— Тя не дойде на вечеря тази вечер — информира ги Джеф. Беше се чудил дали щеше да дойде, ако я бе поканил. Не че я беше поканил, но все пак не бе спрял да се пита дали щеше да приеме поканата му или не.
— Защо? — попита Фърн.
— Трябва ли да питаш? — намеси се пак Монти. — След като е вечеряла два пъти с него, тя сигурно се е отказала да се храни изобщо.
— Защо не дойде? — повтори Фърн, без да обръща внимание на Монти. — Ти нали я покани?
— Не — отговори Джеф. Колкото и да се беше ядосал онази вечер, той все пак си бе помислил да я покани за вечеря. Всъщност през цялото време, докато се бе хранил, не бе спрял да се чуди какво ли прави в този момент Ваялид.
— Трябвало е да я поканиш дори само заради това, че й се е наложило да те търпи — каза Айрис.
— Тя нямаше да дойде.
— И защо? — попита отново Фърн.
Джеф си помисли, че идването му тук беше грешка. Роднините му щяха да изцедят и най-малката подробност от него и онова, което щяха да научат, изобщо нямаше да им хареса. Това пък не се харесваше на него.
— Имахме малко разногласие — отговори той.
— Не си споменал войната, нали? — сбърчи вежди Фърн.
— Тя поиска да обясня причините за войната пред момичетата — отговори й Джеф и всички в стаята изпъшкаха.
— Струва ми се, каза ни, че тя била интелигентна жена — каза Монти. — Това едва ли е вярно, щом не е могла да разбере само за десет секунди, че по отношение на тази война Джеф е абсолютен глупак.
— За мое щастие тя не мислеше така — тросна се Джеф. — Брат й е бил ранен по време на последната офанзива. За разлика от вас тя не се прави, че нищо не се е случило.
След поредното общо изпъшкване Монти се поинтересува:
— Щом като тя проявява такова разбиране, защо не си седи у дома и не се грижи за брат си?
— Защото той е починал.
— Ние не извадихме такъв късмет.
— Монти! — скастри го Фърн.
— По дяволите, писна ми да слушам за нещо, което е станало преди четиринайсет години. Ако смятате да говорите за това, аз си тръгвам. — Монти стана и отвори вратата, но звукът от тропане на крака го накара да се спре. Той се обърна към Фърн.
— Да не би да държиш крави в къщата? Имам чувството, че тук има цяло стадо.
Фърн се усмихна щастливо.
— Това са момчетата. Часовете им са свършили и им е време да ме посетят, преди да излязат навън.
Джеф тръгна към вратата.
— Сега, изглежда, е моментът да се махна. Между другото, след като толкова много ви интересува госпожица Гудуин, сигурно ще се зарадвате да разберете, че ще можете да се запознаете с нея. Аз я поканих да прекара два дни в хотела.
— Какво? — удиви се Фърн.
— Не го вярвам! — каза Айрис.
— И къде ще я настаним? — попита Дейзи. — Всички стаи са заети.
— В апартамента на Джордж и Роуз — информира я Джеф.
— Не можеш просто така да каниш някого да отсяда в хотела, без да ни кажеш — възмути се Тейлър.
— Е, току-що ви казах. А, преди да съм забравил, тя ще очаква да й изпратиш колата в четири часа.
— Направо не мога да повярвам — каза Айрис, повече на себе си, отколкото на другите.
— Ти как ще си свършиш работата в хотела? — попита Дейзи.
— Нали винаги се оплакваш от шума.
— Ще си бъда в службата, както обикновено — отговори й Джеф.
— Но кой ще забавлява госпожица Гудуин? — настоя Дейзи.
— Вие. Аз го правих в продължение на четири дни. — Ядосаните им изражения го накараха да се засмее. — Приемете това като вашия принос за образованието на близначките.
Той почти успя да мине през вратата, преди три момчета с гарвановочерни коси да влетят в стаята. Последва ги бавачка, която носеше четвърто момче на около две годишен. Двете най-големи момчета се хвърлиха към Монти.
— Можеш ли да си играеш с нас сега? — попита по-малкото.
— Този път искам да яздя пред теб — каза по-голямото.
— Джеймз, ела тук с Тезуел — нареди Фърн. — И докато идвате, внимавайте да не прегазите Тъкър и Стюарт.
— Не знам защо си оставила Медисън да даде такива смешни имена на момчетата — каза Монти. — В училище ще се спукат да ги подиграват.
— Това са хубави имена от семейството — каза Джеф, за когото беше твърде необичайно да защитава някого от братята си.
— Не са по-лоши от Аурелия и Джулиет — каза Фърн.
Докато останалите продължаваха разговора си, Джеф се измъкна навън. Цели двайсет минути темата бяха единствено синовете на Фърн. Но когато момчетата бяха излезли с Монти и бавачката, Фърн се обърна към Айрис.
— Защо, по дяволите, Джеф ще кани госпожица Гудуин да прекара два дни в хотела?
— Не знам, но когато го каза, направо щях да падна.
— Мислиш ли, че той я харесва? — попита Дейзи.
Айрис се разсмя.
— Ти си отскоро в семейството, но едно от нещата, които ще научиш твърде скоро, е, че Джеф не харесва никого, който е имал каквато и да било връзка със Севера. Горкичкият, той изобщо не ме харесва, но аз съм единствената му снаха, която съвестта му позволява да одобрява.
— Той заслужава да се влюби в нея — намеси се Дейзи. — И не само това, ами му се пада тя да го отхвърли категорично.
— Боже милостиви! — каза Тейлър и се изправи с бързина, неприсъща за него. — Не пожелавайте подобно нещо да се случва в семейството. Ние не сме най-добрите хора на света, но не заслужаваме такова проклятие.
Един прислужник свали стълбичката и отвори вратата на каретата, за да може Ваялид да слезе пред входа на хотел „Уиндзор“. Друг свали багажа й и го внесе вътре. Трети й отвори входната врата. Четвърти я поведе през фоайето.
Ако допреди малко беше удивена, сега тя се почувства направо замаяна. Хотелът надхвърляше и най- смелите й представи, фоайето беше огромно. Подът и колоните бяха от бял мрамор и му придаваха приветлив вид. Мебелите и тапетите в златно и пурпурно бяха зашеметяващи. Една жена, висока поне метър и осемдесет и очевидно бременна, се приближи към нея.
— Вие сигурно сте госпожица Гудуин. Аз съм Дейзи Рандолф, снаха на Джеф.
— Той тук ли е? — попита Ваялид, която копнееше да види поне едно познато лице сред целия този ужасяващ разкош.
— За съжаление, той има много работа и трябваше да остане в банката. Страхувам се, че довечера ще трябва да се задоволите с компанията на семейството. Освен ако, разбира се, не желаете да останете сама. Джеф казва, че имате нужда от два дни спокойствие за това, че е трябвало да останете затворена с ужасните близначки.
— С удоволствие ще се присъединя към вас, ако нямате нищо против — каза Ваялид, която се ужасяваше повече от мисълта да остане сама тук, отколкото да прекара вечерта с непознати. — Ще се
