Когато устните на Зак стигнаха до вътрешната страна на лакътя й, Лили вече не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, което ставаше с нея. Тя се беше страхувала, че е твърде безсрамна, когато се беше промъкнала в леглото му без никакви дрехи. Голотата на тялото й върху чаршафите обаче я правеше още по-чувствителна за докосванията на Зак.
Лили се зачуди дали щеше да издържи още дълго, Зак целуваше рамото й, страничната част на врата й, върховете на гърдите й; всичко това изпращаше горещи вълни на желание през цялото й тяло. Тя не си беше представяла, че е възможно да се чувства така. Искаше й се да сграбчи Зак, да го придърпа към себе си. Но тя не го направи. Всичко, което той правеше с нея, й се струваше толкова прекрасно, че тя не искаше той да пропусне нещо.
Зак докосна едното й зърно с върха на езика си и Лили едва не подскочи над леглото, когато през цялото й тяло премина мълния, която се върна обратно в зърното й. След това Зак нежно взе зърното й в уста и Лили си помисли, че ще умре от удоволствие. Тя сграбчи косата му, но незабавно я пусна, защото се уплаши, че ще му я изскубне.
Лили плъзна ръце по врата, раменете и гърба на Зак. Чувстваше се като жена без задръжки, която се радва на тялото на някой мъж и се къпе в удоволствието, което той й доставя. Знаеше, че не трябва да се наслаждава толкова много на всичко това, но не виждаше как можеше да реагира по друг начин.
Страданието сигурно щеше да дойде по-късно.
Устните на Зак напуснаха зърното й. Оставяйки следи от целувки по гърдите, врата и брадичката й, той стигна до устните й и я целуна страстно. Лили изостави всички задръжки. Тя обви ръце около Зак, придърпа тялото му върху своето и отговори на целувката му с цялото си сърце.
Изпита облекчение, когато Зак не се обиди на агресивността й. Всъщност, той дори се зарадва на това. Зак плъзна ръце под Лили и я притисна толкова силно към себе си, че за миг й се стори, че няма да може да диша.
Лили посрещна с облекчение развенчаването на поредния мит. Едно порядъчно момиче не трябваше да чака мъжът да направи всички стъпки. Лили реши, че й харесва да не чака Зак да мисли за всичко.
Нещо твърдо и горещо се притискаше в корема й и отвличаше мислите й за целувката на Зак. Лили знаеше какво е то.
Може би това беше частта, която нямаше да й хареса.
Тя възнамеряваше да получи колкото по-голямо удоволствие можеше, преди да дойде времето за тази част. Лили започна да целува Зак по цялото лице. Мустаците му я гъделичкаха, но нищо не можеше да я спре. Зак се разсмя.
— Не е необходимо да бързаш толкова. Имаме цяла нощ на разположение.
Тя не искаше да му каже, че се опитваше да се опие с целувките му, за да не почувства болката, когато тя дойдеше.
— Вече се съмва — каза тя между целувките. — След един час трябва да ставаме.
— Не и тази сутрин — отвърна Зак. Той взе лицето й в ръце и я целуна по върха на носа. — Тази сутрин можеш да си останеш в леглото.
— Цяла сутрин ли е необходима, за да се направи бебе?
— Възможно е, ако го искаш.
Тя не смяташе да взема решение, преди да разбере какво беше страданието. Междувременно й беше много хубаво, че е до Зак, че той я прегръща, че целува клепачите й. Лили беше уверена, че кралицата на Шеба се беше държала по същия начин. Едва ли беше добре тя да харесва същите неща, които бе харесвала една езическа кралица.
Но Лили бързо забрави всичко за кралици и езичници. Зак последователно хапеше и духаше в ухото й.
— Така ли се прави бебе? — попита го тя.
— Не съвсем — отвърна Зак, — но така е по-забавно. Лили трябваше да признае, че усещането беше наелектризиращо, но тя започваше да се притеснява все повече за неприятната част. Сигурно беше наистина ужасно, щом една жена можеше да се откаже от онова, което Зак правеше в момента.
