смисъла им, защото няма да го разберете. Просто ги вмъквайте в разговорите си. Ако го правите достатъчно често и ако заучите достатъчно фрази, може и да заблудите някое нещастно, наивно момиче да повярва, че наистина мислите онова, което казвате.
— Но теб няма да заблудя, нали?
— Нито за секунда.
— Добре. Невъзможно ми е да се възхищавам на глупави жени.
Ваялид се надяваше, че не стои с отворена уста. Без значение колко време прекарваше с Джеф, той постоянно я изваждаше от равновесие с думите си. Но всичко това не беше нищо в сравнение с шока, който изпита, когато Джеф Рандолф я целуна.
Беше твърде удивена, за да реагира по какъвто и да било начин. Просто стоеше там, неподвижна като статуя, ядосана на себе си, ядосана на него.
— Защо го направи?
— Цяла вечер ми се искаше да го направя.
— Но защо?
— Харесваш ми.
— Но аз съм янки. Ти мразиш всичко, което съм, и не одобряваш нищо от онова, в което вярвам.
— Опитвам се да забравя за това. Трябва ли да влизаш в стаята си точно сега?
— Зависи — едва успя да промълви тя, като се чудеше какво ли щеше да направи Джеф сега.
Той я целуна отново. Този път Ваялид му отвърна. Беше ужасена, но не можеше да се спре. От дни си бе мечтала да го целуне, сънувала бе този момент всяка нощ. Джеф беше изпълнен с предразсъдъци, безчувствен, тесногръд мъж, но това не променяше нищо.
Ваялид не знаеше колко дълго бяха стояли в коридора и се бяха целували като хлапета, когато чуха вратата на асансьора да се отваря. Джеф дори не трепна, но Ваялид отскочи назад и остана доволна, че се отдръпна. В коридора се появиха Айрис и Монти.
— Мислех, че вече си се върнал в кабинета си и си се заровил в книжата си — отбеляза Айрис.
— С госпожица Гудуин обсъждахме качествата, които тя търси у съпруга си — отвърна Джеф.
— Защо? Вие двамата нямате нищо общо.
— Просто любопитство.
Айрис огледа Джеф с недоверие.
— Когато започне да се държи по този начин, става опасен. На твое място щях да се заключа в стаята си.
— Джеф не я заплашва по никакъв начин — намеси се Монти. — Нали не си забравила, че тя е от Масачузетс?
Айрис не сваляше очи от Джеф.
— Аз все пак не бих му се доверила. На нито един мъж от семейство Рандолф не може да се има вяра.
— И на мен ли?
— Особено на теб. Защо според теб не те изпускам от поглед си?
— Защото нямаш търпение да…
Айрис се изчерви леко. Тя отвори вратата на семейния им апартамент и бутна Монти да влезе пред нея.
— Мъжете от семейство Рандолф са толкова скромни — каза тя.
— Но ние имаме толкова много причини да бъдем нескромни — отвърна Монти, след което вратата се затвори зад тях.
Ваялид почувства нужда да се скрие зад вратата на своята стая. Имаше да мисли за много неща и не можеше да го направи в коридора, особено когато Джеф я гледаше втренчено.
— Искам да ти благодаря, че ми даде тези два дни — каза тя и му подаде ръка, опитвайки се по този начин да установи някакво разстояние помежду им. — Не ми беше чак толкова трудно да се оправя с близначките, но все пак ми е приятно, че усилията ми бяха оценени.
Джеф пое ръката й, но не я пусна.
— Ако не те видя утре, искам да знаеш, че оценявам начина, по който ме прие семейството ти. — Успя да потисне нервността си и се усмихна. — Те едва ли са се чувствали по-удобно от теб в присъствието на една севернячка.
— Трима от братята ми се ожениха за севернячки.
— Айрис ми каза за това. Но тази вечер аз бях единствената истинска янки в стаята.
— Ти беше най-красивата.
— Виждаш ли? Казах ти, че е лесно да рецитираш заучени фрази. Току-що каза нещо, сякаш наистина го мислеше. Продължавай в същия дух и скоро ще бъдеш готов за лунна светлина и магнолии. Това е любимото дърво на южняците, нали?
Джеф пусна ръката й.
— Аз лично предпочитам орлови нокти.
— Виждаш ли? Това ти се удава съвсем естествено, също като правенето на пари. А сега трябва да вървя. Сигурно наближава полунощ. Знам, че не съм Пепеляшка, но не съм сигурна, че тази нощ няма да завърши с мишки и тикви.
Приглушените звуци от смях и тропане откъм стаята на Айрис и Монти отвлякоха вниманието на Джеф и Ваялид успя да отвори вратата си.
— Благодаря ти още веднъж. — Тя влезе в стаята си и затвори вратата зад себе си. След това се облегна на нея и се разплака. Чувстваше се точно като Пепеляшка. Роклята й може и да не се беше превърнала в парцали, но вечерта й със сигурност беше станала на пепел.
Цялата сутрин Ваялид си повтаряше, че не трябва да очаква Джеф да я придружи обратно до училището. Само защото той беше целунал една севернячка, за да разбере какво е усещането, не означаваше, че иска да си направи и някакъв друг експеримент. Постоянно си напомняше, че не иска да я чака във фоайето, но знаеше, че се залъгва. Едва когато видя празната карета, Ваялид осъзна колко много бе искала той да бъде с нея тази сутрин.
— Много ни беше приятно, че беше с нас — каза Айрис.
— Ще трябва да дойдеш пак — добави Дейзи.
Ваялид се усмихна, благодари им и се отпусна върху меката седалка. Никога вече нямаше да се върне тук. Знаеше го много добре.
— Искам договорите за заеми на бюрото си до петнайсет минути — нареди Джеф на един от служителите си. Човекът стоеше пред бюрото на Джеф с изпънато тяло, а очите му бяха разтворени малко по-широко от обикновено. — Отчетите от мината също. И спри да ме гледаш, като че ли виждаш ранен когуар, Каспар. Ако някой те види, ще си помисли, че имам намерение да ти прережа гърлото.
— Да, сър.
— И не се обръщай към мен, сякаш си в армията. Това тук е банка. Аз ти плащам адски добра заплата и ти все още можеш да се прибираш у дома при жена си и децата си за вечеря.
Изражението на Каспар не се промени и Джеф добави:
— Е, почти всяка вечер.
Беше събота сутрин и Каспар бе работил с Джеф цяла нощ. Джеф бе работил всяка нощ, откакто бе оставил Ваялид в хотела преди четири дни. Всяка нощ с него бе оставал различен служител. Никой от тях не се бе оплакал. Те очакваха подобно натоварване, тъй като то бе част от работата им още от назначаването им в банката и размерът на заплатата им се дължеше отчасти на извънредния труд.
Джеф си повтаряше, че не трябва да се сърди на Каспар заради празния му поглед, провлачения вървеж или жена му, която бе вечеряла сама и децата му, които си бяха легнали, без да видят баща си.
Всичко това беше заради онази севернячка. Никога преди Джеф не се беше замислял за това, че караше хората си да работят денонощно или в почивните дни. Никога преди Ваялид да го бе накарала да се замисли. А сега, точно когато най-малко го очакваше, някоя от нейните критики внезапно изплуваше в
