— Бет ни съобщи, че чичо Джеф е тук — каза Аурелия.
Поне, каза си Ваялид, Аурелия проговори. Все още й беше трудно да различава двете деца. Джулиет направи физиономия.
— Необходимо ли е да се срещаме с него?
— Можете да ни накажете — каза Аурелия. — Ние няма да кажем нищо.
— Все още не сте си заслужили наказанието.
— Но ще го направим — каза Джулиет.
— Надявам се, че не очаквате от мен да сключвам такива сделки с вас — каза Ваялид и се усмихна, макар че искаше да изглежда сериозна. — А сега вървете да говорите с чичо си.
— Ще дойдете ли с нас? — попита Джулиет.
— Не мисля, че той ще е доволен от това.
— Каквото и да направите, на него няма да му хареса. Чичо Джеф никога не харесва нищо — каза Джулиет.
— Мама казва, че той се е отвратил от живота — каза Аурелия.
— Може и да е така, но той не може да е отвратен от двете си хубави племеннички.
— Чичо Джеф може и да е — каза Аурелия.
— Предлагам ви да влезете вътре, да се извините, че сте били причина да си изпусне срещата, и да обещаете да се държите добре занапред. А сега тръгвайте.
— Изглежда така, сякаш изпращате децата в устата на вълка — каза Бет, когато вратата зад тях се затвори.
— Няма да отстъпя! — каза Ваялид. — Само да си позволи да повиши тон и ще трябва да се разправя с мен.
— Да не би да смяташ да гледаш през ключалката? — попита Бет.
— Ужасно неприятно е, но как иначе ще мога да чуя какво говорят?
ГЛАВА ВТОРА
Като две кученца, които очакват да бъдат наложени с камшик, Аурелия и Джулиет влязоха във фоайето с наведени глави. Джеф знаеше, че му разиграват театър. Никога досега не бяха бити. А може би е трябвало. Съмняваше се, че ще има някакъв смисъл, ако го направи сега. Те бяха палави, дръзки и злобни.
— Здравей, чичо Джеф — каза Аурелия.
— Здравей, чичо Джеф — каза Джулиет. — Къде е леля Фърн?
— Вкъщи, в леглото.
— Какво й е? — попита Джулиет.
— Болна е.
— Ще умре ли? — попита Джулиет.
— Не, просто ще има бебе.
— Дали ще е пак момче? — попита Аурелия и в гласа й ясно се усети ужасът, който изпитваше.
— Не знам, но като гледам какви неприятности причинявате вие, се надявам да е момче. — Когато момичетата погледнаха уплашено, Джеф каза: — Имам намерение да повикам майка ви.
— Не! — извикаха близначките в един глас.
— Кажете ми поне една причина да не го направя. Не мога да си губя времето, защото не сте си написали домашните или не сте си измили зъбите, преди да си легнете.
— Повече няма да правим такива глупави работи. — Аурелия беше обидена от липсата на въображение у чичо си.
— Няма защо да ти създаваме проблеми — каза Джулиет.
— Какво точно направихте?
— Намазахме с мастило косата на Бети Сю!
— Скрихме книгите на хора в параклиса!
— Какво друго? Не, по-добре не ми казвайте. Не искам да знам. Можете да разкажете всичко на майка си, когато дойде тук.
— Моля те, не казвай на мама! — проплака Аурелия.
— Ще се опитаме да се държим по-добре! — подкрепи я Джулиет, но по гласа й се усещаше, че се чувства неудобно да дава такива обещания.
— Направете го. Този дракон, вашата учителка янки, ми каза, че сте се държали толкова лошо, че директорката ви е поставила на изпитателен срок. Ако ви изгонят от училище, ще трябва да дойдете при мен, докато майка ви се върне.
Двете момичета се погледнаха уплашено и Джеф продължи:
— Или ще трябва да ви закарам до Тексас. — Джеф видя, че момичетата са ужасени, но продължи: — Така ще се наложи да отсъствам от работа поне за една седмица. Давате ли си сметка колко много ще загубя? Може и да изпратя на баща ви разписка, за да ми плати загубите. По хиляда долара на ден ще стигнат.
— Обещаваме да се държим по-добре — каза Джулиет още по-сериозна от първия път.
— Грижите, които създавате, карат леля Фърн да се чувства още по-зле.
Джулиет подсмръкна. Една голяма сълза се появи в ъгълчето на окото й и бавно се спусна по бузата. Джеф не можеше да бъде излъган. Според майка им, една от хитростите на близначките беше да се разплачат точно когато пожелаят.
— Баща ви ще побеснее. — Джеф беше ядосан, че малките дяволчета не показваха признаци на разкаяние. — Дори Уилиам Хенри не се е забърквал в такива бели.
Долната устна на Аурелия потрепера и тя каза:
— Аз го мразя.
— Не искам да мисля какво би казала майка ви. — Джеф беше загубил надежда, че близначките ще се почувстват виновни. — Тя искаше да се научите да се държите като млади дами! Как ще се почувства, като разбере, че сте били толкова лоши, че училището ви е поставило на изпитателен срок?
— Ще бъдем по-добри! Ще бъдем!
И двете момичета вече плачеха силно, но като знаеше, че се преструват, Джеф още повече се вбесяваше.
— Точно това казахте и на леля си Фърн. Но я излъгахте, нали? Сега лъжете и мен. Ще продължавате ли да създавате хаос наоколо, докато директорката ви изгони? Заслужавате да си извадя колана ей сега и…
Строгият глас на една жена привлече вниманието на Джеф.
— Мисля, че е време момичетата да се върнат към заниманията си.
Джеф вдигна глава и се стресна, защото видя, че госпожица Гудуин се беше върнала в стаята. Не беше я чул да влиза. Виждаше в очите й напиращия яд, докато тя заставаше между него и близначките. Държеше се така, сякаш наистина вярваше, че той ще набие децата тук, пред нея. Джеф се ядоса.
Госпожица Гудуин подаде по една носна кърпичка на всяко от момичетата.
— Ето, избършете си очите. Не искаме другите момичета да си помислят, че чичо ви е бил груб с вас.
— Опитвах се да ги накарам да разберат какви ще са последиците, ако продължават да се държат както досега. — Джеф явно искаше да се оправдае.
— След този урок съм сигурна, че ще имат предвид какви ще са евентуалните последствия. А сега, момичета, благодарете на чичо си за посещението — каза госпожица Гудуин и поведе близначките към вратата.
— Благодаря — каза Аурелия.
— Благодаря ти — каза Джулиет. — Кажи на леля Фърн, че се надявам тя да се почувства по- добре.
— А аз — че нямам нищо против пак да роди момче — каза Аурелия.
Госпожица Гудуин затвори вратата след момичетата и се обърна към Джеф, а от очите й излизаха
