грешките и недостатъците?
— Не.
Категоричен и недвусмислен отговор. Това й подейства като студен душ. Знаеше, че е строг, изисква много и е критичен, но бе предполагала, че поне вярва в любовта. Тя вярваше в нея, въпреки че никога не я бе открила.
— Емоциите само замъгляват проблема — допълни Джеф, — но не променят нищо.
— Изобщо ли не вярваш в любовта? Ами братята ти?
— Любовта не е за всеки. Тя е вид емоционална слабост, на която могат да рискуват да се подложат само най-силните мъже. Медисън успя да се оправи.
— Защо мислиш така? Защото може да остави жена си, когато тя е бременна?
— Погледни Монти. Той подскача всеки път, когато Айрис си отвори устата.
Ваялид имаше чувството, че Монти прави каквото си иска и че Айрис е тази, която в повечето случаи трябва да се съобразява със съпруга си, но Джеф очевидно не гледаше на нещата по същия начин.
— Ако смяташ така, сигурна съм, че не искаш да знаеш какво търся в мъжете, защото първото ми изискване е той да бъде силно влюбен в мен. Второто пък е да оценява мнението ми също толкова, колкото и аз ценя неговото. Дейзи и Тейлър правят точно това.
— Само така изглежда на пръв поглед. Дейзи управлява хотела, защото Тейлър не може да понася някой да го измъква от кухнята. Още от самото начало знаех, че той не става за управител на хотел.
— Тогава защо хотелът е най-преуспяващият в Денвър?
— Защото е най-луксозният и предлага най-добрата храна.
— Кой го проектира?
— Тейлър.
— Струва ми се, че ти току-що обори собствения си довод.
— Не съм съгласен, но не се интересувам от Тейлър. Какво друго търсиш в съпруга си?
— Защо искаш да знаеш?
— Винаги съм изпитвал любопитство по отношение на янките. Те са такава странна порода.
— Ние не сме порода! Ние сме хора също като вас южняците.
— Продължаваш да избягваш въпроса ми.
— Ще изисквам от съпруга си да не мисли за янките като за порода. Той трябва да знае, че и ние сме хора и имаме същите чувства и нужди, както всеки роден във Вирджиния. И имаме същото право да бъдем щастливи.
— Сигурен съм, че имаш и други изисквания.
Ваялид не искаше да говори повече по тази тема. Тя се зачуди дали Джеф не бе дошъл с нея само за да убие надеждите, които тя може би хранеше към него. Е, ако това беше целта му, бе успял. Сега трябваше да си отиде у дома и да я остави на мира.
— С възрастта жените опознават много по-добре мъжете и все по-малко желаят да се доверят на непознати мъже — каза Ваялид.
— А ти ще се довериш ли на съпруга си?
— Ще ми се наложи, не мислиш ли? Законите са такива, че…
— Не говоря за законите. Говоря за теб.
В този момент в гласа му нямаше нищо презрително или чуждо. Той изглеждаше много заинтересован да чуе отговора й. Ваялид не знаеше защо Джеф искаше да разбере това. Той очакваше от една жена да се остави изцяло на грижите на съпруга си. Това не беше съвсем същото като да му се доверява, но тя не беше сигурна дали Джеф знаеше каква е разликата.
— Ако не мога да му се доверя, няма да се омъжа за него.
— Но не означава ли това, че можеш да му вярваш дотолкова, че да го оставиш да взема всички решения вместо теб?
— Не се опитвай да не ме разбираш нарочно. Нямам никакво намерение да позволявам на когото и да било да управлява живота ми. Докато съм здрава и силна, очаквам хората да се съобразяват с мен. Това е мое право като човешко същество и не смятам да се отказвам от него, когато реша да се омъжа. От друга страна, това означава, че ако не съм в състояние по една или друга причина да взема някакво решение, ще се доверя на съпруга си да го вземе вместо мен, като ще съм сигурна, че той ще имам предвид както своите, така и моите желания.
— А няма ли да бъде по-лесно да оставиш съпруга си да взема всички такива решения и да се занимаваш само с домакинството?
Ваялид се втренчи в Джеф.
— Аз не съм нито глупава, нито мързелива. В продължение на десет години се грижих за баща си и брат си, управлявах домакинството и работех, за да издържам цялото семейство. Нямам намерение да позволя внезапно да ми бъде казано, че вече не мога или няма нужда да мисля.
— Наистина ли искаш да се омъжиш?
— Някой казвал ли ти е, че си най-грубият мъж в Денвър?
— Често. А сега отговори на въпроса ми.
Ваялид беше изморена, но и много ядосана.
— Някога смятах за даденост, че искам да се оженя, но срещите ми с мъже като теб ме накараха да се замисля дали това наистина е толкова добра идея.
Джеф се разсмя. Той просто си седеше до нея и се смееше, сякаш бе казала нещо много смешно.
— Някой ден ще успееш да подлъжеш някой нещастен глупак, но не мисля, че той ще се смята за измамен.
Ваялид остана безмълвна. Не знаеше защо изобщо харесва този мъж. Тя не знаеше как беше възможно дори да си помисли за връзка с мъж, който не притежаваше нищо друго, освен великолепно тяло и който се смееше само веднъж седмично — на нея.
— Предполагам, че трябва да ти благодаря — каза тя след малко. — Дори няма да те попитам защо смяташ така, защото ако чуя отговора ти, сигурно ще се наложи да ме вържат, за да не те нараня.
В началото Ваялид се изненадваше колко пъти след запознанството й с Джеф й бе идвало наум да прибегне до насилие, но такива мисли вече не й правеха впечатление. Не можеше да си представи как някой може да го познава и да не му идват подобни мисли поне веднъж на всеки час. За нейно щастие каретата спря пред хотела.
— Благодаря, че ме придружи до хотела — каза тя, като се опитваше да говори възможно най- официално. — Не беше необходимо, но все пак беше любезно.
— И аз ще вляза. — Той стана и й помогна да слезе.
— Не е необходимо.
— Знам.
Ваялид се опита да остави Джеф зад себе си, като влезе с бърза крачка в хотела. Той обаче се справи с лекота. Тя спря пред асансьора. Джеф натисна бутона.
— Не знам защо ми оказвате цялото това внимание. Но ако някой ден решите да си потърсите жена за сериозна връзка, трябва да ви кажа, че подходът ви е съвсем грешен.
Вратата на асансьора се отвори. Ваялид не позволи присъствието на младежа, който управляваше асансьора, да й попречи да каже онова, което искаше.
— Ще ви се наложи да се опитате да бъдете по-приветлив, да се държите с повече уважение към младата дама. За една жена е трудно да се влюби в мъж, ако той постоянно я ядосва. Ще ви се наложи да се преструвате, че се интересувате и от друг човек освен себе си, дори ако той изобщо не ви интересува. Ще ви се наложи да казвате по нещо хубаво. Осъзнавам, че това ще ви бъде много трудно и затова ви предлагам да започнете да си записвате някои неща и да ги заучавате наизуст.
Вратата на асансьора се отвори и Ваялид излезе в коридора.
— Всъщност, аз не очаквам от вас сам да си измислите тези фрази. Ясно ми е, че всичко, свързано с ласкателство и любезност, е чуждо на природата ви. Можете да накарате някой от служителите си да свърши тази работа вместо вас.
Стигнаха до вратата на стаята й, но тя още не беше свършила.
— Когато научите стотина фрази, можете да започнете да ги изпробвате. Не се опитвайте да вниквате в
