е ужасно висок. Страх ме е да излизам на балкона.
— Тогава се дръж за ръката на госпожица Гудуин. — Еси не помръдна от мястото си и Джеф каза: — По-добре върви да се облечеш, за да не закъснееш.
— Вече съм облечена — отвърна тя, влезе в стаята и направи пирует, за да му покаже роклята си.
Джеф си каза, че ще трябва да внимава повече какво говори. Ако беше казал подобно нещо на жена, с която току-що бе прекарал доста време, да се приготви да бъде забелязана, тя вероятно би се ядосала толкова много, че да разкъса документите му на парченца.
— Много си хубава. Сигурен съм, че баща ти ще се гордее с теб.
— Той ще дойде утре.
— Вече ми го каза. А сега ще е най-добре да се върнеш долу. Скоро ще стане време за службата.
— Сигурен ли си, че няма да дойдеш? — попита друго гласче. Беше Аурелия. До ангелското й личице се виждаше това на сестра й Джулиет.
— Вие двете какво правите тук?
— Дойдохме да видим дали ще дойдеш за службата.
— Вече казах на госпожица Гудуин, че няма да дойда.
Близначките изглеждаха много доволни.
— Добре.
Джеф моментално почувства тревога. Нещо му подсказа, че наближава опасност.
— И какво толкова му е доброто?
— И ние не искаме да ходим на службата. Госпожица Гудуин каза, че ако не дойдеш, можем да останем при теб.
Изнудване. Ваялид го удряше със собствените му камъни. Ако тези две фурии останеха при него, той нямаше да има нито минутка спокойствие.
— Бети Сю също не иска да ходи.
Страхотно! Ако тези трите бъдеха оставени сами само за един час, последствията можеха сложат началото на война, в която щеше да се включи всяка жена в Денвър. Джеф хвърли писалката си на бюрото.
— Предайте на госпожица Гудуин, че след десет минути ще сляза долу, за да дойда на службата. Можете да й кажете също, че последния път, когато ходих на църква, изнудването не се смяташе за християнско дело.
— Госпожица Гудуин не спомена нищо за изнудване — каза Джулиет.
— Предполагам, че не е.
— Какво значи изнудване? — поинтересува се Еси.
— Да караш хората да вършат онова, което не искат — обясни Джеф.
— Това се случва постоянно с децата. — Аурелия очевидно бе разочарована от обяснението на мистериозната думичка.
— Мога ли да остана тук, докато се обличате? — попита Еси.
— Разбира се, че не, глупачке — отвърна Аурелия. — Момичетата не могат да гледат как мъжете се обличат.
— Защо?
— Защото ще родиш бебе.
— Как?
— Не знам, но Корин казва, че това се е случило с някаква жена, която майка й познавала. Тя казва, че всички толкова се ядосали, че жената трябвало да се премести в друг град.
Джеф реши, че да се намира в обкръжението на малки момиченца е много опасно. Дори не му се искаше да си представи какво биха си помислили във висшето общество на Денвър, ако чуеха разговора им!
— И трите моментално изчезвайте долу — изкомандва ги той.
— Не искате ли да прочетете писмото ми? — попита Еси.
— Не сега. Ако не побързам, ще закъснея за службата.
Освен това той искаше да обмисли на спокойствие какво щеше да направи на Ваялид. Не можеше да остави това изнудване без отговор.
На Ваялид й се искаше да престане да си мисли колко е хубав Джеф. Искаше й се също така да не обръща погледа си към него поне веднъж в минута. Ако не започнеше да се контролира, всички в параклиса щяха да започнат да си шушукат за нея.
Тя погледна надолу към хората на приземния етаж. Госпожица Сетъл бе хвърлила един поглед нагоре, видимо бе пребледняла, когато бе забелязала Джеф на балкона и едва се бе замъкнала до пейката си.
Харолд Браун също беше дошъл. И той бе пребледнял, когато бе видял дъщеря си да влиза хванала Джеф за ръка. Ваялид се чудеше каква сума е взел той назаем от Джеф и дали щеше да може да върне заема. Беше сигурна, че отсега нататък той щеше да посещава Еси редовно.
Ваялид се помоли да не позволява на други родители да дойдат на службата. Ако се наложеше да дава обяснение, то можеше да бъде изтълкувано погрешно. И без това Бети Сю правеше достатъчно бели. Майка й я посещаваше всяка сряда и петък и Ваялид не се съмняваше, че Бети Сю й разказваше всичко, което се случваше в училището, както и някои неща, които съществуваха само във въображението на момичето.
Ваялид знаеше, че трябва да следи литургията, но погледът й неволно се насочваше към Джеф. Когато бе слязъл долу, той я бе погледнал сърдито. Тя му се беше усмихнала и погледът му веднага бе омекнал. Знаеше, че Джеф не е луд, и очакваше, че той ще й отвърне по някакъв начин, но това не я притесняваше толкова много, колкото фактът, че го харесваше.
На всичко отгоре желанието й не се ограничаваше само с похот. Действително го харесваше, въпреки раздразнителния му характер и всичките му недостатъци. Но Ваялид не искаше да харесва южняк.
В това нямаше абсолютно никакъв смисъл. Тя наистина се възхищаваше на Джеф заради успеха му, но той беше раздразнителен мъж, твърдоглав, изпълнен с предразсъдъци и твърдо вярваше, че всяка жена, родена над линията Мейсън-Диксън, е дяволско изчадие. Не че на нея й се искаше да бъде като жената, за която той искаше да се ожени. Не можеше да си представи по-нещастна жена от идеалната южняшка красавица на Джеф. Дори мисълта за това трябваше да кара всяка уважаваща себе си жена да побеснее.
Но нито едно от тези неща не я притесняваше толкова много, колкото съзнанието, че не можеше да контролира чувствата си. Харесваше Джеф, въпреки че беше глупаво.
Ваялид се загледа в профила му. Една жена не се влюбваше в мъж само защото той има класически профил, нали? Видът на Джеф по време на сутрешната му тренировка изплува в съзнанието й. Дори и мъжете обичаха да се преструват, че обичат жените заради душевните им качества, а не само заради телата им.
Не че Ваялид им вярваше. Джеф например искаше само една красива обвивка и всякакви душевни качества, освен пълно подчинение, бяха неприемливи за него.
Трябваше да слуша какво казва свещеникът. Проповедта му беше сякаш писана за нея. Простете на враговете си. Бъдете добри с онези, които ви преследват и ви презират. Времето не беше подходящо за нея. Тя не можеше да прости на хората, които се опитваха да й откраднат мината, както не можеше да прости и на онези, които бяха разбили семейството й.
Питаше се какво ли изпитва Джеф. Той сдържаше гнева си още по-упорито, отколкото тя самата. Може би беше сгрешила, като го бе принудила да дойде на службата.
Органът засвири последния химн. Ваялид се опита да събере мислите си и да се концентрира върху текста. Проповедта не й беше донесла нищо и тя можеше да си остане в спалнята.
Най-после шумът, който идваше отдолу, наруши концентрацията на Джеф. Службата не се беше оказала нищо особено. Все още беше раздразнен, че си беше загубил времето. Не можеше да си прости, че бе позволил на Ваялид да го подлъже да отиде и беше вбесен от проповедта. Свещеникът го беше гледал
