това, че беше вмъкната между тях в разговора им. В нейното семейство никой не беше правил подобно нещо и тя не знаеше как да постъпи.
— Не им обръщайте внимание — каза Фърн. — Те винаги… — Тя не можа да довърши изречението си.
Джеф току-що бе влязъл в дневната. Ваялид се надяваше, че в суматохата и удивлението от появата му никой не бе забелязал как тя бе пребледняла.
Беше си казала, че никога вече няма да го види. Когато пристигна в хотела миналата вечер и той не се появи за вечеря, бе загубила и последната си надежда. Бе приела факта, че утре приказката ще свърши и тя ще се върне в училището, а животът й ще продължи отново по старому. Появата не Джеф отново й бе възвърнала надеждата.
Тя усети, че погледът му незабавно обходи стаята, докато я забеляза. Той спря за миг, сякаш за да попие гледката, преди да бъде обкръжен от семейството.
— Какво правиш тук, по дяволите? — попита го Монти.
— Реших, че не мога да оставя госпожица Гудуин сама с вас две поредни вечери. В противен случай тя ще получи странна представа за семейството.
— Семейството си е странно — каза Тейлър. — Ако е имала някаква друга представа, ще трябва да се откаже от нея.
— Ти със сигурност си най-странният — отговори му Джеф.
— Ако си дошъл тук да разстройваш хората, можеш да си вървиш — намеси се Фърн. Изражението й беше строго, а гласът твърд. — Все още не съм ти простила за това, че изпрати Медисън извън града. Няма да ти позволя да провалиш единствената вечер, в която се чувствам достатъчно добре, за да си поканя гости.
— Да го изхвърля ли? — попита Монти.
Двамата с Джеф стояха един срещу друг и се гледаха ядосано. Приликата между тях шокира Ваялид. Монти беше малко по-висок от Джеф, но въпреки че Джеф изглежда имаше по-малки кости и двамата бяха еднакво мускулести, имаха една и съща руса коса и бяха еднакво красиви.
— Никой няма да изхвърля никого — заяви Фърн. — А сега сядайте и престанете да се държите така, сякаш ще се сбиете. Те винаги се държат така — обърна се тя към Ваялид.
— Монти се държи много добре, когато Джеф не го предизвиква — защити съпруга си Айрис.
Ваялид изпита силно желание да защити Джеф и сигурно щеше да го направи, ако не беше срещнала погледа му. Той й се усмихна и поклати едва забележимо глава.
Монти се разсмя.
— Никога не съм бил добра компания и ти го знаеш. Точно затова семейството е толкова щастливо, че живея в Уайоминг.
— Аз съм много доволна, че си в Денвър — каза Фърн. — Момчетата ще се радват много, но няма да ти позволя да се караш с Джеф. Точно сега не ми е до вашите глупости.
— Може би трябва да изляза да потърся момчетата.
— Да не си посмял. Ако отидеш при тях, те няма да искат да си легнат.
— Поканете близначките — предложи Джеф. — Момчетата ще бъдат толкова изморени от опитите си да се справят с онези две фурии, че с удоволствие ще се хвърлят на леглата си.
— Госпожица Гудуин тъкмо ни разправяше как са се държали по време на карантината.
— Те всъщност взеха под защитата си едно от по-малките момичета — каза Джеф. — Така можеха да бъдат готови да се сбият, без обаче да им се налага да го правят.
— Те наистина бяха много добри към Еси Браун — намеси се Ваялид, — но тя се привърза истински само към Джеф.
— Джеф! — възкликнаха едновременно пет гласа.
— Тя имаше проблеми с математиката — обясни Джеф.
— Ти си помогнал на дете да си свърши домашното? — попита с удивление Айрис. — Не го вярвам.
— Ако бяхте казали, че я изплашил до смърт, можеше да ви повярвам — каза Монти.
— Или пък ако бяхте казала, че се е отървал от нея, като я е изпратил долу по асансьора — добави Тейлър.
Ваялид не можа да изтърпи всичко това.
— Очевидно не познавате брат си много добре. Еси го обожава. Баща й никога не бе идвал да я види в училището. Джеф не само се погрижи той да бъде на входа, когато карантината беше вдигната, но и помогна на Еси да напише писмо на баща си.
Ваялид осъзна, че всички в стаята бяха зяпнали Джеф, а той очевидно се чувстваше неудобно.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
На Ваялид изобщо не й беше хрумнало, че Джеф може и да не иска семейството му да разбере какво бе направил за Еси Браун. Но на него изглежда много повече му харесваше роднините му да го смятат за свадлив самотник и това откритие я шокира. Тя не можеше да си представи как някой можеше да се чувства добре, когато го смятат за саможив.
— Или трябваше да й помогна, или тя щеше да си направи бивак пред вратата ми — каза Джеф и се отпусна в един стол срещу Ваялид. — Близначките решиха, че трябва да я защитя от дъщерята на Клара Рабин.
— Дори една мечка гризли ще има нужда от защита от децата на Клара Рабин — съгласи се Фърн. — Тази жена е истинска змия.
— Днес Филип дойде в кабинета ми, за да ми каже колко много съжалявал, че карантината ме заварила в училището.
— Аз на твое място не бих му имала голямо доверие — каза Фърн. — Медисън казва, че откакто си му отнел железопътния бизнес, той ни мрази. Ще се опита да ни създаде неприятности при всяка възможност.
— Той изобщо не ме тревожи — заяви Джеф, след което огледа стаята. — Иска ми се да наемеш някой, който да оправи това място. Тази стая прилича повече на погребална агенция, отколкото на място, където хората трябва да се забавляват.
Ваялид смяташе, че викторианският вкус на Фърн е твърде тежък, но стаята й харесваше и тя бе изненадана, че Джеф си позволяваше да я заклеймява толкова открито.
— Можеш да правиш с нея каквото си искаш — заяви Фърн и в очите й проблеснаха заплашителни пламъчета, докато се усмихваше на Джеф. — Можеш дори сам да избереш декоратора, стига да платиш сметката.
— Проклет да съм, ако дам и един цент за някоя от къщите на Медисън — заяви Джеф. — Той има повече пари от всички нас взети заедно.
Ваялид почувства облекчение, когато бе съобщено, че вечерята е готова. Тя не знаеше колко дълго щеше да се запази мирът, ако Джеф продължеше да атакува роднините си с острия си език. Ваялид не разбираше защо той постоянно се стремеше да провокира братята си.
Вечерята премина по-добре от очакванията й. Джеф седна в края на масата между Дейзи, която през повечето време не му обърна никакво внимание, и празния стол на Медисън. Той отдаде по-голямата част от вниманието си на храната и на мислите си. От време на време поглеждаше към Ваялид, но когато го правеше, обикновено се мръщеше и Ваялид не пожела да разговаря с него.
Освен това тя се тревожеше за Фърн. С напредването на вечерта загрижеността й се увеличи. Фърн хапна съвсем малко от първото ястие и не пожела да вкуси от останалите. Малко преди сервирането на десерта силите на Фърн я напуснаха.
Ваялид скочи от стола си. На пръв поглед Фърн нямаше треска, но беше пребледняла, кожата й беше влажна и студена, а пулсът й — твърде ускорен.
— Трябва да си легнете — каза Ваялид.
— Ще се оправя за минутка. Просто временно неразположение.
— Нищо подобно — заяви Айрис, която бе застанала зад Ваялид. — Независимо дали искаш или не, ще те сложим в леглото. Монти, занеси я горе.