Тя се изкушаваше да забрави за неприятната част и просто да се отдаде на удоволствието. Когато той отново започна да целува гърдите й, Лили беше напълно уверена, че нищо не може да бъде по-прекрасно. Но след това върховете на пръстите му започнаха да се плъзгат нежно по тялото й, около гърдите й, надолу по стомаха й. Когато спряха около пъпа й, Лили се стегна.
Пръстите на Зак направиха бърза обиколка на бедрото й, надолу по крака и зад коляното. Цялото й тяло сякаш бе обзето от пламъци.
— Не се страхувай — каза Зак. — Ще ти кажа, когато ще ти стане малко неудобно.
Значи наистина щеше да има болка. Майка й се беше оказала права. На Лили щеше да й се наложи да страда. Е, добре, но преди това тя щеше да се наслади на всяка секунда удоволствие. Лили преметна единия си крак през тялото на Зак. Това й даде прекрасното чувство, че се държи също толкова провокиращо, колкото и той. Тя беше равна с него и можеше да отговаря на всяко негово действие.
Докато той не плъзна ръка между краката й.
Лили загуби желанието си да бъде смела и прелъстителна. Тя се напрегна в очакване на болката.
— Това няма да боли — каза й Зак.
Искаше й се да му повярва, но беше уплашена. Лили можа да се въздържи да не се стегне, когато пръстът му проникна в нея. Беше почти болезнено чувствителна.
Лили затаи дъх, но не почувства никаква болка, а само вълнуващото усещане за нещо, което се движеше вътре в нея. След това Зак докосна някакво място и Лили за малко щеше да подскочи. От удоволствие.
Тя беше стиснала инстинктивно крака и сега постепенно се отпусна. Зак отново намери онова толкова чувствително място и тялото й бе обляно от вълна на удоволствие. Зак продължи да се движи в нея, докато вълните не започнаха да стават все по-чести и по-силни. Сега те приличаха почти на пулс; всяка беше по- силна от предишната и изтръгваше доволно стенание от устните й.
Внезапно вълните започнаха да напират като лавина, една след друга, всяка по-голяма и по-силна от предишната, докато Лили не започна да си мисли, че повече не може да издържи на напора им. Тя се чу как шепне името на Зак, докато извиваше тяло срещу ръката му. Когато си помисли, че вече не може да издържа, вълните преминаха за последен път през нея и Лили усети как тялото й се разтърсва от освобождаването.
Докато се спускаше надолу от небесата, Зак се премести над нея. Тя усети как той извади пръста си, но миг по-късно той беше заменен от нещо по-голямо. Лили усети как се напряга.
— Сега ще те заболи — предупреди я Зак, — но само за малко. След това никога вече няма да те боли.
Той се опитваше да успокои. Това беше онази част, която никоя жена не харесваше; това беше онази част, която Лили трябваше да изтърпи. Е, щом трябваше, щеше да я изтърпи. Тя искаше бебе повече от всичко на света.
Когато Зак проникна в нея, Лили почувства остра болка, но тя продължи съвсем кратко.
Сега Зак се движеше вътре в нея, както бе правил и преди малко, но този път Лили се чувстваше разтегната до краен предел и изпълнена от него. Той вдигна бедрата й, за да проникне по-дълбоко. Лили му помагаше доколкото можеше. Знаеше, че бебето трябва да израсне дълбоко в тялото й, защитено от всякакви беди.
Но не след дълго тя забрави всякакви мисли за бебета и болка. Вълните на удоволствие се появиха отново, само че този път бяха много по-силни. Лили не разбираше как беше възможно това, но бързо се убеждаваше, че в правенето на бебета има нещо повече от онова, което тя беше предполагала.
Този път обаче Зак, изглежда, изпитваше същото, което и тя. Той вече не беше спокоен и не контролираше тялото й. Дишането му беше по-тежко, а движенията му — по-развълнувани.
Постепенно тласъците му станаха по-бързи, започнаха да проникват по-дълбоко и достигнаха почти до сърцевината й.
Лили се беше вкопчила в Зак. Той беше нейната котва, смисълът на живота й, северът на компаса й. Тя беше уверена, че без него ще излети в космоса и ще се разпадне на милиони малки парченца. Тя го държеше здраво, опитваше се да се слее с него, докато не усети как телата им се стапят в една обща маса
