направи.
— Не можеш просто да си поръчаш дете — успя да каже той. — Трябва да… ние трябва да… но ти няма да искаш да…
О, по дяволите! Това беше разговор, който той се беше надявал да избегне, но явно надеждите му се бяха оказали напразни.
Проклятие! Къде беше Роуз, когато имаше нужда от нея?
— Не знам дали ще искам или не — каза Лили. Тя очевидно не беше толкова притеснена от темата колкото беше Зак. — Татко казва, че това е съпружески дълг на жената към мъжа й. Мама пък казва, че жената трябва да страда заради децата си.
— Господи! — възкликна Зак. — Ако всички в Салем мислят така, изненадвам се, че градът все още съществува.
— Реших, че едва ли е толкова ужасно — каза Лили. — Всички имат бебета. Освен Мери Елън Уорън. Мама казва, че тя ужасно много иска да има дете.
Зак реши, че точно този разговор беше най-добрата причина, поради която той беше превърнал в свое правило да избягва компанията на омъжени жени. Всичките тези приказки за бебета го караха да започва да се оглежда как да се измъкне от стаята.
От друга страна, онова, което беше необходимо, за да се направи бебе, не излизаше от ума му още от момента, в който беше завършила брачната му церемония. Разбира се, Зак не беше мислил твърде много за частта, която се отнасяше до бебето.
Всъщност, той не беше мислил изобщо за това.
Но сега Лили стоеше пред него и му говореше, сякаш това беше най-голямото желание в живота й. Зак се опита да се убеди, че не може да се люби с Лили, ако не я обича, и със сигурност не и преди бракът им да бъде регистриран официално. Нито пък щеше да бъде правилно да рискува тя да забременее, след като самата мисъл за нормален семеен живот го отвращаваше.
Но той я искаше толкова много. Битката, която се водеше вътре в него, беше причина за не една безсънна нощ. Зак не можеше да се концентрира върху хазарта вече цяла седмица.
— Мислиш ли, че можем да имаме бебе? — попита го направо Лили.
Зак преглътна.
— Няма да стане за Коледа.
Лили се изкиска.
— Ще стане за следващата Коледа.
Точно това го тревожеше. Щеше да стане за следващата Коледа. Ако нещата се развиеха, както ставаше обикновено, скоро бебето щеше да си има компания. Твърде скоро наоколо щеше да има цяла банда егоистични малки чудовища, които щяха да изискват цялото време на Лили. Това изобщо не се нравеше на Зак.
Но той почти беше готов да поеме този риск. Самата мисъл, че Лили ще сподели леглото му, направо го изгаряше.
— Това не е нещо, което трябва да се приема несериозно — каза той, опитвайки се да се хване за последната сламка на разума си. — Трябва да помислиш за това.
— Мислила съм много.
— Ние трябва да помислим за това — поправи се Зак. — Всички знаят, че от мен ще стане ужасен баща. Може би ти не искаш…
— Кой е посмял да каже подобно нещо? — прекъсна го възмутена Лили. — Ако Сара Торагуд е имала наглостта да дойде в собствената ти кръчма и да ти каже нещо такова, аз ще…
— Не, не е госпожа Торагуд. Всички мислят така — успокои я Зак. Той се ужасяваше от мисълта, че Лили може да нападне жената на свещеника само защото тя беше казала нещо лошо за комарджията, за когото беше омъжена.
— Време е да отваряме — каза Зак, опитвайки се отчаяно да смени темата. — Не можем да обсъждаме това сега.
— Кога тогава?
Тя нямаше да се откаже лесно.
— Утре, ако все още не си променила решението си. А сега побързай. Не искам първите клиенти да заудрят по вратите и да започнат да ме питат къде съм те скрил.
— Не ме интересува какво ще направят, стига си ме скрил в една стая с теб.
Зак усети как пламъците го заобикалят от всички страни. Още няколко секунди и той щеше да се превърне в купчина пепел.
— Утре — каза той и буквално я избута през вратата. — Ще говорим само за бебета.
— Обещаваш ли?
По дяволите, как успяваше да се набута в такива неща! Разговорите за бебета бяха също толкова весели колкото и разговорите за въоръжаване на мъжете рогоносци с пушки. Но Зак не можеше да откаже на Лили. Този разговор очевидно беше важен за нея. А всичко, което беше важно за нея, беше важно и за него, дори ако го караше да се чувства нервен като котка.
— Обещавам — отвърна той и прокара пръст по бузата й. Лили взе ръката му и я притисна до бузата си. Когато тя целуна средата на дланта му, цялата решителност на Зак се изпари. Лили го погледна в очите и се усмихна и той усети как се плъзга в бездната, без да може да направи нещо, за да се спаси.
— По-добре да тръгвам — каза тя, застана на пръсти и го целуна леко. — Мисля, че вече чувам първите клиенти.
Лили изчезна през вратата точно навреме. Още една минута и Зак сигурно щеше да започне да прави бебета на килима в кабинета си.
Той се отпусна тежко в стола си. Е, толкова за хазарта тази вечер. Вместо дами и попове, цяла вечер щяха да му се привиждат само бебета. Тази вечер Зак нямаше да бъде в състояние да бие Лили на карти.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Зак се повлече нагоре по стълбите. Напоследък бе имал доста ужасни нощи, но тази беше най- ужасната. Животът му отиваше по дяволите, а той не можеше да направи нищо, за да го предотврати.
Зак бе мислил за Лили цяла нощ. Когато някой го заговаряше, той не го чуваше. Когато служителите му задаваха въпроси, не им отговаряше. Разхождаше се из залата, сякаш нямаше представа къде отиваше или защо се намираше там. Добре, че Доди я нямаше. Ако го видеше в такова състояние, тя сигурно щеше да си умре от смях.
И всичко това, защото Лили искаше дете.
Не, защото той искаше да направи дете на Лили.
На Зак му беше много трудно да повярва в това, но след като цяла вечер не бе мислил за нищо друго, осъзна, че беше вярно. Той искаше Лили да има деца от него.
Мътните да го вземат! Та той дори не харесваше децата, а вече започваше да мисли не само за едно, а за много. Трябваше да бъде прибран в лудница. Не, просто имаше нужда от една нощ спокоен сън. Зак се чувстваше изтощен. Вече имаше халюцинации от умора. Осем часа непрекъснат сън щяха да го накарат да види нещата в нова светлина.
Той вървеше по коридора и дебелият килим заглушавай стъпките му. Килимът беше излишна предпазна мярка. Повечето момичета бяха толкова изморени, че не биха се събудили, дори ако покрай тях минеше товарен влак.
Зак влезе в стаята си, запали лампата на масата до вратата и отиде в банята. Докато се събличаше, продължаваше да си повтаря, че не може да се люби с Лили, преди да намери Уинди и да го накара да регистрира брака им.
Тялото на Зак обаче не изпитваше такива резерви. Самата мисъл да се люби с Лили го караше да се втвърдява като дърво. Той се усмихна. Това вероятно беше единственият път в живота му, когато буквално можеше да излезе от кожата си от похот, а щеше да си легне сам.
